ИЗ СИМЕОНОВИЯ СБОРНИК (ИЗБОРНИК ОТ 1073 Г.)

ОТ ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ СРЕЩУ ЮЛИАН

Нима буквите не са финикийски, а според някои — египетски, или пък на премъдрите в тези неща евреи, които от Закона вярват, че [буквите] са богонаписани в скрижалите, начертани от Бога.

Твое ли е атическото красноречие? А да смяташ и да броиш на пръсти? Мерките и числата не са ли евбийски? Защото евбиец е Паламид [1], който бе изобретател на много неща и затова бе оклеветен.

Твои ли са [поетичните] дела? А не е ли по-скоро оная старица, която, видяла рамото си грубо блъснато от някой-си [юноша], започна да се кара, както се разказва, и рече: “Бързо се разбърза”. И понеже това се хареса много на юношата и той усърдно го ритмува [за подражание], създаде се удивителното [поетично] творчество.

А също — откъде ти е [способността] да учиш и да бъдеш научен и да служиш [на боговете], не от траките ли? И нека името те убеди [2].

А жертвоприношението не е ли от халдейците, сиреч от кипърците? А звездобройството не е ли от вавилонците? А измерването не е ли от египтяните? А предсказанието не е ли персийско? Тълкуванията на сънищата, ти разбираш, чии са, ако не телсимийски. Гаданието не; е от други, но от фригийците, които първи изследваха птичите полети, излитанията и движенията. И да не продължавам — откъде ти е всяко [знание]? Не е ли поотделно от всеки от тях? И когато всичкото се обедини в едно, в кумирослужението, получи се тайнството.

И какво, прочее, ще получим, когато всички [знания] се завърнат обратно към първооткривателите, нямайки нищо свое, освен злобата и новото отстъпничество от Божеството. Защото словесната сила за добрите става оръжие на доброто, а за злите — остен на злобата. 
 
Българската литература от края на IX до средата на Х в.

II. Култова поезия  (Кл. Иванова)
   Климент Охридски. Из Трипеснеци на Рождество Христово — Наум Охридски. Канон за апостол Андрей —
   Константин Преславски. Памет на преподобния Методий

III. Риторика  (Кл. Иванова)
Климент Охридски
   Похвала за св. Кирил Философ — Похвално слово за св. Димитър Солунски — Похвално слово за
   св. Архангели Михаил и Гавриил — Похвално слово за св. Климент Римски — Похвално слово за
   Йоан Кръстител — Похвално слово за св. Четиридесет мъченици — Похвала за четиридневния Лазар
Константин Преславски. Из „Учително евангелие”: Предисловие. Беседи 28, 37, 42, 43, 45, 48, 51
Черноризец Храбър. За буквите
Йоан Екзарх
   Първо слово за Рождество Христово — Слово за Сретение Господне — Слово за Възнесение Господне —
   Слово за Пасха
Григорий Богослов. Слово за Рождество Христово

IV. Житийна литература  (Кл. Иванова)
   Пространно житие на св. Методий — Проложно житие на св.св. Кирил и Методий — Житие на св. Наум

V. Богословие и знания за света (Кл. Иванова)
Йоан Екзарх. Богословие (Небеса):   Пролог; За небето
Йоан Екзарх. Из „Шестоднев”:  Пролог — Из слово за втория ден — Из слово за третия ден —
   Из слово за петия ден — Из слово за шестия ден
Из Симеоновия сборник (Изборник от 1073 г.):  Немесий, епископ Емески. За естеството на човека —
   От Григорий Богослов срещу Юлиан — Свети Епифаний. За дванадесетте камька, които бяха вградени в
   нагръдника на пьрвосвещеника — Свети Августин. От догматичните съчинения; За Явлението Господне.
   От апостолските заповеди — Евсевий. От Хрониките; От същия автор — Исихий. За Рождество Христово —
   Йоан Дамаскин: За македонските месеци; Месеците според римляните; Месеците според иудеите;
   Месеците според македонците; Месеците според елините; Месеците според египтяните

VI. Летописни творби  (Св. Николова)
   Патриарх Никифор. Кратка хронография — Константин Преславски. Историкии — Летописец вкратце —
   Йоан Малала. Всемирна хроника (кн. 4, 7, 8 и 9) — Георги Амартол. Временник — Приписка на Тодор Доксов

(Константин Преславски — Климент Охридски — Наум Охридски — Йоан Екзарх)