Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2010 00:00 - Йордан Иванов
Автор: panazea Категория: Технологии   
Прочетен: 1629 Коментари: 4 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Богомилски книги и легенди

 

Йордан Иванов  (I изд. София 1925, II фототипно издание, изд. Наука и изкуство, 1970)

под редакцията на проф. Димитър Ангелов

УВОДЪ

Б. Богомилство

 

   3. Учение и нрави

— Взето въ главни черти, безъ всички подробности и особености, относещи се до нѣкои групи на

 

 

25

 

сектата, богомилското учение ни се прѣдставя въ слѣднята обща картина. Изпърво не сѫществувалъ сегашниятъ свѣтъ. Имало само единъ изконенъ, прѣдвѣченъ миръ, съ седъмь небеса, надъ които прѣбѫдвалъ Богъ Отецъ и пода които се намирала бездната и скритата въ водитѣ неустроена земя. На Бога услужвали мирияди ангели съ тѣхния началникъ Самаилъ (или Сатанаилъ), [1] който билъ и строитель на стихиитѣ. Споредъ друга версия, Сатанаилъ билъ синъ на Бога Отца и братъ на Исуса. [2] Сатанаилъ, пра своята служба, като слизалъ до долнитѣ пластове на мира и възлизалъ до прѣстола на Бога Отца, се възхитилъ отъ величието на мировия господарь и поревновалъ да постави сѣдалището си надъ облацитѣ и да стане равенъ на Всевишния. Богъ Отецъ тогава го лишилъ, него и неговитѣ съмишленици ангели, отъ небесното достойнство и обиталище. Сатанаилъ, като билъ съборенъ съ своитѣ ангели на небесната твърдь (сводъ), т. е. на видимото небе надъ земята, понеже съхранявалъ творческата си мощь, рекълъ да осѫществи своята замисъль и да създаде сегашния видимъ свѣтъ, въ противовѣсь на прѣдвѣчния миръ на Бога Отца. И въ седъмь деня, които сѫ седъмь вѣка, той създалъ свѣта: покритата съ вода земя издигналъ на сухо, отдѣлилъ по нея моретата отъ сушата, направилъ слънцето, мѣсечината и звѣздитѣ, накаралъ земята да произведе животни и растения и, най-сетнѣ, направилъ човѣка. Адамъ и Ева били направени отъ безжизнена пръсть и одухотворени посрѣдствомъ двама отъ падналитѣ ангели (демони), които се поселили въ тѣлата на първитѣ человѣци. Споредъ вѣрването на малоазийскитѣ богомили, дяволътъ

 

 

1. Името Самаилъ се срѣща още въ талмудската литература и въ еврейскитѣ апокрифи. Самаилъ (Сама-елъ, т. е. отрова божия, отрова върховна), билъ изпърво първиятъ отъ небеснитѣ ангела, наричани „прѣстоли”, а сетнѣ — главатарь на демонитѣ или ангелъ на смъртьта. Сатана ще рече „врагъ”, а Сатана-елъ „врагъ божи”. Още въ старитѣ, прѣдбогомилски и начални богомилски легенди Самаилъ се смѣсва съ Сатанаила. Въ християнската литература Сатана се смѣсва съ гръцкото име „дяволъ” (διάβολος), което иде отъ διαβάλλω (прѣхвърлямъ, прѣмѣтамъ, измамвамъ, клеветя) и означава „лъстецъ”, „клеветникъ”. Дяволътъ, подобно на сатаната, минава за главенъ демонъ (бѣсъ, духъ). Въ мохамеданската терминология „шайтанъ” (дяволъ) иде отъ сатана.

 

2. Споредъ веститѣ на Йоана Екзарха, Михаила Псела и Евтимия Зигавина, Сатанаилъ билъ старши синъ на Бога Отца, а споредъ пресвитеръ Козма — младши синъ. 

 

26

 

открадналът душата отъ Бога и съ голѣма мѫка можалъ да я затвори въ тѣлото на Адама и да го оживи. Споредъ третя версия, Сатанаилъ се опиталъ самъ да оживи първозданниа Адама, като му вдъхналъ своето дихание, но, понеже то излѣзло отъ палеца на десния кракъ и станало змия, той помолилъ Бога Отца да му сътрудничи и да даде душа на Адама. Богь се смилилъ и далъ животъ на първия човѣкъ, отъ реброто на когото била направена сетнѣ и Ева. И по тритѣ тия версии, въ пръстеното и разрушимо тѣло на човѣка обитава божа духъ, идещъ било направо отъ Бога, било отъ падналитѣ ангели, които оживили Адама и Ева. Послѣ Сатанаилъ ималъ сношения съ Ева, и тя родила синъ Каинъ и дъщеря Каломела. Отъ сношението пъкъ на Адама съ Ева се родилъ Авелъ, но той билъ убитъ отъ Каина. Народеното отъ прѣстѫпление грѣшно човѣчество се умножило, и Сатанаилъ останалъ да властвува и урежда създадения отъ него свѣтъ. За да държи человѣцитѣ въ зависимость, Сатанаилъ далъ на Мойсея законъ и го проводилъ да имъ проповѣдва да обожаватъ създателя на свѣта (т. е. Сатанаила) и да му се покоряватъ. Съ подобна лъжовна мисия се явилъ по-късно и пророкъ Илия. Малцина били человѣцитѣ, които сѫ успѣвали, изподъ страститѣ на тѣлото и демонското навождение, да прозрать божествената правда и да се удостоятъ съ небесна милость; мнозинството отивало въ царството на гибѣльта.

 

Най-сетнѣ, Богь Отецъ видѣлъ, че билъ измаменъ отъ Сатанаила. Той се смилилъ надъ заблуденото человѣчество и, въ 5500 г. слѣдъ създанието на сегашния (Сатанаиловъ) свѣтъ, той отлѫчилъ отъ сърдцето си своя синъ, Словото, наричано още Исусъ, и го пратилъ на земята да спасява, съ своето учение, Адамовото поколѣние. Прѣди да слѣзе Исусъ, Богъ проводилъ на земята своя ангелъ Мария, който да приеме Исуса. Словото (Исусъ) влѣзло въ Дѣва Мария прѣзъ ухото и излѣзло оттамъ, като приело человѣческа плъть, но плътъ призрачна, невеществена Исусъ проповѣдвалъ божията истина, която е изложена въ Евангелието и чрѣзъ която человѣчеството трѣбвало да се освободи отъ веригитѣ на Сатанаила и да се спаси. Сатанаилъ, като узналъ, че ще слиза Исусъ, повелъ борба срѣщу него. Той изпратилъ на земята своя демонъ Илия, която е Йоанъ Кръстителъ, да кръщава народа съ вода и така да го отклонява отъ истинското спасително

 

 

27

 

кръщение, чрѣзъ Духа Светаго. Послѣ Сатанаилъ иловилъ Исуса, чрѣзъ евреитѣ, разпъналъ го на кръстъ и помислилъ, че го е умъртвилъ, но се излъгалъ, защото Словото не се убива, а Исусъ страдалъ и умрѣлъ само привидно. Исусъ оставилъ словото на человѣцитѣ, за да познаятъ истината и да се самоопрѣдѣлятъ. Когато ще се свършатъ седъмьтѣ вѣка, Исусъ ще дойде втори пѫтъ да сѫди человѣчеството: той ще възведе душитѣ на праведницитѣ въ обиталището на Бога Отца (споредъ друга версия: полуправеднитѣ ще се дабератъ до спасение слѣдъ дълго странствуване и прѣраждане на душитѣ имъ), а грѣшнитѣ ще бѫдатъ хвърлени въ вѣчната огнена мѫка заедно съ свързания въ вериги Сатанаилъ. Тогава Сатанаилъ ще бѫде лишенъ отъ божественото си достоинство, частицата -илъ (елъ) ще бѫде отнета отъ името му, и е бѫде нареченъ сатана. Споредъ други извори, той билъ нареченъ така още при прѣгрѣшението си на небето. Най-сетнѣ, създадениятъ отъ Станаила свѣтъ ще загине: небеснитѣ свѣтила ще помрачеятъ и ще паднатъ, земята и всичко по нея ще изгори и ще бѫде погубено. Ще остане отново само прѣдвѣчниятъ миръ. Такъво било богомилското учение за космогонията, за създанието на човѣка и за неговата сѫдба.

