Повдигна се въпросът , че трябвало да общуваме , да бъдем внимателни и любезни ! Изобщо добра компания ! Съгласна съм , но липсва субектът! Не може да бъдем общителни винаги , навсякъде и при всякакви обстоятелства . Зависи кой в момента е във вашето обкръжение! И си спомних един случай от детството!

Отивахме на свадба и татко щеше да вози младоженецът . Булката беше една красавица ! С руси коси , нежни сини очи ! Абе нещо невиждано дотогава! И мила усмивка и нежност! Какво да ви разправям! Красота!

И така , тръгнахме ние с колата и някъде по пътя качихме младоженецът . По моите детински разбирания той не беше нищо особено , слабо с нищо не отличаващо се момче ! Аз със моя детински акъл не можех да разбера защо тази красавица ще се жени за това невзрачно момче!

Колата потегли . През целия път това момче пя , разказваше смешки , толкова интересни неща.

Вече се стъмни , а той продължаваше . Като един неспирен извор на мъдрост , енергия и добро настроение . И тогава разбрах , защо момичето ще се омъжи за него! Тази красавица искаше този неспирен извор да бъде винаги до нея! Разбрах , че целият им род са шегаджии и майтапчии и ходят по свадби да веселят народа! Имаше такива самородни таланти !

Така че ,мили мои , за да бъдеш на върха , то и отсрещната страна трябва да е на висота!

Общуването е двустранен процес !

За тезата с "трябва" , по принцип не е лошо , но да го правиш заради приципа само трудно се получава.

така само за да си бъбрим !
Това е като реката и водопада! Водата пада от високото към ниското и се получава чудна картина! После водата се изпарява , пада като дъжд и се появява слънчевата дъга! За това ми е приказката!

Oбщуването( без думи) е най...!
Просто да знаеш ,че някой те разбира без звук! ...хехе
(казаха ми че това "хехе" съм го слагал за щяло и нещяло )
сега уместно ли беше?

и с разказа за сватбата ме подсети за един скорошен разговор с колеги, където - седнали около дългата заседателна маса бърборехме кротко за това-онова в промеждутъка на деня и някой бе оставил рекламната книжица на Ейвън. Неомъжената колежка разсеяно я прелистваше и изведнъж възкликна: "Искам ей това!" и усмихнато ни показа златистомургав, леко брадясал манекен. Ние, другите не реагиархме, и тя продължи: "Не го ли искате в къщи постоянно?" И, без да се спогледаме дори, двугласово й на секундата й отговорихме "НЕ". И после трябваше надълго и нашироко да обясняваме... Не ни повярва, но ние сме омъжени с тенденция към сребърните сватби, а тя - не е.

Това е най-доброто общуване , но рядко се постига! Липсва подлогът! Да те разбират без думи , само по погледа!

твоята колежка ще разбере някои работи , ама се иска време! А на някои цял живот не им увира умът! Кво да се прави! Знаеш, за какво говоря!

липсва подлогът!

Разказът ти за свадбата е интересенПоздрави!:)))

За общуването са нужни поне двама, искрено желаещи го и, понякога, полагащи и усилие за това, макар някои да смятат, че са си себедостатъчни.

Общуването не е едностранен процес.То е изкуство, .което изисква усилие и постоянство. Хубав постинг!Хубав ден!

Да наистина мисля, че е двустранен процес и въпрос на химия може би. Клипчето е върха, Пан! :)

каквото повикало - такова се обадило!