Постинг
07.08.2022 16:30 -
Новият „либералнo-демократичен“ фашизъм в САЩ
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 2279 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2022 21:36
Прочетен: 2279 Коментари: 3 Гласове:
10
Последна промяна: 07.08.2022 21:36
„Ако някога фашизмът дойде в Америка, той ще дойде под маската на либерализма“.
Роналд Рейгън
Новите фашисти на тоталната днешна пропаганда
След агресивни призиви на върхушката на Демократическата партия, мастодонтите на дигиталния свят - Facebook, Twitter, Google, Amazon и още няколко, извършиха серия от погроми срещу няколко милиона привърженици на Доналд Тръмп. Самият Тръмп и кампанията му бяха забранени. Погромите засегнаха и стотици групи, които не споделят прогресистко-либералните догми или изразяват критично отношение към Джо Байдън - групата „Байдън не е моя президент“ с повече от един милион членове, беше изтрита от Facebook. Същата съдба сполетя и страницата WalkAway, в която повече от половин милион бивши привърженици на Демократическата партия разказват защо я напускат.
Тяхното „престъпление“? Подкрепят Доналд Тръмп и неговата политика и не са съгласни с либерали и прогресисти. Всъщност, на 8 януари се случи „кристалната нощ“ в дигиталния свят. Претекстът беше нахлуването в Конгреса от част от протестиращите срещу изборните измами на 6 януари. Изявленията на Тръмп насърчавали насилие и това нарушавало „правилата на общността“. В тях обаче няма и сричка, която насърчава насилието. Има само такава политическа интерпретации, тиражирана от ляво-либералните медии.
За разлика от писанията на всякакви демократи от Александрия Окасио-Кортес, през Камала Харис до Мишел Обама, които най-буквално зоват за уволнения, разправа и репресии срещу републиканци, съставят списъци за преследване и пр. Техните изказвания са христоматиен пример за език на омразата, който създава токсична атмосфера на политическа нетърпимост и провокират насилие. Но те очевидно не нарушават „правилата на общността“. Не ги нарушават и хилядите мародери от „Антифа“ и Black Lives Matter, които системно тиражират своите погроми и покушения. Не са в противоречие с въпросните „правила“ и системните призиви в Twitter на иранския аятолах Хаменей за джихад срещу „неверниците“, за геноцид и унищожение на Израел, за убийство на американския президент. Но изказванията на президента Тръмп им противоречат. До степен да бъде изтрит от тези платформи. Кому не е ясно, че в случая технологичните олигарси не са водени от загриженост за обществото, а целят налагане на политически дневен ред.
Цялата куха фразеология за „правила“ в тези интернет платформи е храна за наивници. За да бъде един текст правило за поведение, той трябва да е ясен, безпротиворечив, да формулира конкретни критерии и изисквания, които адресатите на това правило трябва да следват. Когато обаче с етикета „правило“ е обозначен текст, който оставя най-широко поле за произволни действия от този, който прилага „правилото“, това е произвол, облечен в псевдонормативни одежди. Това са не-правила, не-право. Защото за да бъде едно правило легитимно, то освен да е формално установено, трябва да има и ценностно съдържание, което го отграничава от произвола и не-свободата. „Правилата на общността“, за които говорим, са не-правила, защото са инструмент за произвол.
Какво друго, ако не произвол, е т. нар. проверка на факти (fact-checking) в тези платформи? Как така анонимни хора с неясно образование и още по-неясна компетентност се произнасят, например, като последна инстанция кои научни или политически възгледи са правилни? Как така тези социални мрежи се поставят над закона и над институциите - без дори да изчакат решения на съд или на друг компетентен орган, стигматизираха всяко твърдение за изборни нарушения още от първите секунди след изборите? И тук аргументът „те са частни“, е несъстоятелен. Над всичко е общественият интерес от реализация на гражданските права в плуралистична демократична дискусия. Щом частни корпорации директно увреждат този обществен интерес и засягат най-висша конституционни ценности, то тези частни корпорации са легитимен обект на санкции и ограничения.
Проявна форма на тази йерархия на ценности, която подчинява автономията на частните корпорации на гражданските права, са например всички анти-дискриминационни норми или пък гаранциите за трудовите права на хората, защитата от сексуален тормоз на работното място и пр. Някой оспорва ли ги с аргумента „корпорациите са частни и си имат правила“? Същото от конституционно гледище се отнася до свободата на съвестта и на словото. Частните корпорации не могат да ги ограничават произволно. Още повече, когато въвежданите от тях ограничения не засягат само техни вътрешни отношения, а се отразяват мащабно на обществената дискусия.
Срамно е, че има хора, които се изживяват като приятели на демокрацията, а всъщност носят престъпния нагон на нейните убийци. Подкрепата за забраната на Тръмп и неговите привърженици, независимо от аргументацията за това, е признак на дълбок упадък на демократичните нрави. Но и нещо повече. Някога, през 1932 г., на една своя лекция в Оксфорд Хърбърт Уелс първи употребява понятието „либерален фашизъм“. Тогава увисва в празното пространство, защото либерализмът е все още идеология на свободата. Днес от този либерализъм няма и помен. А пророческите думи на Роналд Рейгън от 1975 г. , че ако някога фашизмът стъпи в Америка, това ще е под маската на либерализма, придобиват все по-реални очертания.
Либералният фашизъм днес хвърли тежка сянка върху САЩ. По начин, по който само глупавото, конформистко или недемократично мислене не може да види и разпознае. Такива хора винаги е имало и винаги ще има. В нацистка Германия точно такива хора злорадстваха или се снишаваха при погромите срещу евреите и при ликвидирането на свободата.
Роналд Рейгън
Новите фашисти на тоталната днешна пропаганда
След агресивни призиви на върхушката на Демократическата партия, мастодонтите на дигиталния свят - Facebook, Twitter, Google, Amazon и още няколко, извършиха серия от погроми срещу няколко милиона привърженици на Доналд Тръмп. Самият Тръмп и кампанията му бяха забранени. Погромите засегнаха и стотици групи, които не споделят прогресистко-либералните догми или изразяват критично отношение към Джо Байдън - групата „Байдън не е моя президент“ с повече от един милион членове, беше изтрита от Facebook. Същата съдба сполетя и страницата WalkAway, в която повече от половин милион бивши привърженици на Демократическата партия разказват защо я напускат.
Тяхното „престъпление“? Подкрепят Доналд Тръмп и неговата политика и не са съгласни с либерали и прогресисти. Всъщност, на 8 януари се случи „кристалната нощ“ в дигиталния свят. Претекстът беше нахлуването в Конгреса от част от протестиращите срещу изборните измами на 6 януари. Изявленията на Тръмп насърчавали насилие и това нарушавало „правилата на общността“. В тях обаче няма и сричка, която насърчава насилието. Има само такава политическа интерпретации, тиражирана от ляво-либералните медии.
За разлика от писанията на всякакви демократи от Александрия Окасио-Кортес, през Камала Харис до Мишел Обама, които най-буквално зоват за уволнения, разправа и репресии срещу републиканци, съставят списъци за преследване и пр. Техните изказвания са христоматиен пример за език на омразата, който създава токсична атмосфера на политическа нетърпимост и провокират насилие. Но те очевидно не нарушават „правилата на общността“. Не ги нарушават и хилядите мародери от „Антифа“ и Black Lives Matter, които системно тиражират своите погроми и покушения. Не са в противоречие с въпросните „правила“ и системните призиви в Twitter на иранския аятолах Хаменей за джихад срещу „неверниците“, за геноцид и унищожение на Израел, за убийство на американския президент. Но изказванията на президента Тръмп им противоречат. До степен да бъде изтрит от тези платформи. Кому не е ясно, че в случая технологичните олигарси не са водени от загриженост за обществото, а целят налагане на политически дневен ред.
Цялата куха фразеология за „правила“ в тези интернет платформи е храна за наивници. За да бъде един текст правило за поведение, той трябва да е ясен, безпротиворечив, да формулира конкретни критерии и изисквания, които адресатите на това правило трябва да следват. Когато обаче с етикета „правило“ е обозначен текст, който оставя най-широко поле за произволни действия от този, който прилага „правилото“, това е произвол, облечен в псевдонормативни одежди. Това са не-правила, не-право. Защото за да бъде едно правило легитимно, то освен да е формално установено, трябва да има и ценностно съдържание, което го отграничава от произвола и не-свободата. „Правилата на общността“, за които говорим, са не-правила, защото са инструмент за произвол.
Какво друго, ако не произвол, е т. нар. проверка на факти (fact-checking) в тези платформи? Как така анонимни хора с неясно образование и още по-неясна компетентност се произнасят, например, като последна инстанция кои научни или политически възгледи са правилни? Как така тези социални мрежи се поставят над закона и над институциите - без дори да изчакат решения на съд или на друг компетентен орган, стигматизираха всяко твърдение за изборни нарушения още от първите секунди след изборите? И тук аргументът „те са частни“, е несъстоятелен. Над всичко е общественият интерес от реализация на гражданските права в плуралистична демократична дискусия. Щом частни корпорации директно увреждат този обществен интерес и засягат най-висша конституционни ценности, то тези частни корпорации са легитимен обект на санкции и ограничения.
Проявна форма на тази йерархия на ценности, която подчинява автономията на частните корпорации на гражданските права, са например всички анти-дискриминационни норми или пък гаранциите за трудовите права на хората, защитата от сексуален тормоз на работното място и пр. Някой оспорва ли ги с аргумента „корпорациите са частни и си имат правила“? Същото от конституционно гледище се отнася до свободата на съвестта и на словото. Частните корпорации не могат да ги ограничават произволно. Още повече, когато въвежданите от тях ограничения не засягат само техни вътрешни отношения, а се отразяват мащабно на обществената дискусия.
Срамно е, че има хора, които се изживяват като приятели на демокрацията, а всъщност носят престъпния нагон на нейните убийци. Подкрепата за забраната на Тръмп и неговите привърженици, независимо от аргументацията за това, е признак на дълбок упадък на демократичните нрави. Но и нещо повече. Някога, през 1932 г., на една своя лекция в Оксфорд Хърбърт Уелс първи употребява понятието „либерален фашизъм“. Тогава увисва в празното пространство, защото либерализмът е все още идеология на свободата. Днес от този либерализъм няма и помен. А пророческите думи на Роналд Рейгън от 1975 г. , че ако някога фашизмът стъпи в Америка, това ще е под маската на либерализма, придобиват все по-реални очертания.
Либералният фашизъм днес хвърли тежка сянка върху САЩ. По начин, по който само глупавото, конформистко или недемократично мислене не може да види и разпознае. Такива хора винаги е имало и винаги ще има. В нацистка Германия точно такива хора злорадстваха или се снишаваха при погромите срещу евреите и при ликвидирането на свободата.
Най-фаталната грешка на САЩ спрямо Русия
Ако някой се опита да наложи волята си н...
Заслужаваме си хала
Ако някой се опита да наложи волята си н...
Заслужаваме си хала
Ако Йозеф Гьобелс беше жив днес, то колко ли много имаше да учи от днешните фашисти и тяхната неонова империя. Съвременната лъжовна пропаганда сякаш е стигнала своя апогей. И цели нации са нейни жиртви!
цитирайПрав е Роналд Уилсънович. Това някога е вече дошло.
цитирайбеше още жив, щеше да се наложи да почиракува днес при либерал-фашистите да донаучи занаята на тоталната пропаганда.
Вече живеем в отвратителна антиутопия като "1984" на Джордж Оруел, където Големият (отвъдокеански) брат ни доказва с действията си, че „Войната е мир, а невежеството е сила“ и че „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото“ (днес се пренаписва историята на последния близо 1 век), както и „Стремежът към власт е изключително заради самата власт. Ние не се интересуваме от доброто на другите, ние сме заинтересовани единствено от властта“, а „Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор“ (да казваш на черното, бяло и обратно).
А пророчеството на Роналд Рейгън от преди 47 год. днес определено се е сбъднало.
цитирайВече живеем в отвратителна антиутопия като "1984" на Джордж Оруел, където Големият (отвъдокеански) брат ни доказва с действията си, че „Войната е мир, а невежеството е сила“ и че „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото“ (днес се пренаписва историята на последния близо 1 век), както и „Стремежът към власт е изключително заради самата власт. Ние не се интересуваме от доброто на другите, ние сме заинтересовани единствено от властта“, а „Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор“ (да казваш на черното, бяло и обратно).
А пророчеството на Роналд Рейгън от преди 47 год. днес определено се е сбъднало.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене