Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2023 00:23 - Вампирите умират последни
Автор: obses Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1162 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 29.05.2023 00:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

РУМНО: Дългото ухо на Кремъл у нас

В столичния квартал „Бъкстон“ на малката и тиха улица „Генерал Стефан Тошев“ има висока светлосива сграда, която по-скоро прилича на научен институт. Само че е обградена от яка желязна ограда, върху която има ролка от бодлива тел и е опасана с камери. Няма табела, която да указва какво е зданието. Влиза се през малка метална врата, до която има портал за автомобили, четем в последния брой на „Уикенд“.

Точно над входа е разположена арка, а под нея и втори пропуск от въртящи се врати от бели метални тръби. На сградата на жаргон й викат Двойката,  тъй като до нея може да се стигне с тролей №2.

image

Тук е централата на една от най-секретните държавни агенции – Служба „Военно разузнаване“ (СВР), наследникът на митичното Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия от времената на социализма, познато с абревиатурата РУМНО.

Историята му е скандална, сочат 252 секретни документи от архива му, предоставени на „Уикенд“ от Комисията по досиетата. То е било филиал на съветското военно разузнаване. Нещо повече, участвало е в чистките срещу царските офицери веднага след Девети септември и е дало в ръцете съветските окупатори над 3000 млади българи от Украйна, успели да намерят подслон у нас през войната, които по заповед на Сталин са изпратени на заточение в Сибир и Таджикистан. Много от тях умират от болести и глад.
 

Първият началник на военното разузнаване е генерал Петър Вранчев. На този пост ръководи мъченията при следствията срещу висши офицери. През август 1948 г. при чистките след разрива с Югославия е отстранен от длъжност и разследван от ДС за „недопустима притъпена бдителност“  по процеса срещу  Трайчо Костов през 1949 г. Подложен на мъчения, за известно време губи разсъдъка си.

През 1951 г. е освободен, а три години по-късно до смъртта си е директор на „Военно издателство“, членството му в БКП е възстановено. Истинската причина за ареста е, че Вранчев влиза в остър конфликт с верния сподвижник на Тодор Живков и сатрап Мирчо Спасов, създал след години концлагерите в Ловеч и Скравена. Спасов, който по това време е областен началник на МВР-София, междувременно е завършил в Москва школата на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД), иска агентурната картотека от преди Девети септември. Военното разузнаване се запъва и Спасов взема главата на Вранчев.

През 60-те години на миналия век за известно време РУМНО безпрецедентно е подчинено на председателя на Комитета за държавна сигурност (КДС), а не на министъра на народната отбрана, разкрива секретен документ. Този момент е свързван със страха и недоверието на Тодор Живков към военните след неуспешния опит за преврат срещу него от групата на Иван Тодоров – Горуня. След смяната на няколко началници – на 6 юни в далечната 1967 г., статуквото е  възстановено и с ДС вече цари „студен мир”.

На поста с указ на Президиума на Народното събрание е назначен Васил Зикулов.

image

Той ръководи военните разузнавачи цели 23 г., стига до чин генерал-полковник. Започва кариерата си в тайните служби като информатор (агент) на Управление V на Държавна сигурност – Военното контраразузнаване, с псевдоним Иванов.

Завърша в Москва с отличие Военната академия „Михаил Фрунзе“ през декември 1950 г. и 10 г. по-късно Академията на генералния щаб „Климент Ворошилов“ . Едновременно е и заместник-началник на Генералния щаб на Българската народна армия.

Зикулов е бивш политкомисар на партизанския отряд „Смърт на фашизма“. Заповядва разстрела на партизанин без знанието на другарите, за което е наказан с временна забрана да заема ръководни постове в партията. Протеже е на министъра на народната отбрана Добри Джуров, ползва се с огромното доверие на Тодор Живков.

Още на 6 юни – на първата вечер от назначаването му, Зикулов лети за Москва за среща с Пьотр Ивашутин, началникът на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Съветската армия, за получи инструкции, разказаха стари служители пред „Уикенд”.

Ивашутин се издига до армейски генерал и е бивш началник на Управлението на контраразузнаването към Трети украински фронт. То носи стряскащото име СМЕРШ – „СМЕРть Шпионам“ (Смърт на шпионите), измислено лично от Йосиф Сталин, и е една от най-зловещите съветски тайни служби.

Тя филтрира милиони съветски войници, пленени от нацистка Германия, които намират смъртта си в лагерите в Сибир. Във внимателно прочистеното лично дело на ген. Зикулов са останали кадровата му справка, предложението от Добри Джуров до Тодор Живков за издигането му, решението на Министерския съвет и указът на Президиума на Народното събрание за назначаването му. Бил е депутат в пет парламента и член на ЦК на БКП.

Сред по-любопитните запазени документи са характеристика на руски език и поздравителни адреси от Живков и Ивашутин по случай 60-годишния юбилей на генерала. Картонът – образец № 4, който разкрива принадлежността на Зикулов към ДС, е в друга картотека. Зикулов моли Ивашутин да се запази длъжността постоянен представител на ГРУ у нас.

Съветският генерал се разтапя от молбата и дава картбланш РУМНО да се фокусира върху Турция. Военното разузнаване постепенно разширява периметъра с Гърция, Югославия, Западна Европа и САЩ. Успешно навлиза в Арабския свят, тъй като много младежи от Близкия изток учат в нашите военни училища.

Зикулов е обръщал и сериозно внимание на агентурния апарат. През 1987 г. министър Джуров по негово предложение утвърждава средномесечно възнаграждение на агентите – от 10 до 120 лв. в зависимост от изпълнените задачи, като годишно то не може да нахвърля 1440 лв. По това време 120 лв. се равняват на две средни пенсии, един ден в ТКЗС се заплаща по 3 лв., а месечното възнаграждение на неспециалист е около 125 лв.

Генералът е най-дългогодишният началник от социализма, останал начело на служба след Десети ноември. Той е уволнен чак през септември 1990 г., а всички ръководни фактори от ДС буквално са издухани месеци преди това. Зикулов обаче остава всевластният господар в сянка на управлението дълги години до преклонна възраст. Умира през 2015-а на достолепната 91-годишна възраст.




Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: obses
Категория: Лични дневници
Прочетен: 498460
Постинги: 319
Коментари: 905
Гласове: 1666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031