
Прочетен: 2304 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2017 10:23
Вървях със тебе под ръка
по стъпките на дядо .
Видях запуснатия двор
и милата ми стряха .
Там живяли са деди
и тичали са боси.
Било е пълно със народ
сред песни и закачки.
Каруцата с воловете по пътя
точно срещу портата върви
Геранът запустял е
и натъжен там стои .
А по-нататък беше леля ,
сред песни и игри .
Некролог на милата ми братовчедка
над вратнята стои .
Със сълзи спомняме си ние ,
как тичахме в захлас .
Децата бяхме на орляци ,
щастливи в този час.
Сега е тъжно всичко ,
как всичко опусте .
И върнахме се с тебе двенки
във времето и дните ни !
29.09.2010
Спомен за къщата на дядо Иван Ценов Райновски от село Борован . Написах го в чест на баща ми Цено Иванов Райновски и братовчед му Димитър Ценов Райновски.
Поздравления, прекрасно се е получило!
Спомениииииии!
20.10.2010 09:30
20.10.2010 09:31
Поздравления, прекрасно се е получило!
20.10.2010 09:45
Спомениииииии!
Схлупена къщурка, недимящ комин.
Залостена врата с изсъхнал клин.
Скърцане пропуква тишината
и отваря се пред мен вратата.
Не, не смея прага да прекрача,
пусто-празна стаята е в здрача.
В затворените ми жални очи
отново усмихваш се, бабинко ти.
Коте доволно мърка ти в скута,
прежди преде си в уюта.
Комина весело-блажен дими,
гали ми нослето с миризми.
В чудни ритми игриво къкрят,
бобени зрънца в гърнето пъплят,
сякаш пеят твоите песни чудесни,
чуруликащ хор от ангели небесни.
А пък содената топла питка
накичена е гиздаво със плитка.
С пръсти, топнати във златни багри,
милва ме с дъх от ароматни пари.
Часовникът от шкафа си мълчи.
Не, не смея да отворя аз очи!
В двора бяло цветенце цъфти,
сгушено в прораснали треви.
С бисерни тичинки нежно ме гледа
на баба душицата крехка и бледа.
Дъждът по керемидите се стича.
На сълзите ли горчиви той прилича?!
Реалността е тъжна , мила !
Поздравления за стиха!

2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра