И в живота трябва да е така. Удряш със замах точката на една история и продължаваш с друга. Иначе няма край. Но тук не е така просто. Понякога се получават едни дълги обстоятелствени словоизлияния и докато ги четеш вече си забравил началото и си загубил нишката. А понякога помниш началото, но думите така те омотават, че се чудиш как така историята се оказва съвсем различна. И си казваш чакай да почета още малко от това изречение, може пък да се изясни. Изисква се осъзнатост, прозорлиост и воля, за да сложиш една обикновена точка. Когато историята не върви, нямаш какво повече да кажеш, точката е решението ТОЧКА