„Сами по себе си хартиените пари са си наред, стига да имаме идеална власт и царете ни да са надарени с божествена интелигентност.“^[1]

Аристотел

Въведение

За да обясним причините защо от година на година конспирацията срещу златото расте, нека се концентрираме върху най-съществените събития от 30-те години. Водещите икономически теории по онова време са идеите на Кейн. С малки изключения това е валидно и до днес.

В книгата си Conserwatively Speaking американският адвокат, доцент и писател Рене А. Уормзър пише:

„В крайна сметка никое правителство не може да работи във валутна система, основаваща се на хартиените пари, без да предизвиква тежка икономическа криза и в един ден да плати за това. Тяхната система по правило означава разхищение и несъмнено води към инфлация.

През 1933 г. президентът Рузвелт ни накара да изоставим златния стандарт и да разменим златните си сертификати срещу хартиени пари. Дори ни забраниха да използваме злато като гарант в договорите. (Виж също и «Restoring Gold Clauses» в Contracts на Рене А. Уормзър и Доналд Л. Кемерер, публикуван от Committee for Monetary Research and Education Inc., Greenwich, Connecticut, 1975).^[2] От този момент до 1975 г. беше незаконно да се притежава злато, освен за допусната служебна или комерсиална употреба. Малко след гласуването на забраната (с пълномощията на Конгреса) президентът девалвира златния долар.

Тази стъпка постави началото на дефицитното финансиране и неуместната държавна намеса и ни тласна към катастрофата, в която се намираме и до днес.

Твърде е странно, че Рузвелт не разбра или не искаше да разбере колко неморално постъпи, като убеди Конгреса да приеме закона за златото. Или му беше все едно? След това той проведе разговор със сенатора Картър Глас. Когато Глас научи, че според новия закон САЩ няма да спази договора си да изплати държавните облигации в злато, каза на президента Рузвелт следното:

«Това е позор, сър. Правителството, което притежава толкова злато, нарушава обещанието си да изплати в златни монети държавните облигации, продадени на вдовици и сираци, уверявайки ги, че това ще стане спрямо актуалната валутна стойност. То нарушава обещанието си при провал да изплати дължимото в злато. Това е позор, сър.»

И наистина беше позор.“^[3]

Важно е да хвърлим поглед към историята, защото така ще стане ясно защо изобщо говорим за конспирация срещу златото. В една своя публикация със заглавие „How Americans Lost Their Right To Own Gold And Became Criminals In The Process“ проф. Хенри Марк Холцер описва как Рузвелт оправда своя закон с неясни параграфи в „Traiding with the Enemy Act“ (Закон за търговия с врага) от Първата световна война. Скоростта, с която Конгресът въведе тези промени, е очевадна алюзия за маниера, по който малко преди Коледа на 1913 г. беше гласуван „Законът за Федералния резерв“. Или един по-актуален пример от настоящето: как през април 1999 г. беше упражнен масивен натиск върху швейцарския народ да приеме новата съдбовна конституция.

По-нататък в монографията си проф. Холцер пише:

„Един тогавашен професор от Бостънския университет обобщи подозрителните «постижения» на манипулациите със златото на «New Deal» по следния начин:

«На 6 март 1933 г. започнаха да валят тези (…) комплексно интегрирани информации, съобщения, резолюции, закони (…), с които президентът и Конгресът манипулираха националната катастрофа. Първото нещо, което беше променено из основи, засегна парите на хората. Златото беше одържавено, т.е. държавната хазна конфискува всички златни кюлчета и монети от частния сектор, до които успя да се добере, както и всички актуални сертификати за обезпечаване на влоговете със злато. Златото, кралят на монетното дело, стана затворник; то беше държано под ключ и строго охранявано. Хазната вече не го изплащаше — дори срещу наличен сертификат. Сеченето на монети беше прекратено. Беше изобретено ново престъпление: да притежаваш пари под формата на злато се разглеждаше като „запас“ и се смяташе за неморално (…) Подготвяше се почвата за бъдещата инфлация. Дори и валутният закон от 1869 г., който гарантираше, че правителството ще урежда държавните дългове в злато, беше анулиран и повече то не се чувстваше обвързано с предишните си обещания: скъсахме със златния стандарт, и както мнозина смятаха — и с моралния.»^[4]“

По-нататък Холцер коментира:

„На практика стана така, че «New Deal» роди нова класа престъпници. За такива бяха смятани личностите, които имаха дързостта да се противопоставят на правителството да изземе златото им.“^[5]

Уормзър добавя:

„Със законите от 1933 г. на американците вече не се разрешаваше да ползват златото като парична стойност. Оттогава парите ни нямат покритие. Зад тях не се крие нищо. Преди 1933 г. банкнотите на Федералния резерв бяха обвързани с обещанието, че са обезпечени със злато. По-късно надписът беше променен и се твърдеше, че банкнотите можели да се разменят срещу «законните пари на Съединените щати». Най-накрая абсурдността на тази формулировка стана ясна, тя отпадна и на банкнотите ни остана само успокояващото: «In God We Trust» (На Господа се уповаваме).“<sup>[6]


https://chitanka.info/text/26475-konspiratsijata-sreshtu-zlatoto/10#textstart</sup>