 

Какъ се е било отразило това credo въ черковния и общественъ животъ? Послѣдователитѣ на богомилското учение сѫ образували едно общество, една черква. Тая черква тѣ наричали „християнска”, а членоветѣ ѝ — „християни”, за разлика от православната черква, която въ тѣхни очи минавала за еретична, лъжовно християнска. Членоветѣ на богомилската черква са дѣлѣли на два степена, на съвършени (избрани, посветени) и на обикновени (слушатели, вѣруещи). Първитѣ били малко на брой, а вторитѣ съставяли мнозинството на богомилскитѣ общини. Съвършенитѣ — носители на богомислкия идеалъ, между които имало и жени, водѣли най-строгъ аскетиченъ животъ и се отдавали всецѣло на духовно прѣбивание и проповѣдь. Тѣ се намирали въ постоянна борба противъ тѣлото, което смѣтали за дѣло на лошото начало, и всѣкакъ се стараели да очистятъ, да възвисятъ своята душа — частица на божествения Духъ — и да я приготвятъ да се присъедини къмъ своя първоизточникъ. Затова тѣ прѣкарвали въ безбрачие (нѣкои се и скопявали)

 

 

28

 

и не угаждали на плътскитѣ си пощѣвки; храната имъ била вегетарианска: никога не яли месо, масло, млѣко, сирене, яйца, съ изключение на риба, понеже тя се била разножавала безъ съвъкупление. Вино не пиели. Обличали се въ черни калугерски раса, съ низко нахлупена качулка, изподъ която едва се виждало блѣдното имъ и изпито лице. Тѣ отбѣгвали рѫчния трудъ и прѣбивавали въ пълно нестежание. Оскѫдната растителна храна, която приемали, имъ бивала доставяна отъ обикновенитѣ богомили. Съвършениятъ богомилъ не е смѣялъ да посегне на живота на никое растение, животно или гадинка, за да не би съ това да уврѣди оная божествена, жизнена частица, която прѣбивава въ създанието и която може да е странствуващата душа на нѣкой грѣшникъ. Грѣхътъ, сторенъ при пожънване на житнитѣ класове или при откѫсване на зеленчукъ, служещи за храна на съвършения богомилъ, падалъ върху обикновения вѣруещъ, който работи. Така живущиятъ чистъ богомилъ е билъ носитель на Духа Светаго, който се прѣдава отъ Исуса на апостолитѣ и на тѣхнитѣ ученици до свършъка на свѣта. Ето защо избранитѣ богомили бивали наричани теотоки (богородици), т. е. които носять въ себе си Духа, Словото Исуса, и го раждатъ, като го прѣдаватъ на други. Слѣдъ смъртьта, душата на избрания богомилъ се присъединява къмъ своя изворъ, Бога.

 

Обикновенитѣ богомили, проститѣ вѣруещи, се стараели да се доближатъ що-годѣ до идеалния животъ на своитѣ избраници, безъ да сподѣлятъ всички строгости на тѣхния аскетизъиъ. Тѣ живѣели въ обществото, работѣли, имали имоти, женѣли се, но многоженството имъ било забранено, разрѣшено имъ било да се хранятъ, като православнитѣ, като спазватъ, обаче основнитѣ положения на богомилското учение и обредность. Постѣли всѣки вторникъ, четвъртъкъ и петъкъ, а нѣкои и въ недѣля, въ недѣля тѣ работѣли. Съвършенитѣ богомили постѣли цѣлъ животъ, и въ отредени дни и не вкусвали нищо. Обикновенитѣ богомили ставали войници и дори водѣли въсстания и войни. Богомилитѣ имали и общи имоти, принадлежащи на тѣхната вѣрска община и служещи за подпомагане на бѣднитѣ, немощнитѣ и съвършенитѣ на сектата. При тежка или ненадеждна болестъ, обикновениятъ богомилъ, ако е искалъ да получи спасение, подлагалъ се е на строго въздържание и постъ, отказвалъ се е отъ всичко земно, отъ

 

 

29

 

