Историята на баницата ни започва с "Одисея" на древногръцкия писател Омир, който в това си произведение споменава за тънък хляб с орехи и мед. Ако сте чували за гръцката спанакопита, се сещате, че подобни тестени изкушения и до днес са популярни в Югоизточна Европа. В бивша Югославия се нарича бюрек, така се казва и в Турция, Иран, Ирак и други страни. 

 Обаче може би не сте чували, че тестеното изделие може освен печено, да бъде и пържено, какъвто е Кримският чебурек. Обаче тестото е винаги тип (с гръцко наименование) "фило". В него може да се сложи или жълтък, или 2 с.л. оцет. Но никога не включва мая, ни сода. Руснаците слагат в тестото на домашните си чебуреки малко водка. Чебуреките не са нито руски, нито украински, та дори да са възникнали там. Татарски, може и монголски е произ ходът им. Продават се много чебуреки в студения гр. Калининград.  

 Аз например винаги приготвям плънката с по мало сирене и яйца в различно съотношение, но корите по следната изпитана милиони пъти рецепта: 500 гр. брашно, 8 с.л. олио, един жълтък с щипка сол върху него, около 180 гр. вода. Според температурата и влагата в помещението може да има нужда от по-малко или повече вода или брашно, а и всичко е на око. Престоява най-малко 40 мин. - може и цяла нощ в хладилник, отгоре с прашини брашно и покривало, за да не направи коричка. Точа кръгли почти равномерни на дебелина кръгове, а останалото го знаем всички.