Бях с хора на последния етаж на небостъргач.

Приказвахме си . Те доволни и щастливи си пият.
После се озовах в градинката пред сградата.

Имаше плочник , ниска красива метална ограда и градина.

Изведнъж от последният етаж харата започнаха да се хвърлят от прозорците.
Летяха с невероятна скорост.

Виждах черни силуети как политат с разперени ръце и крака. Бяха многобройни.
Като ято птици , но пропадаха надолу.

Едни такива дребнички , като хартиени фигури. Страх ме беше , че ще се разпльокат пред мен на плочника или ще се пребият на желязната оградка.

Наблизо имаше бяла коза , намушила си муцуната в златен потир.

Златният съд беше от масивно злато , гладък и без украса.

Аз взех потира , защото за какво й е на една коза?

И си тръгнах. Небето беше ясно .
Ще видим следващите дни какво ще стане !
Събитието локално ли е или глобално.