жена, дѣца и имотъ, и е приемалъ духовно кръщение, т. е. Св. Духъ, чрѣзъ полагане на рѫцѣ отъ страна на съвършенитѣ. Ако останѣлъ живъ, той е трѣбало да живѣе вече като съвършенъ, споредъ своя оброкъ. Често пѫти такивато болни, за да се спасятъ, прибѣгвали до самоубийство или пъкъ сѫ бивали удушвани на смъртното си легло съ натрупване на покривки и възглавници. Прѣживѣлитѣ болестъта малодушници, неустояли на своя оброкъ, сѫ бивала смѣтани за най-голѣми грѣшници. Обикновенитѣ богомили почитали своитѣ избрани като сѫщински светци, имали въ тѣхъ пълна вѣра и ни сѣнка отъ подозрѣние. Затова пъкъ приемането въ разреда на съвършенитѣ е ставало само слѣдъ строга подготовка и изпитание.

 

Съобразявайки се съ новозавѣтнитѣ книги, дѣто е речено, че Всевишниятъ не обитава въ рѫкотворни храмове (Дѣяния VIII, 48), а на небесата, богомилитѣ нѣмали храмове и не признавали православнитѣ черкви, които били свърталище на демонитѣ; въ Йерусалимския храмъ обитавалъ саммятъ Сатанаилъ, а слѣдъ разтурянето му, той се поселилъ въ цариградската Св. София. А понеже у Матея (XXI, 13) е казано: „Домътъ ми ще се нарече молитвенъ домъ”, та се молѣли въ кѫщитѣ си или пъкъ на открито, по пѫтища и кръстопѫтища. Монастири и монашество нѣмали. Тѣхното богослужение било твърдѣ просто: четене и обяснение на Евангелието и единствена молитва „Отче нашъ”, съ която почвали всѣко начинание и хранене. Молѣли се съ поклони, по четири пѫти денемъ и по толкова нощемъ. Цариградскитѣ богомили се молѣли по-често: седъмь пати на денъ и петь пѫти на нощь. Когато приемали нѣкого въ сектата или посвещавали обикновенъ богомилъ въ съвършень, както и когато ломѣли и раздавали светна хлѣбъ (тѣхната комка), службата имъ бивала по-тържествена, при много запалени свѣщи, проповѣди и обредности, за които ще се каже по-нататакъ. Трку-речи винаги при тия служби четѣли началото на Йоановото Евангелие: Въ началѣ бѣ Слово и пр. При свършъкъ на молението, тѣ се сбогували, като се цѣлували мѫже съ мѫже, жени съ жени; мѫжетѣ се сбогували съ женитѣ съ допиране на лактѣтѣ си.

 

Съдържание

Уводни думи  (проф. Д. Ангелов)

Заглавна страница..

   Предговоръ

УВОДЪ

1. Погледъ върху дуалистичнитѣ учения прѣди богомилството

2. Богомилство

    Условия за появата на богомилството

    Поява на богомилството

    Учение и нрави

    Разпространение на богомилството

    Значение на богомилството

 

I. БОГОМИЛСКИ КНИГИ

    Общъ прѣгледъ

 

                    А. Главни произведения

  1. Тайната книга  ( Рѫкописи и издания  —  Съдържание  —  Богомилски характеръ на Тайната книга и нейниятъ произходъ  —  Текстъ )

  2. Новозавѣтни книги  ( Четвероевангелие  —  Апостолъ  —  Апокалипсисъ )

  . Отношение на богомилитѣ къмь старозавѣтнитѣ книги  —  Тълкование на Св. писание

  3. Молитвата Отче нашъ

  4. Катарски Трѣбникъ  ( Формули, Отче нашъ, начало на Йоановото Евангелие  —  Служба  —  Приемане въ вѣрата  —  Духовно кръщение  —  Моление при разни случаи  —  Духовно кръщение на боленъ )

  5. Видѣние Исаиево  ( Рѫкописи и издания  —  Текстъ  —  Съдържание  —  Историко-литературни бѣлѣжки )

 

                    Б. Второстепенни произведения

  1. Енохъ  ( Рѫкописи и издания  —  Текстъ  —  Съдържание  —  Историко-литературни бѣлѣжки )

  2. Откровение Варухово  ( Рѫкописи и издания  —  Текстъ  —  Съдържание  —  Историко-литературни бѣлѣжки )

  3. Адамъ и Ева  ( Рѫкописи и издания  —  Текстъ  —  Съдържание  —  Историко-литературни бѣлѣжки )

  4. Дѣтство Исусово  ( Рѫкописи и издания  —  Текстъ  —  Съдържание  —  Историко-литературни бѣлѣжки )

  5. Прѣние на Христа съ дявола  ( Рѫкописи и издания  —  Текстъ  —  Съдържание и историко-литературни бѣлѣжки )

  6. Разумникъ  ( Рѫкописи и издания  —  Текстъ  —  Историко-литературни бѣлежки )

  7. Български апокрифенъ лѣтописъ  ( Обяснителни бѣлѣжки  —  Текстъ )

  8. Тивериадското море  ( Българска версия  —  Руски версии  —  Съдържание  —  Историко-литературни бѣлѣжки )

  9. Гръцка легенда за сътворението на свѣта  ( Текстъ  —  Съдържание  —  Историко-литературни бѣлѣжки )

10. Босненска легенда за сътворението на свѣта  ( Текстъ  —  Съдържание и историко-литературни бѣлѣжки )

 

 

II. ДУАЛИСТИЧНИ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ЛЕГЕНДИ

 

№ 1. Богъ и дяволътъ създаватъ другарски свѣта, послѣ враждуватъ помежду си  (Оть с. Дюлмени (Бесарабия))

№ 2. Богъ и дяволътъ сътрудничатъ при направата на земята (Отъ с. Халово (Видинско)

№ 3. Сътрудничество и вражда между Бога и дявола при създаването на свѣта  (Отъ Вакарелъ)

№ 4. Богъ узнава отъ дявола какъ да смали земята  (Отъ Етрополе)

№ 5. Дяволътъ надупчва тѣлото на създадения отъ Бога человѣкъ  (Отъ Търновско)

№ 6. Подѣлба на свѣта между Бога и дявола. Богъ иска да развали договора  (Отъ Панагюрище)

№ 7. Богъ иска да прѣвземе царството на дявола, който владѣе надъ земята и человѣцитѣ  (Отъ с. Устово (Родопитѣ))

№ 8. Господь узнава отъ дявола, чрѣзъ св. Ивана, какъ да прѣвземе царството на дявола  (Отъ с. Горно-Неволяни (Леринско))

№ 9. Дяволътъ създава вълка  (Отъ Велесъ)

№ 10. Дяволътъ създава вълка и си подѣля съ Бога человѣцитѣ  (Отъ Велесъ)

№ 11. Вълкътъ изѣжда единия кракъ на своя създатели — дявола  (Отъ Охридъ)

№ 12. Дяволътъ съдружникъ на Бога и по-досѣтливъ отъ него (Отъ Софийско)

№ 13. Адамовъ записъ (Адамъ дава записъ на дявола, за да му позволи да оре земята)  (Отъ Прилѣпъ)

№ 14. Адамовъ записъ (За да получи свѣтлина, Адамъ става човѣкъ на дявола)  (Отъ Прилѣпъ)

№ 15. Зерзевулътъ прави свой рай и кула, отъ която да може да убие Бога  (Оть Прилѣпь)

№ 16. Богъ наказва недоволнитѣ духове  (Отъ Софийско)

 

Съставъ и характеръ на легендитѣ

Произходъ на легендитѣ

 

 

Показалецъ  —  Забѣлѣзани погрѣшки

 

Бележки и добавки на редактора към увода на Йордан Иванов и издадените от него Богомилски книги и легенди




Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Знаеш ли,
31.10.2010 10:53
когато на някой му липсва мисловната дейност, това определено си личи по постингите му. Особено когато иска да демонстрира "интелект" и зове за безумни езикови реформи.
цитирай
2. monaliza121 - Поздрав, Панацея!
31.10.2010 13:23
Интересно ми беше да прочета:))
цитирай
3. анонимен - Аз пък няма да
31.10.2010 14:37
го прочета докрай щото го намирам за скучно и безинтересно.
цитирай
4. panazea - Привет , Лиза ,
01.11.2010 13:16
За пръв път намирам в нета книгите на Йордан Иванов ! Щастлива съм от това ! :))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6842512
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56403
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031