Като ученичка съм перманентно влюбена! Видя някой младеж със замрежен поглед и аз онемея! Мисля си за него , сънувам го. Минават дни , не го срещам , споменът избледнява и аз го забравям. И тогава виждам поредния младеж с горящ поглед и красив перчем ! Момчетата са с дълги коси , широки панталони и много готини!

И така , аз си седя в къщи , ям си поредната кутия с шоколадени бонбони и мечтая! Как ще срещна този младеж , той как ще ме погледне , аз как ще го погледна и т.н. детски мечти! Искам да има поне един човек на света , който да се интересува жива ли съм , радвам ли се или плача. Такива работи. Така минават дните ми докато един ден...

Не ,не се появи принцът! Играем си  с моята приятелка на футбол , ами да модерно е ,времето на Гунди и Бекенбауер , та докато си играем на топка при нас идват две момчета и се присъединяват. Улицата ,на която играем няма да повярвате, е Жульо Кюри  същата , която днес не можеш да пресечеш ,а тогава е пуста.

И така двете момчета играят с нас и е много по-весело , защото вече има стимул да се тича след топката , ами противниковият отбор те наблюдава! Каква по-добра възможност от това да покажеш на какво си способен, когато те гледат? Тичаме си ние след топката , зачервени и весели и от радост ще хвръкнеме , ама в такива моменти прескачат и искри . И една такава искра стигна до едното момче , с името  Пламен! Ех , Пламене!

То е симпатично и много сериозно . Разказа ни за своите премеждия в Татрите , как му замръзнали ръцете , докато карал ски ! Как се топлел и как за малко щял да остане без ръце. И така от дума на дума , знаете как стават тези работи. Кани ни на сладкарница при кино Изток и пием по една голяма боза. После....

После не знам как научи моят телефон и започна безкраен разговор по телефона. Толкова дълъг , че съседката с дуплекс мисли ,че й е повреден телефона.

Пламен ме изпраща след училище и иска да ми носи чантата , пък аз нали съм дръпната – сакън , мога и сама да си я мъкна чантата , няма да ми паднат ръцете.Той иска да се покаже джентълмен , ама аз как да се сетя ?

Вървим покрай Парка със зелените дървета и различни цветя и не ни се прибира в къщи. По-скоро на мен не ми се прибира. Също като в песента:”Не , не ми се прибира , ще вървя под звездите ...”

            Един ден училището ни има празник и ние сме в Зала България. Гледам представлението ама главата ми празна. Пламен седи зад мен. Подава ми някакво листче и аз чета: „Как ще се прибираш в къщи?

Ами със теб , мисля си , но не смея да го изрека на глас !

Излизаме съучениците навън , отнякъде се появи Пламен .Тръгваме . Оставаме сами. Ръми ситен дъжд. Появи се Луната.  Клоните на дърветата голи и черни се извиват от дъждовните капки в причудливи фантастични фигури.На лунна светлина блестят с неземна красота.  Ние вървим щастливи и усмихнати. Сякаш летим ! Ех , време спри! Този миг никога вече няма да се върне! Градът , Луната и мокрите измити улици!  Няма никого наоколо. Цялата нощ е само за нас. И думите нямат значение !Щастливи прескачаме локвите. Той е толкова сладък с ученическата си униформа. Не си спомням кога стигаме в къщи , кога се разделяме! И после...

            Чакам телефонът да звънне. Нищо. Минават дни. Аз го чакам. Не мога да си обясня това мълчание. Къде сгреших?

Минават месеци. Нищо. Аз почвам да плача. Не съм достойна за обич. Никой няма да се влюби в мен. Аз не заслужавам ! Мама ми вика:”Стига си плакала” . Татко , като ме видя такава окаяна ми казва:”Обади му си и ще ти олекне” . И аз се обаждам. Той ме покани в тях. Отивам. Там е майка му , една мила женица , загрижена за бъдещето на своя син. Излизаме на улицата и тръгваме. И тогава той проговори.

