Подскачам си аз по полянката , радвам се на милото Слънце , което ме топли , пия си изворна водица и не подозирам , че страшният черен вълк е вторачил кървясъл поглед в мен , оголил острите си зъби и лиги капят от устата му. И как бих могла да зная?

Озъби се той срещу мен и зави :

• Ау , какво правиш тук на тази зелена полянка ?

• Ами , припкам си и си пия водица – отвръщам аз невинно .

• Ау , ти ми пречиш , мотаеш ми се из краката , дишаш ми въздуха .

  И точна като в баснята на фригиеца Езоп точеше зъби за мен .

• Ама аз , започнах да се оправдавам , аз пия съвсем малко , едва няколко капки . С какво съм ти виновна ?

• Твойта кожа , искам твоята кожа . Ти си виновна затова ,че си се родила и ми пречиш .

  Беше излишно да се оправдавам . Как да му обясня , че не съм дребнава и не съм за една кожа , ама си имам само една кожа и ако я одере , няма да мога да съществувам в това измерение. Бих му я подарила , ама друг път .

  Какво ли да му обяснявам !