УРОЦИ

По пясъка ситен остават следи,
но твоите стъпки за кратко живеят.
Вълна след вълната, морето не се умори
да трие, додето следите изтлеят.

На пет си и още тогава строиш,
с лопатка и кофичка, кули от пясък.
С вода песъчинките дребни лепиш,
на всяка вълна с монотонния тласък.

Но щом под властта на незнаен мотив
морето избухне с нервозна проява,
придойде вълна - всемогъщ коректив -
каквото създал си троха не остава.

На глътки водата животи дарява,
вълна ли е - хаос след нея остава.
Направиш ли дупка обаче в скалата
завинаги там си стои, до водата.

На двайсет и пет сътворяваш с молив
квартали от къщи, подслон за народа,
а после във размисъл, тих и щастлив,
даряваш проекта без лична изгода.

Незнайно как става - изгарят книжата,
с небрежна цигара, а можр би с фас,
и няма виновен, потулват нещата,
виновен е може би всеки от вас.

И винаги има приятел, в кавички,
да ти отмъсти представлявайки всички.
Не се подарява - при конкурс със награда -
стотина поне ще те пратят във ада.

Навръх петдесет си известен строител
и свикнал отдавна на медиен шум -
издигнат в съвременен, нужен будител,
но винаги в себе си криеш едното наум.

Седиш сега и пишеш мемоари.
Дори вселенският потоп да се стовари,
дори да си отидеш от света в забрава,
написано ли е - за другите остава.

23.08.2022
Вай Воф