В деня на българската писменост, кметът на София, президентът и всички тв студиа изтъкнаха като гордост номер 1 някаква английска награда, давана по принцип за РОМАН НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК, присъдена тия дни на български автор.

Попитах разни хора, английската писменост ли празнуваме , или българската от 9 век, когато е нямало английска. На днешната празнична дата написах няколко пародийни послания към познати живи интелектуалци и фейсбукчатове. Предложих 24 май да стане ден на Гошо Господинов, а мегаломанските, съветски, путински статуи на някакви си Кирил и Методий да бъдат премахнати и пренесени в музея на социалистическото изкуство – правени са през 1957 г, представяте ли си! На тяхно място Чапа да извая фигурата на гения Господинов.

Понеже знам, че ще скочат сорошисти върху мен, ще кажа само: на времето в елитната математическа гимназия в Ямбол питахме, когато се появеше нов ученик: от Ямбол ли е, или от селата. Е, Гошо е от ямболските села. Ама какво значение има, крещят сорошистите. Има, има….Защото ако си роден в центъра на града, който е издал първото футуристично списание в България  през 1924 г „Кресчендо”, има. Имам и основание да му викам Гошо, защото в Ямбол така казват на Георги. Не Жоро – Гошо. Ямбол не е провинция, а център.

Обаче потискащ провинциализъм лъхаше от официозното тържество пред Народната библиотека. Фандъкова, милата, безпомощна като дружинна ръководителка на първото си комсомолско събрание, смутено прочете благодарност към Гошо Господинов, все едно той е измислил азбуката. След което даде думата на никому неизвестен „писател” , който половин час ни обяснява по централните ефири как най-голямото духовно постижение на България е някаква английска награда, дадена на Гошо. И накрая президентът също плати дан на политкоректното и свърза празника на Светите братя с Гошо Господинов.

Има една стара поговорка, че от данайците не вземаш нищо. А по-големи данайци от подлите англичани няма. Но всички по антибългарските телевизии кършат китки и ахкат колко сме горди, че някаква британска награда за , забележете РОМАН НА АНГЛИЙСКИ, е връчена на дундуркания от сорошистите от години Гошо. И той приема наградата на английски език на връх 24 май- денят на българския език. Нима не можеше да си произнесе словото на български и да подчертае кой е най-старият и автентичен език в Европа? Не, той се извини накрая, че ще каже едно изречение на български.

Нима не знаем, че нобеловите награди, оскарите за журналистика и такива като Букър отдавна са политкоректни морковчета за послушни псевдоинтелектуалци. Ако Христо Терзиев, който взе Оскар, е разследващ журналист, аз съм космонавт. Ако Господинов е най-добрият български съвременен писател, ставам за втори път космонавт – като Александър Александров.

Най-добрият съвременен български писател се казва Виктор Пасков. А най-великият роман на последните десетилетия се казва „Балада за Георг Хених” – излезе през 80-те години в списание Съвременник.. Но за него няма Букър. За него няма аплодисменти.

Съжалявам всички аборигени, за които някаква безсмислена английска награда е по-важна от българската писменост и азбука. Съжалявам водещи и коментатори от всички тв студиа. Съжалявам кметове, нотабили и държавници , които се държат като туземци.

Иска ми се да кажа:”Прости им, Господи, те не знаят какво правят!…”

Но подозирам, че знаят и това ме спира засега….

Волен Сидеров

…

Бележка на Веселина Томова:

Посредственост, облечена в натрапчива наложеност от фондации, грантове, полит.коректни „опорни точки“, ни се представя като голяма литература от години наред. Синхроничност с „оскара“ на Мария Бакалова. Ако това е талантлива литература, значи всички критерии за талантлива литература са сведени до войнстващо бездарие. Възторг от този голям „успех“ могат да демонстрират единствено хора, които нямат никаква представа от истински талантлива литература. Георги Господинов – прочетете само тази страница. И тя е много за да се види каква потресаваща девалвация на ценност за талант ни натрапва Запада! Всъщност иде реч за бездарие. Чисто и просто. Бездарие!