Здравейте приятели!

Ей сега ще ви преброя колко сте. Където и да сте по земното кълбо. С вашите гласове и коментари ще покажете къде сте и колко сте. А за какво трябва да сложите вашия глас? Ами, за да се класира и да бъде отпечатан сборникът "Предания и легенди от Пирин". Да предания и легенди от Пирин, събирани от мен по време на моите странствания и краеведчески изследвания в местностите в подножието на връх Пирин и при моите младежки занимания със спортно ориентиране и зимен и летен туризъм.

Тук по-долу ще ви подаря удоволствието, да прочетете две от тези кратички, но според гласовете дадени досега най-харесвани легенди.

След това просто гласувайте за този сборник, за да се класира, или напишете кратък коментар, така ще му помогнете  по-скоро да попадне в ръцете ви и да стане празник за сетивата ви.

Остават само няколко кратички дни, до 14 октомври трябва да сте гласували, тоест крайният срок е четиринадесети октомври - така че няма време, дерзайте!

                     Легенда за Попово езеро (Папаз гьол)

Гавазите на Мехмед Кюпрюлю се отправиха по дирите на попа. Измъкнал се бе папазинът без да го усетят, улисани в суматохата около влизащите в правата вяра.

Не бе издържал папазинът му с папаз, да гледа как единоверците му, тези които сам бе кръщавал с вода в свещения купол, сега да приемат чуждата вяра, да забулват главите си в чалми, и да гледа как на тези дето не пожелаха да сложат басмите - главите им повече да не им трябват, защото ножът ги бе отделил от тялото им.

Пъплеха и пухтяха по стръмните и отвесни склонове на гордата и неподвластна никому през вековете планина. Далеко горе съзираха веещото се на вятъра расо, което превалило хребета се закри от погледите им. Изкачили се, отново съзряха попа да се катери по отсрещните склонове.

Агата спря, прибърса чело, поразмисли - вземайки си въздух - и изпрати трима да заобиколят върха. В шумата попът нямаше да ги забележи. По едно време му подвикна:

- Ей, папаз, постой бре, планината е голема, не можем да те стигнем, ама и ти няма къде да избягаш. Поседни, почини си малко...

- Ще почивам на онзи свят! - викна им гърлесто попът и продължи да се катери. Скоро усети силите да го напускат и свъртайки поглед към чалмалиите приседна за миг. Много добре разбираше, че нагоре са само върхът и езерото. Растителност вече никаква нямаше, освен остра тревица и планински цветенца. От върха там горе се виждаше целият околен свят. Друго нямаше. Нагоре бе само Господ. Ако до там Господ не се явеше и не прекратеше мъките му, друго спасение не виждаше - агаряните бавно и постепенно го настигаха. Ако не се отвореше небето да го приеме, щеше да бъде подложен на унижението - паднал на колене - агаларът да го принуждава пред паството му, което бе поучавал и напътствал в Божия път, да се отрече от Господа си и да приеме гнусната вяра. Тава никога не бе вярвал да може да понесе. По - вероятно бе да се хвърли от върха - ако Господ не се появеше и не сътвореше някакво чудо.

Малко над него се появиха тримата агалари с насочени шишанета и му викнаха на стои на място.

Попът се отблъсна от карпите, затича стремглаво встрани накъм езерото. Краката му не стъпваха, а летяха сами,  предусещащи ужаса на последващото небитие. Расото се закачи в острите ръбове на околните канари и платът макар и разкъсал се дръпна назад човешкото тяло. Загубило равновесие то се грохна в канарите.

Агаларите се вкупчиха върху му. На няколко пъти отхвърляни - отново се вкопчваха кой където свари. Държаха раздрипавеното му тяло, както се държи агнец приготвен за заколение.

Попът спря да се бори - дишайки издълбоко и начесто. Усетил за миг враговете му да охлабват хватката си, и те безкрайно уморени - направи напън, отскубна се и се завтече към крайбрежните скали. Отправил взор към небето, полетя като птица разперила крилете си към свободата.

С отворени уста, недоумяващи подобно действие, агаларите наблюдаваха как тялото някак бавно сцепи  бисерно-сините, хладни, планински води и се загуби към дълбочините. Пристигнал, тежко дишащият старшия, се загледа в изплувалата на повърхността черна килимявка, недоумявайки подобна саможертва.

Днес на това място в Пирин можете да видите каменен остров, символ на шапката на отеца, отрекъл се от живота си, но не и от вярата си.

                                  Легенда за Момина скала

Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка  от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.

В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара, и поробителят безнаказано вилнеел из българските земи, някакви си хаирсъзи набелязали Яна красива девойка и решили да я орезилят.

Прозряла намеренията им, красавицата се впуснала да бяга, към зъберите обграждащи непристъпния пролом. Косите ъ полите ъ се развявали на вятъра, а дружината разбойници, разчорлени и развяващи салтамарките си, едва смогвали да я следват по стъпките ъ, по виещите се каменисти пътеки.

Бягала мома Яна напред към отвесните канари. Изправила се пред грамадния колос, погледнала за миг назад и не разколебана се закатерила по отвесната карпа.

Придошлите разбойници започнали да я увещават, че неже ли нищо нямало да ъ сторят, само и само да се откажела от намеренията си.

Девойката не ги чувала. Едва изкатерила се до скалното седло и вятърът отново се заиграл в свилените ъ коси. Светлото ъ лице се озарявало от сутришното Пиринско слънце. Очите ъ, изпълнили се с горест и влага, се загледали на шир и длъж из родната земя. Немеела земята, немеела и планината, още по-немеела пропастта в краката ъ.

Закатерили се разбойниците по канарата. Не можели повече да я чакат. Досега не беше се счуло по тази земя - така мома да им избяга.

Още в същия миг, свела поглед девойката, пуснала кърпата си на поривите на вятъра, после разперила ръце и се отправила нагоре към божиите простори.

И днес ако спрете на Кресненските ханове и запитате някой от местните за хубавицата, неминуемо ще ви споменат, че и днес горе на непристъпните зъбери все още стоят свилените ъ коси и нанизът ъ от жълтици - проблясващи на утринните зари, прокрадващи се иззад гордите върхове на Пирин. 

Още веднъж - гласувайте - няма време! ! !

Гласува се и се коментира под самата публикация в "Буквите" и във Фейсбук.

За всички, които не знаят как да вземат линк от Фейсбук - това е линка на конкурса: http://www.facebook.com/pages/Bukvite/107641511244#!/pages/Konkurs-Trsa-izdatel/147329085306987?ref=ts

или ТУК и натиснете червеното кварадче - Търся издател гласувай.

http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81290


Гласуването: Гласуването е много важно, то ще определи победителите. Този конкурс няма друго жури. Гласуването се извършва с бутона "Харесвам (Like)" във Фейсбук.
Можете да гласувате и с бутона "Харесвам (Like)" и под самото произведение. Това се отразява по същия начин както и на гласуването в линка във Феусбук.

Още веднъж - ГЛАСУВАЙТЕ! Важно е! Вие ще определите победителя!

Ваш: Цветан Войнов - voinov50