РАВНОАПОСТОЛИТЕ

Николай Райнов

Свика Бог един ден ангелите на всички народи и ги попита, на кой народ що трябва , за да му бъде добре.

Ангелът-закрилник на гърците се поклони дълбоко на Господа , па рече:

-         Всевишний , на моя народ е потребна земя , голяма земя .

-         Добре- каза Бог.- Твоят народ ще има много земя-толкова много , че не ще може да я управлява.А ти що желаеш? –запита той ангела на латините.

-         На моя народ трябва ум , Господи. Дари му остър ум , за да бъде честит!

-         И това ще стане- рече Всемогъщият. Латините ще бъдат по-умни.

Сетне се поклони Богу ангелът на франките и каза:

-         Господи Вездесъщи , на моя народ дай сила, но голяма сила. Франките ще бъдат щастливи , само ако бъдат силни.

-         Бива- каза Бог. Ще ги надаря със сила. Но ти бди – да не би да извършат насилие с голямата сила!

Тъй се изредиха ангелите на всички народи и всеки получи от Бога дар:един-власт, друг –богатство, трети-красноречие, четвърти-телесна хубост.

Най-подир се яви пред Господ и ангелът на българите. Той беше едър , с теменужени крила, бляскави и хубави.

-         А ти що желаеш ?-попита го Всесилният.

-         Моят народ,Господи,си има земя,колкото му трябва, и за повече не ламти . И сила си му дал,стига му. Па и с ум си го надарил. Голямо богатство , наистина, той няма , но Ти си го научил на трудолюбие: който обича работата и щастлив ще бъде, и имотен ще стане . Само едно трябва на българите:просвета. Между народа вървят мъже ,които му проповядват Божието слово на чужди езици- и той го неразбира. Изпрати му , Боже Всемилостиви , вдъхновени люде – да му обяснят Христовата вяра на български език.

-         Добре – каза Бог.-Това ще стане . Похвалявам те , мой пратениче , че не поиска за своя народ ни богатство, ни власт , ни земя , а пожела онова, което е вечно: духовна светлина.Затова ще наградя българите с още много други блага, но най-лично от тях ще бъде просветата: за дълги векове твоят народ ще бъде просветител и учител на цялото славянско племе.

Тогава Божият дух слезе над двама братя българи от Солун- Кирил и Методий.

И двамата бяха мъдри , учени и свети мъже. Много книги бяха прочели, много езици знаеха . Те стъкмиха славянската азбука и преведоха на свой език Свещеното писание и други църковни книги.

В онова време народите бяха получили от Бога даровете. Заслепени от полученото ,те бяха започнали да пакостят на другите. Гърците-гладни за земя-поробваха чужди племена. Горди със своя ум, латините хитро казваха, че Бог искал да му се служи на латински език- и се силеха да завладеят другите народи, като ги полатинчат. Уверени в своята сила, франките станаха жестоки , те мъчеха околните народи и душата им загрубя в кръвопролития .

Тъй дарбите станаха не благословия, а проклятия за народите, защото не умееха да си служат с тях.

Когато двамата равноапостоли от Солун отидоха между моравци – да им проповядват словото Божие на славянски, латини и франки се сдружиха: хитростта и силата решиха да угасят пламъка на просветата. Латините –духовници, подкрепяни от франките –управници,притесняваха двамата братя и им пречеха.

Огорчен от обиди и сломен от страдания,Кирил се помина. Ала светото дело не се прекъсна: пое го Методий, който беше станал владика на панонските славяни. Той имаше много ученици в оная страна- и Бог бе благословил неговите избранници.

Но враговете на славянската просвета се ожесточаваха все повече от ден на ден. Те предадоха Методия на съд. Биха го с плесници. Хвърлиха го в тъмница. А той изтърпя тия страдания без ропот- както правят мъчениците за Христа. Накрая го пуснаха, защото папата бе разбрал, че е невинен.

И още дълго след това равноапостолът се труди неуморно на духовната нива. Заедно със своите съученици, той преведе на български много книги, ходи да проповядва между чехи и словенци, просвещава и славяните във Византийското царство и най-сетне като посвети повече от двеста свещеници и дякони славяни, свои ученици, остави земята.

Латините и франките се озлобиха страшно, като видяха , че след смъртта на светите братя славянската духовна нива дава още по-изобилен плод. Те почнаха да мъчат безчовечно учениците, да им отнемат къщите и имота, да ги изтезават зверски, да ги продават роби на евреите.

Някои от тях напуснаха Моравия и отидоха в България.

Между тия просветители бяха Горазд,Климент,Лаврентий, Наум , Ангеларий и още мнозина – все мъже свети , мъдри и учени .

Цар Борис Михаил ги прие в Преслав с голяма почест. Отреди им домове. Даде им имот. Улесни ги да учат народа и да му проповядват.

И дълги векове след тях българската буква бе знак на духовна светлина между всички славянски народи , защото тъй бе отсъдил Бог, когато раздаваше даровете.