Кирил Философ и българската азбука

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.03.2022 11:30 - Прошки Георги Гоцев

Автор: panazea Категория: Поезия

Прочетен: 350 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.03.2022 11:33

Хора от прошки се връщат.
Ванчо на прошки отива.
Ала сърце му се свива.
Прошка от мъртви ще иска.
На път го срещна случайно.
Брата на близка роднина.
Ванчо му прошка да иска.
И за баща си продума.
[Припев]:
Кажи ми речи, братанче, //
прошката как да си взема //
като земята не дума //
и греха не прощава... // --
От как се татко спомина, //
толкова време изтече... //
Пред него аз прегрешил съм - //
напреко думи изрекох... // ----
Напреко и във сърцето //
за неговата изгора, //
за майчицата рождена - //
България разделена... // ----
Тате я искаше цяла - //
свободна, силна, голяма... //
Аз делях я с други //
и се от нея отричах... //
Припев Кажи ми речи, братанче, //
прошката как да си взема //
като земята не дума //
и греха не прощава... //
Знам тежки думи изрекох!
Род и родина отрекох!
Сега се връщам виновен -
от всички прошка да искам...
ПП Помислих за мама и татко и се разплаках
https://www.youtube.com/watch?v=Hu7KfPp0Y8A