В нашите шевици е закодирано посланието на нашите предци. Когато попитали едно момиче ,откъде е научило везмото , то отговорило : От моята баба , а тя го знае от своята баба. И винаги се шие с червени конци , защото това е цветът на царете.
Какво ни говорят символите , защото никой не се заблуждава , че това е проста украса. Ясно е , че това са писмена , с които предците ни говорят. Защо намираме подобни шевици у мексиканците ?  Защо персите имат подобни шевици ?

Какво отличава българските ритми от тези на другите народи и защо чужденците не могат да ги играят , а пък на нас са ни вродени ?

Обяснението на глава VII за Елбетицата

Тачо Танев  София 1941  УВОД

БЪЛГАРСКОТО ВЕЗМО И ИЗТОКЪТ

http://tengrianstvo.blogspot.com/2008/10/blog-post.html

китайския знак за император и Българското родже

18. От горния образ на мен ми стана ясно, че съществува някаква органическа връзка между свастиката и елбетицата. Тази връзка особено силно проличава от елбетицата посочена на / об. 11/ ,принадлежащ на прекрасната шопска шевица наричана „коньовете”, за която в предишните глави вече става дума, и безспорно носи един древен далекоизточен облик. Този Български елбетичен образ има, наравно с / об. 1/ ,решително значение за откритието на елбетицата като символ и знак.

В този образ виждаме рогата на роджетата-царе да стоят твърде близко до онзи на китайския знак за император. Но най-важното е, че между четирите царя виждаме на мястото на растителните форми четири птици с качулки, следователно четири от разгледаните в предишните глави Жар-птици (феникси). Тези жар-птици населението нарича още гъски, което напълно се оправдава, тъй като китайските успоредици ни дават както жар-птици, така и гъски на същите места. Жар-птиците се редят една след друга точно така, както виждаме, че се редят патиците в китайската елбетица показана на /об. 12/ . Роджетата-царе на последната показват орастеняване, което достига върха си за същия тип при / об. 13/, където на мястото на роджетата се явяват маргаритки.

Астрономическите начала в музиката

90. Най-отличителният Български сложен ритъм се представлява от всички посочени в точка 87 китайски астрономически ритъми на сиеута, а именно: 2.3.2, 2.2.3 и 3.2.2. Това са трите възможни форми на всеизвестната Българска ръченица. Те се отбелязват музикално с 7/16 Този танц, който така органически е свързан с всичко, що е Българско, говори, че народът, който го е предпочел пред многобройните си други танци, ще да е имал съображения за това. Знаейки религиозния облик притежаван от всеки танц през произходната си мяна, никак не е за чудене, ако един бъдещ ден се докаже действителната връзка между ритъма на ръченицата и древните далекоизточни астрономическо-религиозни идеи, която връзка ние тук само предполагаме.

91. На края на това отклонение в полето на музиката ще кажа, че Българските сложни ритми започвайки от5/8 (2.3 или 3.2) имат 7/16 (2.3.2 и пр.), 8/16 (3.2.3 2.3.3 и 3.3.2), 9/16 (2.2.2.3, 2.2.3.2 и пр.),10/16, 11/16, 12/16 и така нататък, продължават до извънредно сложни и заплетени многобройни ритми. Например г. Чешмеджиев — известен музиколог — е имал възможност да запише в Македония сложни ритми, които прехвърлят 20 и повече удари в един такт.

Елбетица от печат от Мохенджо даро