Това е една стара рецепта от моята баба /голямата майка/ - София Атанасова Татарова, родена в по-миналия век /1892г/. Бил съм ученик, сигурно в първи клас /значи сигурно преди повече от 50 години/, но ми се е запечатила в ума, защото тя го приготви бързо пред мен, понеже така ревях, че чак се захласвах. Причината за моя рев беше вродената ми склонност към все нещо човъркане и изобретяване. Та, когато са ми правили „прощапулник”, родата сложила книга и инструменти – отверка, клещи и чук. Е, аз съм пролазил и съм награбил всичко, след което съм теглил една беззъба усмивка. Да, ама сега хич не ми е до смях, защото си тегля теглото вече цял живот. Та така. В оня мразовит зимен ден, печката бумти, натъпкана с чукурски въглища, а моя милост си е извадил никополската тройна батерия от фенерчето с трите цвята – червен, зелен и жълт /т.е. без никакъв филтър/ и я пече на чугунената плоча. Бобеца с пушените ребърца ври кротичко, мирише на вкусно, във фурната се пекат картофки, голямата майка си чете библията, плаче и се кръсти от време на време, защото се чува бумкане и тя ожалва горките войничета, че в този студ са на учение, ама не се сеща /пък и аз, защото съм потънал в „изследователски” размисли/, че това са картофите във фурната, които се пукат. И така домашна идилия – баба и внуче, татко и мама са на работа, строят социализма /после аз го развих, е не е ясно как, ама стана „развит” и „зрял”/, и в един момент батерията толкова се е загряла, че се пуква и ми залива ръката с горещ дзиф /асфалт/. И от там нататък вече е ясно какво става, внуче, т.е. този пишещият писва да реве, забравил, че е „учен”, голямата майка изпуска библията и скача като на пружини, за секунди разбира какво е станало, бърка в буркана със зелеви листа от киселото зеле, което е приготвено за свиване на сърмички и ми лепва на ръката едно листо, при което аз писвам още повече. И вече следва процедурата по бързо приготвяне на благия мехлем. Интересното е, че голямата майка винаги имаше материален резерв/бойна готовност/ - дъвка сакъз, пчелен восък, вазелин, борина и зехтин. Това в същност са и основните съставки на това универсално мазило – благият мехлем. Този мехлем и ментата бяха основните лекарства, които голямата майка използуваше. Тя обичаше да казва за ментата
/сигурно беше чела някаква реклама/ мента за корем, мента за далак, мента за мерак – пийте само мента. А, и ракията, с нея ме мажеха и разтриваха като се разболеех, беше много гадно, аз затова и цял живот не я поглеждам таз пущина. И понеже трябваше да се действа бързо, голямата майка веднага приложи на практика нововъведенията на техническия прогрес – един котлон с открит реотан /после ги забраниха, че удряше ток понякога/, който много бързо сгря водата в едно войнишко канче, сипа малко зехтин в едно джезве и го топна в канчето. Докато чакаше да се сгрее зехтина, настърга малко пчелен восък върху една чиста бяла хартишка, счука в месинговото хаванче двадесетина зрънца дъвка сакъз, цръкна малко вазелин от една тубичка /знаех че това е вазелин, защото зимата ми мажеха ръчичките, да не се напукват от студа/ и след има, няма и пет минути изсипа всичко това в джезвето. Разбърка го с една дървена пръчица и запали едно парче борина над джезвето /за по младите читатели – борината представлява парчета дърво от корените на бор, изсушени и богати на борова смола/. След като капнаха пет-шест капки смола от горящото парче борина, тя го загаси и пак разбърка сместа в джезвето. Извади джезвето от войнишкото канче и го изсипа в една черна кутийка, която знаех че купува от аптеката. Аз, разбира се отдавна бях спрял да рева зяпайки приготвянето на чудодейното лекарство. Голямата майка му удари едно кръстене, мърморейки хайде „боже помози”, изми ми лицето със студена вода и каза авторитетно – „Света Богородичка бди над тебе, иначе щеше да ти иде /за дзифта става въпрос/ в очите”. След като изстина и можеше вече да се търпи на ръката /голямата майка лично го пробва/, махна зелевото листо, заедно с дзифта и ми намаза ръката и превърза с чиста марля и бинт с думите „ще ти мине като на кутре”. И действително така и стана – за няколко дни нямаше и помен от изгореното, даже и белег не ми остана. Най - интересното от тази история е, че близо половин век ми е стояла там някъде на „диска” и чак когато видях зор с ценното си тяло, просто изплува, и като на шега и аз направих благия мехлем. Е, разбира се малко го промених, защото, нали знаете, българина е жив дявол, все ще направи някаква рационализация - от немане, разбира се, но слава богу лечебният ефект е същият. Затова реших да опиша тази случка, та ако някой може да намери борина от стар боров дънер /другите съставки не са проблем/, да си направи благия мехлем така както голямата майка го правеше. Ама стига толкова „лирични отклонения”, че то стана „нящо” като сюжет за малък разказ и сигурно ще ви стане досадно да четете, и няма да издържите да стигнете до моя „рац”.
Благият мехлем на чичо Любо /по стара рецепта на голямата майка – нямам претенции за авторство.Тази рецепта сигурно е известна от векове и е предавана от поколение на поколение/
Състав:
-зехтин - 1 кафена чашка
-пчелен восък – 20гр, настърган на ситно
-бял фармакопеен вазелин – 50 гр
-ланолин – 25гр
-медицинска дъвка / сакъз /- 10 грама, стрита на прах в порцеланово хаванче или керамичен съд -.
Приготвяне:
На водна баня, в 250 мл Ерленмайерова колба, с широко гърло, градуирана, без шлиф / при липса на такава може да се използува малко бурканче от лютеница - около 300мл /, се подгрява зехтина. В загрятия зехтин се прибавя ситно настърганият пчелен восък. След неговото разтопяване и хомогенизиране със зехтина , се прибавя белият вазелин. Изчаква се, да се разтопи и хомогенизира, след което се прибавя и ланолина. Разбърква се с дървена шпатула до разтваряне и хомогенизиране на сместа, след което се прибавя, при разбъркване с шпатулата, стритата на прах медицинска дъвка. Цялата смес се разбърква с дървената шпатула до пълно хомогенизиране, след което колбата / бурканчето / се изважда от водната баня и съдържимата в него хомогенна смес се прецежда през стерилна марля и налива в чисти и сухи малки стъклени бурканчета или устойчиви на температура до 100*C пластмасови кутийки от крем. Оставя се да се охлади до стайна температура и да придобие пастоообразна консистенция.
Подходящ за лечение на рани от изгаряне, порязано и други трудно зарастващи рани. Поразеният участък от тялото се намазва дебело с мехлема и се прави превръзка със стерилна марля. Превръзката се сменя на 2-3 дни, до излекуване на раната.
При псориазис, засегнатите участъци от тялото се намазват дебело, с втриване в кожата, 3-4 пъти на ден.
Ще се радвам да е в услуга на хората!
Благодаря за сърдечния поздрав!
А твоите слова, направо ме разбиват!
Много жар има в теб! И искреност и любов към хората!
Привет , приятелко!
:))
:))
Прекрасно!
Поздрав за теб!
Всички съставки ги има в аптеките! Мога да се поинтересувам откъде да се снабдявате!
Аз не съм писала разказа! Това е моят благоверен!
:))
Радвам се да те видя!
14.04.2010 15:49
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра