"Поезия къща не храни!" -


Беше един от многобройните бисери на баща му, човек изобретателен и находчив. Когато Немлад беше млад и му предстоеше да кандидатства за университета, баща му го извика да поговорят. Какво би искал да запишеш, синко, запита благо бащата. А той отговори: Не ми трябва никаква диплома, тате. Аз съм гений. Очакваше да получи оглушителен плесник, какъвто разбира се полагаше в подобен случай на непристойно и дръзко държание. Ала парадоксалната реакция на Стария го зашемети. Виж, момчето ми, наистина ти признавам гениалността, но нали разбираш, че все някога ще настъпи момент, когато ще престанеш да бъдеш гений. И точно тогава ще ти е необходима диплома. Този феноменален отговор стана единствената причина да запише висшето и да го завърши - от страх за бъдещето, в което нямаше да бъде гений, естествено. Но висшето си е висше, а поезията - поезия. Немлад си припомни един полузабравен виц, в който на покойника предложили да влезе и да разгледа Ада. На въпроса му - какво има зад тежката Адова порта, прозвучал неочакван отговор - само красиви жени. Но защо тогава всички мъже предпочитат Рая, попитал наивно покойникът. Защото всички тези красиви жени са поетеси, господине - гласял отговорът!
      Отегчен до смърт от сложностите на науката и от тривиалността на битието, Немлад реши да се отдаде на старата си голяма любов - поезията. Изкуство, подобно на математиката, разчитащо единствено на белия лист и молива. Естествено и на фантазията. А за прословутия страх от белия лист хич и не мислеше. За каква по-аристократична писта от тази би могъл да мечтае?  Но не биваше да забравя и бащината заръка: "Поезия къща не храни!". И тук късметът му сработи. Реституция! А неговият бивш приятел и спечелил немалко награди поет - Къцо Граленков, го покани на премиерата на първата си стихосбирка: "Нощта на еднодневката".  Случи се в един лазурен летен ден, напомнящ деня, в който Александър Велики бе щурмувал и превзел митичния град Тир. Небето опънало сини тиранти не трепваше издуло своя охранен мениск. Сигурно в този момент в някое юлско пристанище докерите влачеха сандъците към крана, но в претъпканата потна зала на едно читалище Граленков обайваше публиката. Когато суетнята приключи с потупвания по рамото и обещания за светло поетично бъдеще, излязоха в най-близкото заведение да се почерпят. Решеният да меценатства Граленков го попита какво става с поезията му. Немлад му отговори, че се търкаля в чекмеджетата на ръждясалото от старост писалище. Ей, момък, провикна се Граленков, ще ти дам линка на един сайт -  ГУЛИТЕ. Язе в него израснах. Мошкетаро ми викаха. Публикуваш си там и повече хич го не мислиш. И тъй в лето господне 2013-то Немлад се оказа най-новият член на ГУЛИТЕ. И като се почна - почна се. Бързо набираше аудитория в сайта. Но и бързо набираше неприятели. То нема начин. Едното винаги върви ръка за ръка с другото. Интимната му лирика въодушевяваше силно нежния пол. И започнаха набези в Лични. Пишеха му с повод и без повод, а той от учтивост им отговаряше. Един ден му писа и маститата поетеса Екологична. Бе му направила впечатление с нестандартния си изказ и той не пропусна случая да я похвали. Последва размяна на "любезности". Накрая Лични буквално завря и закипя от коредпонденцията им. В едно от текущите писма Немлад я попита, защо му пише толкова често. Екологична отговори с характерната си прямота - защото те харесвам,  Глупчо. Пожела да дефинира по-точно какво разбира под харесвам, но изведнъж Екологична го засипа с въпроси като от специализиран тест на психолози. Един от тях беше, дали е женен. Отговори й утвърдително. А би ли напуснал жена си заради любов, изстреля бързо Екологична. Заради каква любов, опита се да се пошегува той - малка, средна или голяма? Заради голяма естествено, Глупчо. Заради голяма. Запазвайки самообладание й отговори с рязкото - не! И получи светкавичен отговор - благодаря ти, че бе откровен и ми спести време и нерви. Сбогом! Нормална и очаквана реакция, но му се стори доста грубичка с прекалената си прямота. Затова й написа за финал: Друг път контактувай само с ергени или с овдовели мъже. А от женените предпочитай единствено тези, които ти казват, че няма да напуснат жените си. Защото онези, които се развеждат заради малка, средна или голяма любов, утре ще се разведат и с теб - заради любов по-голяма от твоята. Очакваше, че Екологична никога повече няма да му се обади, но още на другата сутрин, току-що отворил очи и надникнал в полето на Лични, видя ново писмо от нея, а в него пишеше. Ти си прав, Немлад. Цяла нощ размишлявах над думите ти. Оставам с теб!

       Съдбата на Немлад бе неразривно свързана с немалко поети. Един от тях беше Убомир Сахариев. Сахариев бе интересна личност - жертва на соца. Провинциално чедо, той се стремеше с всички сили да остане в Суфия. Но имаше една голяма пречка - суфийското жителство. За да я преодолее той  извърши най-голямата глупост в живота си - записа да следва математика, но нищичко не разбираше от нея. Следването му се превърна в дълга агония, продължила цели 11 години. Ключова фигура от администрацията на университета, срещу регулярното й зареждане с паламуди, му сложи гриф на документите - "семестриално завършил". И буквално влачейки се по корем, Сахариев, в края на единайстата си година, взе в треперещите си от неверие ръце изстраданата тапия. Но тя не му и потрябва. Така бе намразил математиката, че повече не искаше да си спомня за нея, камо ли да я има за професия. Отдаде се на журналистика. От следването, като свиден спомен, му останаха само няколко разпиляни и изстрадани стихчета. Хора като професорите:  Безпипи Метеев, Блицтиганов, Имовски, Ас Манолов, подобно капричосите на Гоя, бяха помрачили завинаги ума на това впечатлително същество. То нескончаемо разправяше невероятни истории от следването си. Как проф. Безпипи изпитвал бременна студентка по диференциална геометрия и внезапно извадил носна кърпичка от джоба си, грижливо сгъната, задавайки въпрос на нищо неподозиращата девойка: що е това, колежке? Последната чистосърдечно отговорила - носна кърпичка, професоре.  И тук Безпипи, с вид на триумфиращ римски консул, разгърнал кърпичката ловко, като мистър Сенко, с думите: това е развиваема повърхнина, колежке. Пиша ви слаб 2!
      Особено го бе впечатлил с "логиката" си проф. Блицтиганов, по непонятни  причини непримирим враг на Айнщайн. Същият, в частен разговор по време на изпит, бе споделил със Сахариев, че Айнщайн е изпечен мошеник и че цялото му дело е заблуда и суета. Сащисаният студент се опитал да възрази: Ама нали част от резултатите му са експериментално потвърдени. И тук проф. Блицтиганов свалил малките си очилца, забърсал запотените им стъкълца и с почти сардонична усмивка хвърлил бомбата: А вие чували ли сте за онзи учен, който доказал, че бълхата чува с краката си? Не, леко притеснено отговорил Убомир Сахариев. Как го е направил? Ами много просто, отговорил тържествуващият Блицтиганов. Отрязал й краката и й дал на висок глас команда - скачай! Но горката бълха не подскочила.
       Сахариев най накрая "проби" в поезията и едновременно реши проблема със суфийското си жителство. Успя да се добере до щерката на мастит културтрегер и да се ожени за нея, следвайки в гротескова форма рецептата от нашумелия роман на Джон Брейн "Път към висшето общество". От благодарност, че е ощастливил дъщеричката му и го е направил дядо, културтрегерът се разпореди пред факторите и няколко книжки със стихчета на Сахариев видяха бял свят. Но те щяха да носят завинаги жигосващото клеймо - издадени преди 10 ноември 1989г. Така както и книгите на друг един тоталитарен поет - Алаброс!

       Бащата на Немлад  от ранна възраст го поучаваше: Общото количество на свободата е постоянна величина. По тази причина в тоталитарните общества цялата свобода е съсредоточена в ръцете на един човек, давайки му безгранична  власт, а у останалите тя е просто нула, и обратно - в демократичните общества тази свобода е разпределена на множество по-малки порции в ръцете на мнозинството. Немлад все по-ясно осъзнаваше, че е "странник в странна страна", защото бе имал нещастието да се роди в Татония, държава, която твърде дълго бе управлявана от Тато и постепенно превърната в един огромен и потъващ "Татоник". "Кораб", който никога нямаше да има героичната участ на "Титаник" и да се сблъска с айсберг, за да загине с достойнство, а просто бавно, мъчително и неумолимо потъваше в тинята, създадена от управниците му, докато милиони "плъхове" мигрираха от борда му с "лодки" собствено производство и с лелеената мечта да се спасят и осъществят еснафските си идеали. Поразяваше го стоицизмът на сънародниците му да търпят безмълвно и безкрайно гнета и нескончаемите експерименти на управляващите и същевременно да подкрепят тези управници, скандирайки с обезумели от глад очи от площадите на Луканковата зима - "Андрей в мрак и в студ сме с теб" /при Луканков имаше продължителни режими на тока и чудовищни опашки за хляб, кисело мляко и пр./.  Това беше т.нар. стокхолмски синдром - сърцевината на бълхарина. Той се чувстваше добре, когато го довеждаха дори и в мирно време до условия близки на Ленинградската блокада. Гласуваше отново и отново за собствените си палачи-термити, които изядоха в родината си даже и пясъка, за да го повърнат в луксозни вили с Неронов блясък. Другите две неща, които свързваха бълхарина с Швеция бяха известни от памтивека - "шведската маса" и "шведската тройка". Откакто бе научил за ордите на Кубер и Исперих, извършили своето "околосветско" пътешествие, в разрез със завета на баща си хан Кубрат, за да акостират на балканите, все повече му се натрапваше приликата между бълхарската и еврейската участ. Евреите 40 години бяха митарствали из пустините, след като напуснали Египет, за да намерят най-накрая своята обетована земя - Ханаан - единствената страна, сред заобикалящите я, в която нямало петрол. А какво намериха бълхарите? Едно наистина райско кътче - един истински Едем, който, обаче, те не заслужиха. Спомни си за уроците по биология. Как учителката, която всички негови съученици наричаха Зверозъба, преподаваше за змиорките и за тяхната феноменална миграция до Саргасово море - разположено на другия край на планетата. Там те хвърляха хайвера си, за да продължат своя род. Дали в бълхарина някой от научния елит на Сивите или на малките зелени човечета, не бе имплантирал ген на змиорка? Натрапваше се явната прилика между редовия бълхарин и жената от вица, която била изнасилена от някой си, който след изнасилването я завързал за дърво. Крещяла безумно клетата: спасете ме. И ето - пристигат двама, разпитват я какво се е случило, а тя отчаяно и с възмущение им обяснява. Тогава я развързат и я изнасилват отново, а после пак я завързват за същото дърво. И отново дамата крещи: спасете ме. И ето - задават се четирима и историята се повтаря. И така нататък...докато най-накрая минали тридесет и двама. Когато я попитали какво се е случило, тя отговорила само: хеби, не питай!

       Атахуалпа! Защо непрекъснато го преследваше това име, за което Немлад бе чел още като малък в нашумялата книга на Зенон Косидовски "Царството на златните сълзи"? Беше последният крал на инките. Онзи когото двамата испански конквистадори - братята Франциско и Гонзалес Писаро, бяха заловили жив и поискали огромен откуп за главата му - да бъде напълнена догоре цяла една стая със злато и скъпоценни камъни. Не получили, обаче, пълния откуп, а само около 7 тона злато и 13 тона сребро.  Затова Атахуалпа бил убит. Немлад направи бегла съпоставка. 10 ноември 1989г. завари Татония с външен дълг приблизително равен на 13 милиарда щатски долара. Сметката показваше, че това са около 1000 тона злато. Хиляда тона злато!!! Това не беше шега. Само иранският шах Мохамед Реза Пахлави бе успял да изнесе богатство по-голямо от цитираното от собствената си държава. Но не прокопса и не стана щастлив. Почина от рак в изгнание. Немлад се опита да си представи тези 1000 тона злато на кюлчета и някакси успя. Но да си представи 13 милиарда зелени гущерчета никак не смогваше. Парите бяха изнасяни ударно в други държави. Мълвата нашепваше имена като ЮАР, Австрия, Англия. А вероятно имаше и други стратегически направления за износ на благородния метал в гущерообразна форма. Но не това беше важното. А това, че бълхарите трябваше да се гордеят - много да се гордеят с онези дебеловрати момчета с черните куфарчета. Защото испанските конквистадори се оказаха просто бедните им роднини. И ако трябваше да се даде някакво приемливо и абревиатурно име на тази организация, която бе изпреварила по класация в ГИНЕС конквистадорите, то тя очевидно следваше да се нарича МУЛТИТРУП. Най-после духът на Атахуалпа можеше да е спокоен и дори да тържествува. Стаята за откуп бе напълнена догоре. Но как се случи така, че от тази бедна и все спрягана за разорена страна, продължаваха да се изнасят несметни богатства. Немлад имаше чувството, че за времето на прословутия преход са изнесени трилиони. Логическото следствие от това варварско и безнаказано грабителство сочеше, че малка Татония е била явно една от най-богатите страни в света, преди да бъде даден стартовия изстрел за разграбването й. Един главен прокурор гротескно заплашваше, че ще връща виновниците в чували. Но той бе пропуснал да изчисли, че нито неговата заплата, нито субсидията за ведомството му, биха стигнали да заплати за толкова много чували и да изпълни заканата си.

ПРИКАЗКА ЗА ВОДНИЯ РЕЖИМ В СУФИЯ

Тази зловеща приказка се случила през бъдната 4991 година в една малка страна, наречена Бълхария. Бълхария имала голяма столица, кръстена със звучното име Суфия. Причината за присвояването на това име станал известния суфистки учител Табит Ибн Кура, живял някога в това място, гъсто наситено с минерални извори. Табит бил един от малкото мислители, дали своя математическа "рецепта" за намиране на приятелски числа. Но далеч преди него Питагор предложил /а може би заимствал от по-стар източник/ на вниманието на древния свят първата приятелска двойка: 220, 284. Красиви числа, понеже сборът от делителите на всяко от от тях дава другото, нещо трудно за интуитивно отгатване. Оттам дошло и наименованието "приятелски". Защото сякаш взаимно се зачитали и свързвали чрез частите си. И започнала надпреварата-лов за нови двойки - все по-големи и по-големи. Велики имена отдали дан на това направление. В резултат, като от инкубатор, се излюпили и следващите приятелски двойки. Но всички тези именитости пропуснали втората по големина двойка. Открил я един 16 годишен юноша Паганини, когото Немлад поставяше над неговия знаменит сънародник и съфамилец, музиканта Паганини. Тази пропусната по невероятен начин приятелска двойка била: 1210, 1184. Но да не се отвличаме от главната линия на повествованието ни. Защото в далечната бъдна 4991 година кмет на Суфия бил човек, носещ винаги сини одежди и със звучното име Янсулев. Така се случило, че огромното водохранилище на Суфия, наречено язовир Икър, започнало неочаквано бързо да губи водите си и стигнало своя санитарен минимум. Суфия била заплашена от безводие за години напред, от епидемии и непредсказуеми ужасии. Дори се заговорило, че столицата трябва да бъде евакуирана спешно и да бъде възстановена за столица предишната такава - Ърново! Никой не знаел на какво се дължи това светкавично обезводняване на Суфия. Сякаш извънземни използвали мощен диуретик за целта. Медиите тръбяли наляво и надясно, че виновница била износената водопроводна мрежа на Суфия, но много години след тази случка тя била още по-износена, а водата си била в наличност. По телевизиите показвали клипове - кранове от които капе вода и призовавали суфиянци да затварят грижливо кранчетата на чешмите си. Основните вестници "42 часа", "Дурт" и "861 часа", помествали обширни статии, насочвайки вниманието на столичаните и бълхарите към един комбинат със звучното име "Ремиковци". Появили се статии със заглавия от рода на: "Змеят Ремиковци пие водата на Суфия". Но Немлад въобще не им вярвал. Защото знаел, че главните им редактори били назначавани от службите за сигурност на Бълхария, а и самите те се явявали служители на тези служби. Всъщност основната задача на тези медии била да дезинформират обществеността и да прокарват тези изгодни на управляващите. Най-парадоксалното в цялата ситуация било, че през декември и януари паднали небивали снегове, а още през март язовирът бил в критично състояние по отношение нивото на водите си. Същите вестници грижливо обяснявали на читателите си, че язовирите се пълнят от мартенските снегове, а такива тази година не паднали. По телевизиите научни работници лансирали тезата, че най-неочаквано терените около язовир Икър са претърпяли значима промяна в релефа си и това нарушавало водосбора. При една своя екскурзия до язовир Икър Немлад срещнал овчар с голямо стадо, който разпалено му повторил същата абсурдна версия, очевидно почерпена от медиите. Но не било станало голямо земетресение. Нямало и наличие на свлачища. За всеки мислещ човек причината не можела да е в релефа на земите около язовира. Немлад си блъскал денонощно главата над тази загадка, по-тежка от загадката дадена от сфинкса на Едип. Но нямал нужната информация, за да реши главоблъсканицата. Все пак напипал нишката на Ариадна - причината била вероятно ударен износ на електричество в несметни количества за южна съседна държава. Но малкият ВЕЦ "Басарел" нямал капацитета, за да произведе такива количества ток. Междувременно Суфия изпаднала в невероятно тежък воден режим. В горещите летни месеци смърдяло на кенефи и с дни наред нямало вода. Стигнало се до черноборсаджийство с минерална и бутилирана вода. Сякаш Суфия била в обсада по време на война. Положението изглеждало безнадеждно. И точно тогава Бог най-неочаквано се смилил над суфиянци - нали все пак бил бълхарин. И пратил армада от облаци. Започнали нескончаеми валежи и язовирът дори бил заплашен от преливане. Неочаквано Суфия била спасена от Небесата. Но нито думичка не излязла от средствата за масова информация. Какво се е случило и защо суфиянци са били подложени на жестокия експеримент. Немлад си спомнил за ситуацията в САЩ, в периода на производство на атомната бомба. Бил изразходван до шушка, в състояние на пълна секретност, държавния резерв от сребро на великата държава, за да се пръкнат бомбите ударили Хирошима и Нагасаки. Редовите американци така и не узнали нищо /както не узнали нищо и за строго пазената тайна за убийството на техния президент Джон Кенеди/. Конспирацията над всичко. Грифът "ABOVE TOP SECRET". За изнасянето на подобни данни в книгата си "Проектът "Манхатън"" Стефан Груев бил привикан във ФБР и разследван. А какво би се случило с него в Бълхария, ако бе изнесъл истината за водната криза в Суфия? Вероятно би изчезнал безследно. Особено ако би посмял да свърже събитията с нашумялата афера Джабар Атак. Може би и Немлад никога нямаше да се добере до тайната за водния режим на Суфия, ако през 7991 година на власт в Бълхария не дошъл служебния кабинет на Кофтиянски. На 9 май 7991г. Кофтиянски в централната телевизионна информационна емисия от 20 часа най-неочаквано обявил, че се е наложило спешно прехвърляне, чрез помпи, на големи количества вода от язовир Икър към язовир Пелмекен, но това нямало да доведе до нов воден режим на столицата, поради обилните количества валежи паднали през последните дни. Истината най-после лъснала, но само за Немлад! Ето именно как водата е отивала за ударен износ на ток. Чрез връзката Икър - Пелмекен!!! Ала кой редови суфиянец да ти знае за нея?! Грифът  "ABOVE TOP SECRET" щял завинаги да пази ревниво страшната тайна, както и много други бъдещи тайни, някои от които вероятно далеч по-страшни и зловещи от тайната в тази приказка, която свършва тук.

