Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2010 00:00 - Васил Кънчов
Автор: panazea Категория: Технологии   
Прочетен: 3752 Коментари: 3 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Македония. Етнография и статистика

.

В. Кѫнчовъ (I изд. Бълг. Книжовно Д-во, София, 1900;

                                                    II фототипно изд. "Проф. М. Дринов", София, 1996)

 Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

image

image
 I. Етнография
B. Н
ароди въ Македония

 

 1. Българи

Безпорно е днесь, че българскиятъ народъ е главниятъ домашенъ елементъ въ Македония. До половината на днешния вѣкъ българитѣ завзимаха първо мѣсто въ тая страна само по множество, както се и прѣставятъ отъ по-старитѣ познавачи на Балканския Полуостровъ. Днесь българитѣ завзиматъ първо мѣсто въ страната и по значение, понеже тѣ вече съставятъ съзнателна маса съ опрѣдѣлена национална посока.

 

Споменахме, че вече въ IX. в. ясно изпъкна на сцената българския народъ въ Македония. Въ врѣмето на Бориса се създаде тукъ втори български културенъ центъръ съ гр. Охридъ, понеже епископъ Климентъ, комуто Борисъ далъ да управлява черковно „третята часть отъ царството си”, тури начало на българска книжовность въ тоя важенъ градъ. [1] Въ Х. в. Охридъ става и политическо срѣдище на западно-българската държава; и отъ тогава насамъ той е здрава българска опора за дълги вѣкове, ако и съ гръцки черковни пастири. [2]

 

Турското владичество е заварило страната българска, съ малки арнаутски примѣси въвъ най-сѣверо-западния край и по-значителни гръцки отъ югъ и юго-западъ. [3] Още въ врѣме на завладѣвньето сѫ станали важни етнографски промѣни въ страната. Споредъ едно прѣдание, запазено въ Охридъ, кога се прѣвзималъ тоя градъ, около 3000 души християни заедно съ управителя си побѣгнали въ Италия. Нѣма съмнение, че изъ ония краища подиръ арнаутитѣ ще сѫ избѣгали и много българи въ земитѣ на Венеция и по-нататъкъ.

 

1. Иречекъ, История на българитѣ, 262, 540, 545; Г. Каласчевъ, Климентъ епископъ словенски и службата му по старъ словѣнски прѣводъ, София, 1898. стр. XXII и др.

2. Дриновъ, Южные славяне и Византiя въ Х. в., Москва, 1876. стр. 89-90, 110-111, 115; Г. Баласчевъ, Изданията, прѣписитѣ и значението на кодекса отъ Охридската Архиепископия за нейната история. П.С. LV - LVI. стр. 186-193.

3. Флоринскiй, Южные славяне и Византiя, II. 100.

 

18

 Южнитѣ части на областьта, както видѣхме по-горѣ, бѣха злѣ опустошени отъ турцитѣ и загубили голѣма часть отъ своето население. Сѫщо и по другитѣ части сѫ ставали опустошения, и ние срѣщаме много градове, съвсѣмъ разорени прѣзъ тая епоха. Съсипани сѫ били окончателно укрѣпенитѣ градове Женско, Вардаръ, Просѣкъ въ южна Македония, Дѣволъ въ западна и много други по-незначителни по разни мѣста. Отъ други градове турцитѣ сѫ изгонвали, изтрѣбявали и турчили българското население, както е случаятъ съ града Скопие, който изведнъжъ слѣдъ покорението му е билъ прѣврънатъ въ турски градъ. [1] До колкото можемъ да прослѣдимъ миналото на македонскитѣ български градски общини подъ турската власть, оказва се, че слѣдъ турското завладявание сѫ останали малки български общини въ Охридъ около старитѣ църкви на Вароша, въ Битоля около митрополията, въ Костуръ пакъ около митрополията, смѣсени съ гръци. Въ Воденъ се очували повечко българи около старитѣ си църкви. Има признаци, че и въ Скопие останала българска община около митрополията, толкова малка, че не била забѣлѣжвана отъ чуждитѣ пѫтници, сѫщото е било въ Тетово, Щипъ, Струмица и Дойранъ. По-значително число българи сѫ останали само въ Кратово, дѣто сѫ се запазили и нѣкои по-видни болѣрски родове. Българи е имало и въ Сѣръ и Мелникъ, градове запазени отъ разорение; но прѣобладаещиятъ християнски елементъ въ тѣхъ е билъ гръцки. Споменатитѣ градски християнски общини били упазени главно поради владицитѣ, които имали седалища въ тѣхъ и които рано добили извѣстни черковни правдини. Освѣнъ това първитѣ султани имали своя система спрѣмо християнското население въ градоветѣ. Тѣ изтрѣбяли и робили по-горнитѣ съсловия, а по-долнитѣ оставяли въ градоветѣ да прислужватъ на новитѣ мухамедански заселенци [2]. Най-виднитѣ родове били изтрѣбяни, за да се запази страната отъ бунтове. Едничко спасение за тѣхъ е било потурчаньето. По такъвъ начинъ въ Охридъ се запазили нѣкои фамилии, между които били сегашнитѣ Шишковци, мутевелии на имотитѣ на тамошната Св. София.

 

Голѣмитѣ нахлуванья на турскитѣ номадски коняри, за които ще говоримъ по-нататъкъ, още повече видоизмѣнили лика на страната, като завзели коняритѣ голѣми пространства въ юго-източна, срѣдна и юго-западна Македония. Българскиятъ елементъ се запазилъ

1. В. Кѫнчовъ, Градъ Скопие, Бѣлѣжки за неговото настояще и минало. П.С. LV - LVI. 56.

2. Hammer, G. d. Os. Reiches. I. 475, 479.

 

19

 

по най-високитѣ планини, каквито сѫ Родопитѣ, Рила, Пиринъ, Осоговъ, Шаръ и неговитѣ дълги клонове къмъ югъ. Въ тия мѣста имената на селата си останали български. Разрушени били само крѣпоститѣ изъ планинитѣ и най-важнитѣ проходи били завзети отъ турски прѣселенци. Много рано ние виждаме повдигнати български села въ голѣмитѣ плодородни равнини на Македония. Вѣроятно е, че българското селско население се прибрало въ равнинитѣ подиръ първитѣ громоли. Причинитѣ на това сѫ двѣ. Въ първитѣ врѣмена турцитѣ живѣли главно въ градоветѣ. Завоевателитѣ получавали като спахилъкъ плодородната земя въ равнинитѣ и прибирали бѣгалитѣ българи отъ планинитѣ да имъ работятъ земята. Тия владѣтели, наречени спахии, по-късно пазили християнското население като работна сила. Така се зачували български села въ Сѣрското, Солунското, Битолското и Скопското Поле, най-плодородни въ страната. И до сега топографията на тия поля си е останала повечето българска и населението чифлигарско. Селянитѣ подпаднали и подъ икономическо робство, но то се оказало полезно за народа, понеже го закрѣпило по старитѣ му жилища и по-късно го запазяло отъ изтрѣбянье и отъ промѣна на вѣрата. Запазило се селското българско население още по долинитѣ и котловинитѣ на Шаръ Планина и нейнитѣ южни клонове, понеже до тамъ не проникнали многобройнитѣ номадски коняри, които се селили въ Македония дълго врѣме прѣзъ турското владичество.

 

Отъ XVII. в. ние имаме вече нѣкои писмени свѣдения за българското население въ Македония. Извѣстниятъ турски историкъ и географъ Хаджи Калфа въ своето описание на турската държава отъ първата половина на тоя вѣкъ споменува за българско население въ западна Македония въ Охридъ, Битоля, Хрупища и Биглища, дѣто още тогава българитѣ допирали до арнаути. [1] Безименниятъ руски плѣнникъ, който обикалялъ прѣзъ тоя вѣкъ пространната турска държава и оставилъ бѣлѣжки за своитѣ скитания, споменува, че населението около Скопие отъ три страни било все българско, само отъ една се допирало съ арнаути. Тоя скитникъ казва, че и въ Струмица и въ Дойранъ имало тогава християни, които не сѫ други, освѣнъ българи. [2]

 

Прѣзъ тоя вѣкъ войнитѣ на Турция и Австрия, прѣнесени къмъ 1688—9. год. въ сѣвернитѣ части на Македония, се отра-

 

1. Ст. Новаковић, Хаџи Калфа. Споменик Србске Кралевске Академиjе, VIII, у Београду, 1892. стр. 47, 54.

2. Сырку, Описанiе Турецкой Имперiи, 38—39.

20

 

зили и върху етнографския съставъ на страната, ако и въ много по-слабъ размѣръ, нежели въ Стара Сърбия. Имало е християнски бѣжанци отъ покраинитѣ около Скопие. [1] Тогава сѫ изгорени градоветѣ Скопие, Велесъ и Щипъ, отъ което е пострадало много турското население. Слѣдъ тия пожари въ подновенитѣ градове се явява по-силенъ български елементъ. [2]

 

Прѣзъ XVIII. в. се забѣлѣзватъ въвъ всички македонски градове български махали по краищата, съставени повечето отъ околни селяни, които бързо се множатъ. Прѣзъ това врѣме българско население се появява въ турския Прилѣпъ, заселенъ близо до стария градъ, сега Варошъ, въ турското Енидже Вардаръ, въ Кьопрюлю до стария Велесъ, [3] въ Неврокопъ до стария Никополъ. [4] Появява се цѣлъ български дѣлъ въ Сѣрь, съсъ махалитѣ Горна и Долна Каменица на западна страна и Арабаджийска Махала на източна страна. [5] Отъ това врѣме води началото си една малка българска колония въ Драма, която по-сетнѣ се погръчила.

 

Селскитѣ спахии прѣчили да се изселятъ селянитѣ отъ тѣхнитѣ спахилъци въ градоветѣ; но градскитѣ полузависни паши прѣзъ това врѣме благоприятствували да се усиля християнскиятъ елементъ въ градоветѣ, съ което увеличавали своитѣ доходи. [6] Тогазъ се наченалъ и силенъ български напливъ въ Солунъ, който постоянно се губилъ въ гръцка маса и едва къмъ половината на XIX. в. се удържатъ българи въ тоя градъ.

 

Прѣзъ XIX. в. българското население въ Македония се умножава извънредно много, особно слѣдъ Кримската война. Близу до 1835. год. сѣверо-западнитѣ части на страната страдатъ оть арнаутски нахлувания. Освѣнъ това, прѣзъ първата половина на тоя вѣкъ, страната се опустошава на два пѫти отъ чума. [7] Тепърва къмъ половината на столѣтието настая относително спокойствие и по-голѣма сигурность за живота и имота на християнското население. Отъ тогава за половина вѣкъ българитѣ въ градоветѣ се умножаватъ тройно и четворно, а въ селата се удвояватъ и утрояватъ. Нѣмаме на рѫцѣ какви-годѣ положителни числа отъ чужди пѫтници за

1. Материали по изучванието на Македония, София, 1896. стр. 554.

2. В. Кѫнчовъ, Градъ Скопие. П.С. LV - LVI. 101.

3. К., Сегашното и недавното минало на градъ Велесъ, П.С. XXXIX. 346.

4. * * * Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брегалница. Сб.М. XII. 212—213.

5. Все тамъ, 483.

6. Все тамъ, 482.

7. Охридски лѣтописни бѣлѣжки, 27; *** Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брегалница. Сб. М. XII. 344.

 

21

 

населението, та да можемъ да направимъ едно нагледно сравнение. Сѫщо ни липсуватъ и домашни по-положителни бѣлѣжки. Охридскиятъ лѣтописецъ бѣлѣжи, че прѣзъ 1833. год. властитѣ броили кѫщитѣ на града за разфърлянье данъкъ. Оказали се въ цѣлия Охридъ 1100 кѫщи, отъ които християнски 202. [1] Споредъ турскитѣ конашки тефтери градътъ Охридъ ималъ прѣзъ 1898. год. 1253 български и 1156 турски кѫщи. [2] Българското население въ града се увеличило за 55 години 6 пѫти, а турското не могло ни да се удвои.

 

По сѫщия начинъ прѣзъ сегашния вѣкъ българитѣ добили надмощие въ градoветѣ Прилѣпъ, Велесъ, Щипъ, Струмица, Воденъ, Дойранъ, Кукушъ, Кочани, Кратово, а въ Скопие и Битоля тѣ речи се изравняватъ съ турцитѣ. Само въ по-малкитѣ градовце на източната половина на страната, каквито сѫ Демиръ Хисаръ, Неврокопъ, Петричъ, Горна Джумая, българитѣ още сѫ слаби.

 

Албанскитѣ размирици отъ края на миналия вѣкъ и началото на сегашния подѣйствуваха да се отмѣсти българското население отъ нѣкои сѣверо-западни краища на страната. Албанскиятъ натискъ и днесь продължава да прави тамъ етнографски промѣни, и ние по-нататъкъ ще се спремъ повечко върху тѣхъ. Извѣстниятъ френски ученъ Ами Буе, който е пѫтувалъ низъ турската държава прѣзъ 1836-7 и 38 год., намѣрилъ българското население въ Македония речи въ ония прѣдѣли, които завзима то сега. [3]

 

Изселяния на българи изъ Македония навънъ безъ друго сѫ ставали и прѣзъ врѣме на турското владичество; но прѣселенци не сѫ могли много да бѣгатъ по християнскитѣ чужди земи, понеже областьта не се е допирала нийдѣ до чужда свободна земя, а отъ чуждитѣ походи само австрийскитѣ прѣзъ 1689 и 1738 год. достигнали Македония. Споредъ запазени прѣдания на много мѣста отъ сѣверна и южна България се настанявали македонски пришелци, бѣгали вѣроятно отъ нѣкои мѣстни вѫтрѣшни размирици. Една часть отъ населението на Брацигово се състои отъ стари български изселенци изъ Костурскитѣ села, а друга часть отъ Пиринскитѣ мърваци. [4] И въ Пещера има прѣселенци изъ ония мѣста, независимо oтъ власитѣ. Cѫщо тъй по предание първоначалнитѣ жители на пъргавитѣ Коприщени били македонци отъ Малешево. [5] Въ Коприв-

 

1. На всѣка християнска кѫща било отредено да плаща 55 гроша. Понеже християнитѣ платили 11.000 гроша, вижда се, че кѫщитѣ имъ достигали 201 или 202.

2. *** Битола, Прѣспа и Охридско. Сб. М. IV. 89.

3. Ami Boue, Die Europдische Tьrkei, Wien, 1889, I. 340.

4. Иречекъ, Кн. България, II. 438—439.

5. Все тамъ, 355.

 

22

 

щица има „арнаутска” махала, отъ която произхожда родътъ на Каравелови. Населението на тая махала е вѣроятно отъ македонско потекло. Сѫщо по предание жителитѣ отъ Жеравна, Градецъ [1] и Върбица, сѫ нѣкогашни прѣселенци изъ Македония. Видинското Ново Село било населено отъ прѣселенци изъ Тетовско и Кочариново. [2] Въ България се срѣщатъ често и отдѣлни родове отъ македонски произходъ, какъвто е напр. родътъ на Славейкови, който произхожда отъ Разлогъ. Между малоазийскитѣ българи има сѫщо нѣкои отъ македонско потекло. [3] Жителитѣ на с. Къзъ Дервентъ сѫ прѣселени споредъ мѣстни предания отъ Охридско. Споредъ по-нови свѣдѣния, тх сѫ отъ Долна Прѣспа. Лежанъ споменува една нова българска колония, прѣселена отъ Али Паша въ Албания. [4] Ами Буе споменува за български жители около Бератъ. [5] Единъ старъ охридянинъ, Я. Стрѣзовъ, срѣщналъ останки отъ българска колония на пѫтя отъ Бератъ за Корча.

 

Слѣдъ освобождението на Гръция и Сърбия ставатъ прѣселяния на македонски българи тамъ, но не въ значителни размѣри. Въ Гръция често се заселяли отдѣлни лица. Отъ българо-македонски произходъ е напр. гръцкиятъ писатель Димица. По-важни прѣселяния ставатъ въ Сърбия, и главно отъ Прилѣпския край. Въ града Алексинецъ и наоколо се поселили много прилѣпски родове, които повдигнали тамъ обработваньето на тютюна. Прилѣпски прѣселенци има по малко въ Бѣлградъ и Смедерево. Въ Сърбия сѫ отивали и до сега отиватъ много работници отъ Гостиварскитѣ села, отъ Долно Кичево и Порѣче, и отъ нѣколко Велешки села, но заселенци отъ тѣхъ има твърдѣ незначителенъ брой.

 

По-значителни сѫ прѣселянията на българи, които ставатъ въ горна България слѣдъ послѣдната руско-турска война. Македонскитѣ българи намѣриха добъръ приемъ въ Княжеството, за това почнаха да се изселяватъ въ него още въ първитѣ години слѣдъ освобождението. Прѣзъ 1878. год., токо слѣдъ войната, станаха сериозни размирици въ сѣверо-източнитѣ краища на Македония. Населението отъ Разлогъ и отъ Крѣсна Планина възстана срѣщу турцитѣ. Възстанието биде потъпкано, обаче българското население избѣга въ Княжеството, а по-късно по-голѣмата часть изново се повърна; [6]

 

1. Иречекъ, Кн. България, II. 718, 726.

2. П. Ивановъ, Ново-Село (Видински окрѫгъ). П. С. XXXVI. 971.

3. В. Кѫнчовь, Изъ Мала Азия. Б. Пр. г. V. кн. VIII. 89. 94.

4. lejean, Ethnographie der Europдischen Tьrkei. Petermans Mitteilungen, 4 Ergдnzungsheft, стр. 29.

5. Ami Bouй, Итинйраирес, Wienne, 1854. II. 30.

6. *** Пѫтуванье. Сб. М. XII. 284—288.

 

23

 

при все това, много останаха подиръ и бѣха заселени въ Кюстендилско, Дупнишко, Самоковско, Пазарджишко и нѣкои даже въ Ловечко. По-късно прѣзъ 1880-5 год. въ Пиринъ Планина всѣко лѣто имаше сблъсквания между български чети и турцитѣ. Отъ това пострадаха много села и по-заможнитѣ селяни се прѣселяха въ Княжеството при първа възможность. Движенията обзимаха Малешево, та и отъ тамъ се явиха селяни въ Княжеството. Въ Кюстендилско идваха селяни отъ пограничнитѣ Паланечки, Кратовски и Кочански села, но въ твърдѣ ограниченъ размѣръ. Отъ срѣдна и западна Македония най-много прѣселенци дойдоха въ България изъ градоветѣ Велесъ, Прилѣпъ и Охридъ. Главната часть отъ българската интелигенция на тия градове прѣмина въ Княжеството, едни помамени отъ служби, други отъ свободенъ животъ, а трети прогонени изъ дома си отъ неволя. Главно свърталище на тия прѣселенци станаха градоветѣ София и Кюстендилъ, дѣто значителна часть отъ населението е отъ македонско потекло. По-късно почнаха да се прѣселятъ и селяни отъ Прилѣпско и Битолско, които се поминуватъ въ София главно като талигари. Въ най-ново врѣме идатъ прѣселенци изъ Костурско, които се настаннватъ въ Варна, Бургасъ и София. Селяни отъ Дебърския и Тетовския край сѫщо тъй има вече доста прѣселени като дюлгери и хлѣбари, но най-голѣмата часть отъ гурбетчиитѣ изъ тия мѣста, както и изъ Кичевско, живѣятъ врѣменно въ Княжеството безъ своитѣ семейства. Прѣселенци изъ южно-македонскитѣ околии речи нѣма въ България; поминъкътъ тамъ е по-добъръ и животътъ сравнително е по-осигуренъ. На послѣдъкъ, подиръ Винишката буна, се появиха много бѣжанци и отъ Щипъ, и числото имъ все още расте. Отъ Кумановския и Скопския край, прѣселенци сѫ рѣдки.

 

Точни числа за изселенитѣ македонски българи въ Княжество България не могатъ да се дадатъ, понеже въ статистикитѣ на Княжеството не сѫ отбѣлѣзвани. Само г. М. К. Сарафовъ се е потрудилъ да направи това, въ извѣстния свой трудъ зи населението на Княжество България. Отъ даннитѣ, събрани при броежа на населението въ България прѣзъ 1888 год. се вижда, че тогава, е имало 54,462 жители, родени въ Турция. Отт. тѣхъ 34,327 д. живѣли въ сѣверна България и 20,135 д. въ южна [1]. Отъ даннитѣ, които е събралъ г. Сарафовъ се оказва, че роденитѣ въ Турция жители на Софийския и Кюстендилски Окрѫгъ сѫ македонски българи съ

 

1. М. К. Сaрафовъ, Населението въ Кн. България по тритѣ първи прѣброявания. П. С. XLIII. 28.

 24

 

незначителни изключения. Такива македонски българи се оказали тогава въ гр. Варна и въ 2 Варненски села, въ 2 села отъ околията на Ески Джумая, важна часть отъ прѣселенцитѣ въ гр. Русе, въ нѣкои села на Кесаровската и Ловешката Околия, най-сетнѣ незначителни бройове въ Плѣвенско. Въ южна България македонци е имало повече само въ Пловдивската и Татаръ Пазарджишката Околия. При едно внимателно прѣглежданье на даннитѣ на г. Сарафова дохождаме до заключение, че около 30 до 32,000 отъ споменатитѣ прѣселенци сѫ македонски българи. Отъ тогава до днесь това число е значително порасло, понеже прѣселяванията си слѣдватъ при всички спънки, които напослѣдъкъ се правятъ отъ турскитѣ власти. [1] При послѣдното прѣброяванье прѣзъ 1893 г. въ цѣлото Княжество е имало 66,971 души, родени въ Турция, отъ които главната часть настанени въ окрѫзитѣ Софийский, Кюстендилски, Пловдивски, Пазарджишкий, Варненски и Бургаски. [2] Като се вземе прѣдъ видъ, че отъ Мала Азия прѣселенията се прѣкратиха и че въ Одринско прѣзъ тоя периодъ бѣше сравнително много по-мирно нежели въ Македония, дохождаме до заключение, че умножаваньето на прѣселенцитѣ е било сравнително по-голѣмо изъ Македония. Съ сигурность може да се приеме, че отъ споменатото количество 38 до 40,000 души сѫ били македонци. Въ Софийската Околия сѫ отбѣлѣзани 7670 души, родени въ Турция. Съ нищожно изключение тия сѫ всички прѣселени изъ Македония и живѣятъ въ столицата, на която населението добива силенъ македонски характеръ. [3] До сега числото на прѣселенцитѣ изъ Македония трѣба да наближава 50,000 души.

 Отъ преброяванието на чиновницитѣ въ Княжество България прѣзъ 1896 год. се вижда, че числото на македонцитѣ е доста значително и тамъ. Отъ 20,509 души български чиновници, безъ духовенството, 955 души сѫ родени въ Битолския, Скопския и Солунския Вилаетъ; [4] най-много въ Солунския (387), послѣ въ Битолския (319) и най-малко въ Скопския (219). Значителна часть отъ тѣхъ (167 души) служи по военното министерство. Отъ тѣхъ около 150 ще сѫ офицери.

 

Предговор (М. Василева)    Съдържание   —  Прѣдговоръ

Корица   Приложени карти

 I. Етнография

    Общи бѣлѣжки за разселванието на народитѣ по Балканския Полуостровъ

        1. Стари народни пластове на Балканския Полуостровъ

        2. Славянски заселвания

        3. Турска епоха

    Народи въ Македония




Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sparotok - хубав постинг
30.10.2010 00:23
Хубав постинг!
Представила си много ценни неща!
Поздрави!
цитирай
2. stela50 - Поздравления за постинга ...
30.10.2010 10:52
Хубав ден !
цитирай
3. tota - Поздрави за постинга, Тони!
30.10.2010 21:38
Въсил Кънчов дава най - точната статистика за българите в Македония. Честит празник! Здраве и творчески успехи ти пожелавам!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5011966
Постинги: 3418
Коментари: 11142
Гласове: 53640
Календар
1. Българи 10. Цигани
2. Българи мухамедани 11. Черкези
3. Турци 12. Негри
4. Турци християни 13. Арменци
5. Гръци 14. Грузини
6. Гръци мухамедани 15. Руси
7. Арнаути 16. Западно-европейци
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031