            Всички отишли да му говорят , че нашата любов няма бъдеще. Аз отивам студентка , той отива войник. Аз няма да го чакам. Ще разбия сърцето му. И за да не бъде разбито неговото , той разби моето.

            Въздъхвам облекчено. Слава Богу! Не е моя вината! Не съм го обидила , не се е разочаровал от мен. Понякога нещата не зависят от нас. Не ни е било писано. Разделяме се !

            Дойде Пролетта и аз срещнах Голямата си любов ! И разбрах , че Господ не изостава своите чада! Само трябва да бъдем спокойни ! Защото има Висша промисъл!

пътищата на съдбата...
Поздрави!

вот дела!!!
Хареса ми разказът ти,Тони!
Б.

И понякога се срещаме , а понякога се разминаваме!
Привет!

и малко тъга! Може би така е по-добре!

Много красив разказ, Panazea, но ако бях аз ...:)Как може да е било толкова глупавичко това момче:)
поздравления:)

Трогателна история, Рanazea!!! Всеки таи в сърцето си по една такава...
Понякога просто пътищата се разминават... Но е хубаво, че си срещнала след това голямата си любов!
Беше удоволствие да прочета всеки ред!

Точната причина да се успокоиш, че някой не ти се обажда:))))

И мократа София в лунната нощ - знам го това - вкусно е....

Тия спомени, аз наричам първично щастие. Случва се веднъж и остава завинаги.
Хубав разказ и от сърце! :)

за детските мечти, за първите чувства и очакване......... всеки е изпитал това.Привет и лека вечер :))))))))

мрака и изгрева, и колко ли състояния ще ги има . на всички желая влюбеност. умопомрачението е велико. поне тогава ти си за друг и изчезва егоцентризма ,и.....знам ли за вас, но е велико.

аз пак оправих работата-дойде пролетта и заедно с нея голямата ти любов, кажи сега поне едно голямо благодаря, че пак да се сетя за теб :))))

откъде да знам?Кой може да предвиди съдбата?Може би така е по-добре!

Не може да бъде!

Пламен ми е комшия!

Това е. Просто ми хареса:)

Позната история,нали?Бях млада и глупава!Случва се!

Лека нощ!

Razbi me kraq, do posledno se nadqvah da stanat ne6ata mejdu vas... No taka e, kogato edinia prestava da vqrva v drugia, tova obyrkva vsi4ko.. i nqma vra6ane nazad sqka6.. Ako az bqh, 6iah da se opitam da se boria, da dokaja, 4e horata ne sa pravi otnosno lubovta, 4akaneto, kazarmata.. nqma limit za lubovta i vsi4ko se re6ava vzaimno..
s pozdrav
kristina

Razbi me kraq, do posledno se nadqvah da stanat ne6ata mejdu vas... No taka e, kogato edinia prestava da vqrva v drugia, tova obyrkva vsi4ko.. i nqma vra6ane nazad sqka6.. Ako az bqh, 6iah da se opitam da se boria, da dokaja, 4e horata ne sa pravi otnosno lubovta, 4akaneto, kazarmata.. nqma limit za lubovta i vsi4ko se re6ava vzaimno..
s pozdrav
kristina

Тогава имах всичко, за да съм щастлива!Градът с измитите улици , дъжд който носи радост и любов,която осмисля живота! Ама като липсва единият елемент ,щастието не е пълно!

Исках да споделя с другите , за да не плачат , когато са изоставени!Да вярват в себе си,защото най-хубавото им предстои.

:))

Вечна зима? Не ми се помисля!

Прати му много здраве от мен!
:))

Много обичам рози!
:))

Ние сме емоционални ! Мисля , че така е по-добре!Аз не бях за него!
:))

все едно себе си прочетох ... вълненията са едни ...Поздрави!

Бях млада и глупава!И много емоционална!Животът ни дава горчиви уроци!
:))

Не ще намеря сили да те спра...
И ти ще отминеш нататък...
Годините на времето ще заличат
и последната прашинка от лика ти.
Ала когато нещо си отива
стократно по-висока стойност има.
Жаждата по недоизживените неща е неутолима...
За тази жажда ти благодаря-
не те упреквам, че отмина.

в своя барабан и ние преминаваме през различни етапи.
Един приятел преди време ми каза една велика истина:
"Не знаеш като губиш какво печелиш и като печелиш какво губиш".
В тази игра на думи ти си изгубила първата си любов, но (предполагам), че си спечелила нещо друго - много по ценно...
И, пак ще кажа - Животът ни върти в своя барабан......

Не го упреквам!Може би е прозрял нещо , което аз не можах! И сигурно е бил прав!

Сега от дистанцията на времето нещата изглеждат различно! И може би в същност аз съм спечелила!Но тогава много ме болеше!Много!Мислех си , че не съм достойна , а това горчи! Ние сме за това , да преглъщаме горчивите хапове!

когато всичко е ново, различно и толкова вълнуващо.....Боли ни, щастливи сме, емоциите шеметно се менят...
Но и тя си отива, ако не е било писано да остане в сърцето ни....
Поздрави! Много ми хареса написаното.

Толкова дълго пазих в сърцето си спомена!
Време беше да се освободя! И се радвам , че намерих вас , приятели!

у българия нема никви "Технологии" а ти слагаш постинги които пък грам не са за тая категория! много си хитра това го правиш с цел вечно да си на първа страница постоянно присъстваща!

Първото влюбване никога не се забравя, първата любов също...рядко но и често тези са миговете, които топлят душата ни..зависи може би според моментното ни настроение...

ама ми я смениха! Да не съм виновна! Верно е , че съм хитра ,избрах най-съкровения си разказ , за да участвам в конкурса на Пегас!
Знаеш ли , имам приятели , които ми пишат , независимо дали съм на първа!
Не завиждай , ами ме задмини! А аз ще се радвам!

Сега отчитам колко съм била глупава!

Разбира се, че всички имаме такива истории, че и къде по-драматични, но нали "Всяко зло е за добро". Все пак сте били в един град, а когато единия е в София а другия във Варна. Всеки ден по 100 пъти гледаш в пощенскато кутия...

По-големите си спомнят много ясно
как с писма общуваше се бясно.
Примерно си луд по супер-маце.
Как да я светнеш за своите мераци.

И ако си няма домашен телефон
даже да си глупав като шарен кон
почваш да сумтиш със лист и химикалка
трябва да си Шекспир, за да стане свалка.

То сега е лесно. У нас и във Европа
всеки със всекиго може да си тропа.
Може да реди безброй вълшебни думи.
Може да разтяга всякакви локуми.

И когато дойде времето за сгляда,
някай може силно да се изненада.
Бандерас по-скоро да е Марадона,
а Памела като щерката на слона.

Ти обогати моят блог!
Свалка , а!
Аз говоря за звезди и Луна , а ти за своите мераци!
:))

ЛС:
"Не съм от жените, които те харесват!
И хуморът ти е ужасен!"

Тони, кажи, сега ли да се самоубия или по-късно.

И спомени ми навя, и се посмях, и тъжно ми стана - от всички емоции накуп, както си ме у реда.
Добре, че Той винаги има план - да ни даде най-доброто! :)))

Сега нямаше да четеш моите изповеди!
Сам предцени!

Много късно разбрах , че нищо не е случайно и че Господ ни изпраща тези , от който имаме нужда!Прегръдка , приятелко!

Да знаеш, че да разбереш и да приемеш това е наистина голямо постижение. Какво значи "късно". Мнозина не го постигат, никога. Способността да се радваш на всичко в живота е дар. Трябва да благодарим И за това.
Хубава вечер! :*

Как го беше казала една мъдра жена....Ние получаваме не това което искаме, а това от което имаме нужда!
Поздрави!

:))
Слава Богу! Ние не знаем какво искаме!

Хубаво беше, наистина! Красиво е при теб, а чудесното е , че си срещнала голямата любов! И , че ни разказа за първите трепети!

Прегръдка!

Много хубав разказ! Извадих си донякъде поука за себе си :)

Дано да бъда малко полезна!Прегръдка!