Бел.на автора. Този разказ е  изцяло художествена измислица. Авторът използва думата "караминьол", в заглавието, в смисъл на "подред", а не във вулгарния смисъл, който твърде често й се придава.

Много са интересни.

усещам как ще стане невероятна книга. Новата.

Не се потете
с лектория
за история

Там не е вашата сила, щото такава сила не се добива със слушане Гласът на Америка - радиото на Вашето семейство.
"милиони "плъхове" мигрираха от борда му с "лодки" собствено производство и с лелеената мечта да се спасят и осъществят еснафските си идеали", пишете Вие.
Не бяха милиони тия плъхове. Милионите УЧЕХА, РАБОТЕХА, СПОРТУВАХА и раждаха деца. И за 45 години българите станаха с 50% повече.И спечелиха 4-то място на олимпиадата в Сеул (всъщност трето - след САЩ и СССР и пред Германия и Англия).
Ако тоя темп беше продължил, сега трябваше да сме поне 12 милиона. Вместо това сме 7, от тях поне 1,5 милиона цигани. "Свободата" ни отне 5 милиона българи и челни места не само на Олимпиадите, но и по "КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ" според класацията на ООН - бяхме на 30-то място в света ако помните. Сега сме на 90-то.

Но чети внимателно и ще видиш, че милионната миграция се извършва след 10 ноември в разсипаната от комунистите и Тато държава Бълхария. Преди 10 ноември границите бяха затворени за масовия бълхарин. Той беше като концлагерист в родината си.

Трудно е живял българинът, в неведение за корените на злото му.
Дано никога не се върнат тези тежки години, дори под формата на "художествена измислица"!

Комунистите бяха прости до безумие и мачкаха раята безнаказано.

Със засилването на кризата към края на 70-те започва пренебрегване на масовия спорт и образованието в спортните училища в името на медалите и като резултат интернатите се превръщат в криминални инкубатори и намалената база за селекция води до спад и в професионалния спорт по-късно. Сеул е пирова победа. Точно от спортниге училища произлязоха магистър-борците и някои борци-среднисти - бизнесмени от 90-те, по-късно повечето убити с малки изключения като Гриша Ганчев и Ангел Бончев.

Преди 10-ти ноември се поддържаха голям брой безнадеждно губещи предприятия и се създаваше изкуствена заетост със съветска помощ освен затворените граници. Накрая самият СССР фалира както и България, стана невъзможно да се поддържат безнадеждно губещите предприятия, скритата безработица се превърна в явна и започна масова емиграция.