Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2010 10:34 - Иван Снегаров
Автор: panazea Категория: Технологии   
Прочетен: 2213 Коментари: 2 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Иван Снѣгаровъ. История на Охридската Архиепископия
Том 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците

I. Българска епоха (969-1018 г.)

ПЪРВА  ГЛАВА

Произходъ на Охридската архиепископия

 

Въ 864 год. сл. Хр. българския народъ приелъ християнството отъ Византия. Князъ Борисъ рѣшилъ да направи своята държава християнска главно, защото виждалъ въ християнството сила, която можела да пробуди и развие дрѣмещитѣ сили на неговия младъ народъ и да създаде самобитенъ български животъ. Поради това, слѣдъ приемането на християнството, първата му грижа била да организира новия религиозенъ животъ на народа на национални начала, като устрои независима Българска църква. Слѣдъ дълги дипломатически маневри ту съ Римъ, ту съ Византия, най-послѣ, въ 870 год. князъ Борисъ сполучилъ да образува отдѣлна Българска църква съ архиепископъ на чело [1]. Новообразуваната съ благословението на цариградския патриархъ българска или — по името на архиепископското сѣдалище — Прѣславска архиепископия не била автокефална, а прѣдставлявала отъ себе си единъ видъ екзархатъ на цариградския патриархъ. Българскиятъ архиепископъ се ползувалъ съ автономия само въ вътрѣшното управление на подвѣдомствената си църква, а въ своитѣ външни отношения той напълно е зависѣлъ отъ цариградския патриархъ, който и го рѫкополагалъ. По таблицата на чиноветѣ на Цариградската църква, той е заемалъ първо мѣсто слѣдъ патриарха въ църковнитѣ събрания и тържества [2]. Макаръ че, споредъ понятията на Източната църква, неавтокефалниятъ архиепископъ стоелъ подолѣ отъ митрополититѣ и зависѣлъ прѣко отъ патриарха [3], обаче не може да се допустне, че прѣславскиятъ архиепископъ е ималъ степень по-долна отъ оная на митрополититѣ, тъй като въ тоя случай отъ една страна въ Цариградъ не биха го считали първо лице слѣдъ патриарха, а отъ друга страна архиепископитѣ, които стоели по

1. Споредъ едно старобългарско свидѣтелство, първиятъ български архиепископъ билъ Иосифъ, който, слѣдъ като билъ рѫкоположенъ за такъвъ отъ цариградския патриархъ Игнатий съ нѣколко епископи и множество свещеници, тозъ часъ заминалъ за България (Голубинскiй, Краткiй очеркъ исторiи правосл. церквей, стр. 34)

2. К. Иречекъ, Исторiя Болгаръ, 1877 год., стр. 146.

3. Голубинскiй, Исторiя православ. церквей, стр. 255, прим. 65.

image
4

степень по-долѣ отъ митрополититѣ, сѫ били началници само на една епархия отъ патриаршеския диоцезъ, както и митрополититѣ; българскиятъ пъкъ архиепископъ е ималъ подъ своето вѣдомство цѣла държава, която прѣдставлявала отдѣленъ грамаденъ диоцезъ, раздѣленъ на отдѣлни епархии (епископии). Но сѫщо тъй не може да се твърди, че първиятъ български архипастирь стоелъ по-високо отъ митрополититѣ, т. е., че билъ автокефаленъ. Трѣбва да се приеме обяснението на проф. Голубински, че българскиятъ архиепископъ билъ обикновенъ, подчиненъ на цариградския патриархъ, митрополитъ, който получилъ архиепископски титулъ само заради туй, че непосрѣдно прѣди да се устрои Българската църква, българитѣ сѫ водили прѣговори съ папата, за да имъ даде архиепископъ въ смисъль на независимъ духовенъ началникъ, на западъ пъкъ подъ “архиепископъ” сѫ разбирали “митрополитъ”, тъй като думата “архиепископъ” се употрѣбявала вмѣсто “митрополитъ”. И когато българитѣ почнали да водятъ прѣговори съ Византия, то тѣ искали и отъ тѣхъ сѫщо такъвъ архиепископъ, какъвто и отъ папата; но гърцитѣ въ сѫщность имъ дали митрополитъ съ име архиепископъ въ западенъ смисъль [1].

Туй, що князъ Борисъ не успѣлъ да стори за пълното административно освобождение на Българската църква, е направилъ неговиятъ великъ синъ Симеонъ. Тази титанска натура, която, въпреки своето високо византийско образование, е оставала неизмѣнна носителка на чистия славянобългарски духъ, била обхваната отъ три главни, органично свързани по между си, идеи: 1) идеята за пълна национализация на духовния животъ на българския народъ и на Българската църква; 2) идеята за обединение на всичкитѣ славянски племена на Балканския полуостровъ въ една национално-културна сила чрѣзъ общъ църковенъ езикъ и обща литература и 3) идеята за пославянчването на Босфора и Византийската империя изобщо. По силата на тѣзи си стремежи, Симеонъ е очистилъ България отъ гръцкото духовенство и, наместо него, отъ день на день почнало да се засилва народното духовенство, отъ което сѫ излѣзнали първитѣ народни писатели, като Св. Климентъ Велички, Иоанъ Екзархъ, епископъ Константинъ. Едновременно съ своята културнопросвѣтна дѣйностъ, Симеонъ се стремилъ да утвърди своята власть въ Цариградъ, особено слѣдъ знаменитата ахелойска битка на 20-й августъ 917 год. Изпърво той се надѣвалъ да ожени дъщеря си за византийския импер. Константинъ Багренородни и по тоя пѫтъ да наложи своето влияние и протекторатъ надъ Византия. Обаче когато Констангинъ Багренородни взелъ дъщерята на Романа Лакапина, Симеонъ открито изявилъ своето рѣшение да завладее византийския прѣстолъ и се съгласилъ да прѣкрати войната, за което усилено го молѣлъ цариградския патриархъ Николай Мистикъ, само при условието — той да бѫде признатъ за императоръ отъ Византия [1]. Вѣроятно, около това врѣме той се провъзгласилъ “царь на българитѣ и ромеите” [2].

Едновременно съ това крупно политическо събитие, Българската църква напълно се освободила отъ властьта на цариградския патриархъ, и българския архиепископъ, по силата на византийския възгледъ, че царство или империя не може да има безъ патриаршия, [3] билъ провъзгласенъ за патриархъ. Съврѣмении извѣстия за този фактъ нѣма. Въ Византия не признавали тази църковна промѣна. Византийскитѣ писатели и цариградския патриархъ Николай Мистикъ продължавали да наричатъ българския духовенъ началникъ архиепископъ. За възвеждането на Прѣславската архиепископия въ патриаршия при Симеона намираме указания само въ прѣписката между Калояна и папа Инокентия III ѝ отъ 1199 година до 1204 год. Своята молба за императорска корона и за патриаршеско достойнство на търновския архиепископъ Калоянъ е мотивиралъ съ туй, че тѣзи атрибути сѫ имали старитѣ български царе Петръ, Самуилъ и тѣхнитѣ прѣдшественици, както това било написано въ българскитѣ летописи. [4] А въ своето писмо отъ 1204 год. Калоянъ явно е указвалъ, че Симеонъ е ималъ царско достойнство и патриаршеско благословение, което по дипломатически съображения Калоянъ е прѣдставлявалъ като че било дадено отъ папата. “Азъ изслѣдвахъ писанията и книгитѣ (scripturas et libros) — писалъ той на папата —, а тъй сѫщо и законитѣ (leges) на блаженопочиналитѣ императори, наши прѣдшественици, отъ кѫде тѣ сѫ получили българско царство и утвърждение, императорска корона на своята глава и патриаршеско благословение; старателно търсейки, ние намѣрихме въ тѣхнитѣ писания, че тѣзи блаженопочинали императори на българитѣ и власитѣ — Симеонъ, Петръ и Самуилъ, наши прѣдшественици, сѫ получили своята царска ко-

1. Дриновъ, Съчинения т. I стр. 390.

2. Гильфердингъ, Собр. сочиненiй стр. 101; Дриновъ, цит. съчин. стр. 390.

3. Дриновъ, Исторически прѣгледъ на Българската църква, стр. 29. Голубински, цит. съч. стр. 37; Иречекъ, цит. съч. стр. 155. Тоя възгледъ е изразенъ ясно въ писмото на българския царь Калоянъ отъ 30. априлъ 1203 год. до папа Иоакентия III. Споменувайки за своитѣ прѣговори съ папскитѣ легати, той пише: “Щомъ узнаха за това гьрцитѣ, изпратиха до мене своя патриархъ съ такъво прѣдложение: Ела при насъ, ние ще тѣ вѣнчеемъ за императоръ и ще ти дадемъ патриархъ, защото империя безъ патриархъ нѣма” (quia Imperium sine patriarcha non staret) (Migne, лат. серия t. 225, col. 156.)

4. Migne, лат. серия t, 224, col. 1113: In primis petimus ab ecclesia matre nostra coronam et honorem, tanquam dilectus filius, secundam quod imperatores nostri veleres habuerunt. Unus fuit Petrus, alius fuit Samuel et alii qui eos in imperio praedecesserunt, sicut in libris nostris invenimus esse scriptum.

image
6

рона и патриаршеско благословение отъ свѣтѣйшата Божия римска църква и апостолския прѣстолъ, отъ княза на апостолитѣ. [1] Както ще видимъ по-долѣ, твърдението на Калояна, че споменатитѣ български царе били коронясани отъ папата, е измислено; обаче своята основна мисъль за царското достойнство на прѣдишнитѣ български владѣтели и за Българската патриаршия той е взелъ, несъмнѣно, отъ живата народна паметь и писменитѣ паметници. Съобщението на Калояна се подтвърждава отъ синодика на царь Борила отъ 1211 год., гдѣто намираме имената на четирма прѣславски патриарси Леонтий, Димитрий, Сергий и Григорий, които сѫ били едни отъ най-раншнитѣ български архипастири въ X-й вѣкъ [2] и именно при Симеона, понеже при царь Петра патриархъ билъ Дамянъ. Освѣнъ туй въ Дюканжевия каталогъ ясно се прокарва мисъльта, че Българската патриаршия е сѫществувала още прѣди нейното признание отъ цариградския синклитъ при царь Петра. Въ този паметникъ сѫ употрѣбени глаголитѣ image и image, които означаватъ признание и провъзгласяване на учрѣждение, което по-напрѣдъ е сѫществувало. [3] Възъ основа на тѣзи официални, макаръ и сетнѣшни, свѣдѣния ние можемъ да признаемъ, че Българската архиепископия била провъзгласена за патриаршия отъ царь Симеона безъ съгласието на цариградския патриархъ. По такъвъ начинъ приблизително отъ 919 год. Българската църква е почнала да живѣе напълно независимо.

Възъ основа на споменатата прѣписка между Калояна и папа Инокентия III и на извѣстието за сключване на миръ между хърватитѣ и българитѣ въ 925 год. при съдѣйствието на папата, Дриновъ твърди, че Симеонъ учредилъ Българската патриаршия съ разрѣшението и благословението на папата. [4] Обаче по-приемливо е мнѣнието на Голубински, който отрича всѣкакво сношение на Симеона съ Римъ по въпроса за признание каноничностьта на Българската патриаршия, понеже въ папската архива нѣма нито единъ документъ за обръщането на Симеона къмъ Римъ, гдѣто старателно се пазѣли подобни документи [5].

 Прѣдговоръ

I. Българска епоха (969—1018 г.)

    1. Произходъ на Охридската архиепископия

    2. Каноническото положение на Охр. патриаршия

    3. I. Диоцезъ и епархии при царь Самуила;   II. Патриарси

    4. Вѫтрѣшното състояние на Бълг. църква въ Западното бълг. царство

 

II. Византийска епоха (1018-1334 г.)

    1.  Охр. архиепископия при импер. Василия II

 

    2.  Положението на Охр. архиепископия слѣдъ смъртьта на Василия II до възстановяването на Второто бълг. царство:   I. Правовото положение слѣдъ смъртьта на императора Василия II;   II. Зависимостьта отъ Византия

 

    3. Положението на Охр. архиепископия отъ възстановлението на Второто бълг. царство до падането на Охридъ подъ сърбитѣ (1185-1334):    I. При Асѣнъ I, Калоянъ и Стрѣзъ;   II. При Теодоръ Комнинъ__1___2___3_;   III. При Иванъ Асѣнъ II;   IV. При епирскитѣ владѣтели и никеовизантийскитѣ императори

 

    4.  Граници и епархии на Охр. диоцезъ отъ 1018 до падането на Охридъ подъ сърбитѣ:   I. При императора Василия II:  __1___2_ ;   II. Слѣдъ смъртьта на Василия II;   III. При архиеп. Хоматиана и слѣдъ него

 

    5. Иерарси на Охр. архиепископия (1018-1334 г.):   I. Архиепископи;   II. Епархийски архиереи

 

    6. Вѫтрѣшното състояние на Охр. църква въ XI и XII в.:   I. Отношенията между клира и народа;   II. Религиознонравственото състояние

 

    7. Вѫтрѣшното състояние на Охр. църква при архиепископа Хоматиана:   I. Взаимоотношения на клира и народа;   II. Религиознонравственото състояние

 

    8.  Духовна просвѣта (отъ 1018-1334 г.)

 

    9. Устройство и управа на Охр. църква:   I. Общитѣ начала на иерархичното устройство;   II. Управни органи;   III. Титулитѣ на управнитѣ органи;   IV. Дисциплина;   V. Съдопроизводство

 

III. Сръбска епоха

    1. Положението на Охр. архиепископия прѣзъ сръбското владичество въ Македония (1334-1393):   I. При царетѣ Стефана Душана и Уроша IV;   II. При кралетѣ Вълкашина и Марка

 

    2. Епархии и иерарси на Охр. архиепископия

    3. Вѫтрѣшното състояние на Охр. архиепископия




Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zahariada - Хубав материал.
29.10.2010 19:52
Дано се чете. Нямам модерация и се изморих да се ровя в "любими блогове", за което ти се извинявам! Хубава вечер!
цитирай
2. panazea - Здравей , Захари !
01.11.2010 13:10
Поздрав ,приятелю!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 5011789
Постинги: 3418
Коментари: 11142
Гласове: 53640
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031