Постинг
19.06.2009 16:24 -
Георги Раковски Показалец или ръководство как да си изискват и издирят
Показалец или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, старого ни правления, славнаго ни прошедствия и проч.
Цел настоящаго съчинения е да покажеме народу си най-стари черти бития му, народопоколения, язика, правления, славнаго му прошествия и проч., както и сам й наслов показва.
За такова важно предприятие нужни и необходими вещества за доказателства се изискват, писмени народни паметници, от коих ни сме оскъдни много; а и колкото съществуят, тии стари наши паметници се относят не по-далеко кръщения Преславскаго двора, от коих же твърде малко са досега открити и познати и кои не са доволни да послужат нам за това предприятие.
Писавшии за нас съседни чузди народи, с коим наш народ отколе е имал работи, както византийци и римляни, тии же твърде кратко са се изражавали за нас, кога им е вхождал в предмети и наш народ; а на много места са писали пристрастно и изкривили истина. Рядко се среща от тях добросъвестен битописател, кой да е писал чиста истина!
Колко за първи битописатели елени, именно же Иродот и Тукидид, от коих са почерпали първи черти битописания си сички днешни европейски учени народи, тии еленски битописатели так же са писали безосновно и многажди пристрастно, защото и сами тии не са знаили начало си, тоест на кое място и в кой предел земнаго кръга са се появили най-напред на свят и как са дошли в Европа. Техни повествования са облечени с тъмная мъгла баснословия, кое е владало тогдашни человеци. И така, като не са знаили тии сами нищо положително за себе си, тоест за свой еленски народ, нито за язика си, писали са басни (приказки), украсени с творческому въображению, повеч да наслаждаят слишатели си. Тяхно най-старо начало бития им е следное: Зевс решил да изтреби человечески род и сътворил потоп; от того потопа се спасили Девкалион и жена му Пирра[1]. Тии после, според едно гадалище, като си прибулили очи, зели каменя от земя и мятали ги назад и напред. Колкото каменя мятал Девкалион, станали мъжки деца, а колкото мятала жена му Пирра, станали женски. Между мъжките имало и едно, кое се звало Елен и оттамо се завъдили елени[2]!
Знайно е, че Иродот, кого славят за отца повестности, прочтал е свое съчинение на олимбийски сборове. Разумява се, че той е писал по духу века, тоест така, като да задоволи напоени тогдашни еленски глави от баснословни суеверия и пустоверия, иначе не би дръзнал да се появи с други мисли пред еленски народ, а камо ли да пише и прочте на общое съборище противу духу им. Самий пример, що осъдиха Сократа на смърт тогдашни образовани атинейчани, че узнал идолопоклонское заблъждение и искал да извади народа си от него, доказва наша реч. Еленски въобще тогдашни описатели, като са били тии сами заблъждени в повестност си, заблъдили и цяла Европа! А най-много като са прикроили и изкривили странни имена по свойству и окончания гръцкаго си язика.
Учений свят Европи, преди да се запознае с Хиндистан и узнае самъсъкрити му язик, сами източници повестности имаше еленски описатели, а именно Иродота и Тукидида. Но като се упознаха с Хиндистан и научиха до някой си стъпен самъсъкрити — староиндийски язик, — видяха и узнаха, че не само съобщении Европе науки чрез еленски философи, а най-паче във време похода великаго Александра в Хиндистан тии науки и изкуства са зети оттамо, но еще, че самъсъкрити — староиндийски язик — обема сички коренни речи европейских язик. От того еленское белило почва да се лъщи и баснословная мъгла, коя покриваше европейска повестност, почва да се разижда, гонима от духа истини. Учений свят заключи, че първобитно жилище европейских народ е било Хиндистан. Но никой не се е заузел досега да докаже следния: 1) дали сички днешни европейски народи и тамо в първобитное си жилище са били така разделени и носили тия исти имена, или други някои си; 2) дали това сродство язиков със самъсъкритому е посредствено или непосредствено, тоест дали всеки от европейских язик, в коих се вижда малко-млого сродство със самъсъкритому, е зел сродство то еще в Хиндистан, или тук в Европа, като се отделило то първо голямо племе в разни предели, отдалечило се от матернаго си язика и съставило съвсем други несвойствени майце му звукове, или изпърво начало преселения в Европа са дошли две-три племена и като са се смесили тук временние обстоятелства, съставила се е тая смес европейских язик, коя малко-млого сочи да има сродство със самъсъкритому. Тойзи предмет колкото е труден, толко повеч е важен, щото, ако се реши, съвременно ще се реши и разясни цялая повестност Европи!
Европейски учени, кои са се занимавали досега отчасти на тойзи предмет, имали са под видъм въобще само еленски, латински и немецки язици и твърде мимоходъм славянски зъвим язик, без да го знаят и него кой е; а за наш български язик нити спомен е било!…
Тии учени постъпвали са обично в свои изискания по следно-му начину: 1) какви знания има всеки народ за свое начало или изводи от свои попредания, или положителни повествователни грамоти; 2) показания, кои могат да се добият от естествословни изпитвания (physiologie), гледания по черепи от мъртви глави (cranioscopie) и лика человеческаго (physiognomie); 3) язик или свойства, коих е говорил и говори един народ; 4) отличителния начертания (caracteres), коих показва всеки народ в дружелюбное, нравственое, умное и вероизповедное си състояние.
Ни же в наш предмет постъпваме в изискания си се по тойзи път, като изхвърляме и оставяме настрани естествословния изпитания на мъртви и гнили черепи от человешки глави и мъдрувания от лика и краска человеческих образ, защото сме твърде уверени, че естествени тайни никой не е достигнал, нито ще достигне и че сама природа показва ежеминутно изменение въобще на сички животни; а камо ли в разстояние на няколко векове да не е станало изменение на първи человеци, а най-паче в земния дълбини на мъртви им глави! Ни видиме ежедневно, че едно животно или растение, като се премести от един предел в други, де се разликува въздух, за скоро почва да се изражда и измъстра, а след време изменува се съвсем. Под истому закону природи е подложен и человек, словесное животно; щото от мъртви человешки кости и гнили от глави им няколко — вечни черепи, ако иска някой си да узнае на какво от днешни человечески племена е принадлежала тая глава, то е исто, като кога ищи някой си да улови и извади отлъснатаго лика месеца във води или да се бори с вятъра! Ни можеме да наведеме тисещи примери, че такива изискания са празни и безосновни, ако ни допущаше време и ако то не ни отвлачаше от предмета нашего предговора.
Наш най-голям и най-верен източник е българский жив и говорим язик, кой твърде малка разлика има от самъсъкритаго и зендскаго язика, коих учений свят е мислил за мъртви язици!
Според тия правила ни разположихме сие наше съчинение, кому дадохме име Показалец, на три части, коим съдържание се предлага тук. Първая част я имат на ръце читатели, а остали две части са готови преписани за печатане, само ожидават великодушное спомоществование някого си родолюбца българина, да излезат по-скоро на свят. Каква же важност ще принесе сие наше съчинение не само българъм, но и веем прочим славенъм, оставаме ученому святу да разсади и да реши; а ни оставаме със самая душевна утеха и наслаждение да принесем полза роду си.
Статията е въведение към книгата „Показалец или ръководство…“ (1859)
Цел настоящаго съчинения е да покажеме народу си най-стари черти бития му, народопоколения, язика, правления, славнаго му прошествия и проч., както и сам й наслов показва.
За такова важно предприятие нужни и необходими вещества за доказателства се изискват, писмени народни паметници, от коих ни сме оскъдни много; а и колкото съществуят, тии стари наши паметници се относят не по-далеко кръщения Преславскаго двора, от коих же твърде малко са досега открити и познати и кои не са доволни да послужат нам за това предприятие.
Писавшии за нас съседни чузди народи, с коим наш народ отколе е имал работи, както византийци и римляни, тии же твърде кратко са се изражавали за нас, кога им е вхождал в предмети и наш народ; а на много места са писали пристрастно и изкривили истина. Рядко се среща от тях добросъвестен битописател, кой да е писал чиста истина!
Колко за първи битописатели елени, именно же Иродот и Тукидид, от коих са почерпали първи черти битописания си сички днешни европейски учени народи, тии еленски битописатели так же са писали безосновно и многажди пристрастно, защото и сами тии не са знаили начало си, тоест на кое място и в кой предел земнаго кръга са се появили най-напред на свят и как са дошли в Европа. Техни повествования са облечени с тъмная мъгла баснословия, кое е владало тогдашни человеци. И така, като не са знаили тии сами нищо положително за себе си, тоест за свой еленски народ, нито за язика си, писали са басни (приказки), украсени с творческому въображению, повеч да наслаждаят слишатели си. Тяхно най-старо начало бития им е следное: Зевс решил да изтреби человечески род и сътворил потоп; от того потопа се спасили Девкалион и жена му Пирра[1]. Тии после, според едно гадалище, като си прибулили очи, зели каменя от земя и мятали ги назад и напред. Колкото каменя мятал Девкалион, станали мъжки деца, а колкото мятала жена му Пирра, станали женски. Между мъжките имало и едно, кое се звало Елен и оттамо се завъдили елени[2]!
Знайно е, че Иродот, кого славят за отца повестности, прочтал е свое съчинение на олимбийски сборове. Разумява се, че той е писал по духу века, тоест така, като да задоволи напоени тогдашни еленски глави от баснословни суеверия и пустоверия, иначе не би дръзнал да се появи с други мисли пред еленски народ, а камо ли да пише и прочте на общое съборище противу духу им. Самий пример, що осъдиха Сократа на смърт тогдашни образовани атинейчани, че узнал идолопоклонское заблъждение и искал да извади народа си от него, доказва наша реч. Еленски въобще тогдашни описатели, като са били тии сами заблъждени в повестност си, заблъдили и цяла Европа! А най-много като са прикроили и изкривили странни имена по свойству и окончания гръцкаго си язика.
Учений свят Европи, преди да се запознае с Хиндистан и узнае самъсъкрити му язик, сами източници повестности имаше еленски описатели, а именно Иродота и Тукидида. Но като се упознаха с Хиндистан и научиха до някой си стъпен самъсъкрити — староиндийски язик, — видяха и узнаха, че не само съобщении Европе науки чрез еленски философи, а най-паче във време похода великаго Александра в Хиндистан тии науки и изкуства са зети оттамо, но еще, че самъсъкрити — староиндийски язик — обема сички коренни речи европейских язик. От того еленское белило почва да се лъщи и баснословная мъгла, коя покриваше европейска повестност, почва да се разижда, гонима от духа истини. Учений свят заключи, че първобитно жилище европейских народ е било Хиндистан. Но никой не се е заузел досега да докаже следния: 1) дали сички днешни европейски народи и тамо в първобитное си жилище са били така разделени и носили тия исти имена, или други някои си; 2) дали това сродство язиков със самъсъкритому е посредствено или непосредствено, тоест дали всеки от европейских язик, в коих се вижда малко-млого сродство със самъсъкритому, е зел сродство то еще в Хиндистан, или тук в Европа, като се отделило то първо голямо племе в разни предели, отдалечило се от матернаго си язика и съставило съвсем други несвойствени майце му звукове, или изпърво начало преселения в Европа са дошли две-три племена и като са се смесили тук временние обстоятелства, съставила се е тая смес европейских язик, коя малко-млого сочи да има сродство със самъсъкритому. Тойзи предмет колкото е труден, толко повеч е важен, щото, ако се реши, съвременно ще се реши и разясни цялая повестност Европи!
Европейски учени, кои са се занимавали досега отчасти на тойзи предмет, имали са под видъм въобще само еленски, латински и немецки язици и твърде мимоходъм славянски зъвим язик, без да го знаят и него кой е; а за наш български язик нити спомен е било!…
Тии учени постъпвали са обично в свои изискания по следно-му начину: 1) какви знания има всеки народ за свое начало или изводи от свои попредания, или положителни повествователни грамоти; 2) показания, кои могат да се добият от естествословни изпитвания (physiologie), гледания по черепи от мъртви глави (cranioscopie) и лика человеческаго (physiognomie); 3) язик или свойства, коих е говорил и говори един народ; 4) отличителния начертания (caracteres), коих показва всеки народ в дружелюбное, нравственое, умное и вероизповедное си състояние.
Ни же в наш предмет постъпваме в изискания си се по тойзи път, като изхвърляме и оставяме настрани естествословния изпитания на мъртви и гнили черепи от человешки глави и мъдрувания от лика и краска человеческих образ, защото сме твърде уверени, че естествени тайни никой не е достигнал, нито ще достигне и че сама природа показва ежеминутно изменение въобще на сички животни; а камо ли в разстояние на няколко векове да не е станало изменение на първи человеци, а най-паче в земния дълбини на мъртви им глави! Ни видиме ежедневно, че едно животно или растение, като се премести от един предел в други, де се разликува въздух, за скоро почва да се изражда и измъстра, а след време изменува се съвсем. Под истому закону природи е подложен и человек, словесное животно; щото от мъртви человешки кости и гнили от глави им няколко — вечни черепи, ако иска някой си да узнае на какво от днешни человечески племена е принадлежала тая глава, то е исто, като кога ищи някой си да улови и извади отлъснатаго лика месеца във води или да се бори с вятъра! Ни можеме да наведеме тисещи примери, че такива изискания са празни и безосновни, ако ни допущаше време и ако то не ни отвлачаше от предмета нашего предговора.
Наш най-голям и най-верен източник е българский жив и говорим язик, кой твърде малка разлика има от самъсъкритаго и зендскаго язика, коих учений свят е мислил за мъртви язици!
Според тия правила ни разположихме сие наше съчинение, кому дадохме име Показалец, на три части, коим съдържание се предлага тук. Първая част я имат на ръце читатели, а остали две части са готови преписани за печатане, само ожидават великодушное спомоществование някого си родолюбца българина, да излезат по-скоро на свят. Каква же важност ще принесе сие наше съчинение не само българъм, но и веем прочим славенъм, оставаме ученому святу да разсади и да реши; а ни оставаме със самая душевна утеха и наслаждение да принесем полза роду си.
Статията е въведение към книгата „Показалец или ръководство…“ (1859)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог

Гласове: 55781
Блогрол
1. miaa
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра