Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2021 15:59 - Сънищата
Автор: zdravkoarnaudov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.09.2021 16:11


                                     По приказките от 1001 нощ

Известно е, че на света достойни много хора има

и чужда болка върху себе си те често взимат.

И докато падналият не съумее да се поизправи,

дори във слънчев ден те сянка ще му правят.

Такъв един богат добряк във Крим живял.

На хора в нужда подарил накрая даже своя шал.

Останал той единствено със свойта къща,

но хранел в нея той жена, деца и още – тъща.

И най големите пари си имат своя край!

А нему не останали, освен за твърд кравай.

Но имал още чудно хубава градина,

във центъра със кичеста смокиня,

а до смокинята - бял каменен пилон,

а върху него – фигура на малък слон.

Започнал да работи, челядта за да изхрани.

Ръцете му изпъстрили се целите във рани.

Опъвал неуморно тежкия хомот

и тялото му плувало в солена пот.

Веднъж, измъчен, късно вкъщи се прибрал

и под смокинята в градината си паднал и заспал.

Присънил му се странен мъж, до шия във реката.

Той стискал бляскава жълтица във устата.

Извадил я с ръка, и тайнствено изрекъл: „Ей, човече!

Късметът ти от днес ще е със тебе вече.

Помни: Късметът ти те чака в Исфахан!

Побързай и върви да го подириш там!“

Щом рекъл тия думи, разтопил се в мрака.

Със него мигом се стопила и реката.

Когато се събудил нашият герой на сутринта,

сбогувал се набързо и прегърнал челядта.

Че трябвало да прекоси безброй земи, морета,

за да потърси, за добро или за зло – късмета.

Ще трябвало да прекоси пустини, планини,

разпенени реки и непознати  долини,

да оцелее сред разбойници и диви зверове.

Да опознае странни хора, непознати светове.

Пътувал много дълго, ала най-накрая

щял да узнае що звездите му чертаят.

Щом стигнал в късна доба до огромен хан,

разбрал, че вече е пристигнал в Исфахан.

Но как ли ще намери мястото, където

предрекоха му във съня, че чака го късметът?

Във джоба си той нямал спукан грош,

така че да преспи във хана би било разкош.

Затуй, във близката джамия, що открил,

не се помайвал, а се подслонил.

Щом легнал, грабнал го сънят за миг,

ала разбудил се от нечий жален вик.

Разбойници нападнали приюта в тъмнината,

шумът и виковете били чак до небесата.

И във настаналата страшна суматоха

се чувало отвсякъде как някой вика или охка.

Но най-накрая стражата дошла

и прекратила нощната борба.

Човекът бил закаран във кауша

и не желаел никой да го слуша,

че цяла вечер бил си кротко спал

и случката съвсем не бил видял.

Получил двадесет тояги по гърба.

Кадията го викнал рано сутринта

и го запитал: „Е, кажи човече,

какво те чак от Крим до тук довлече?

Да биеш толкоз път, да дойдеш до Иран

и да се срещнем с теб в съда във Исфахан?“

А той отвърнал „Имах чуден сън.

Един човек във него ми прорече

късмета си да диря надалече.

Късмета си да диря в Исфахан!“

Единствено затуй съм аз в Иран,

затуй пристигнах снощи в Исфахан.“

Ала изглежда, че късметът този път

са само двадесет тояги в моя гръб!

 

Кадията пък прихнал да се смее,

кафето си чак щял да си разлее.

-„О, безразсъдни ми и глупави човече!

Че то ако е тъй, аз три пъти сънувам вече

как в Крим, във къща с чудно хубава градина,

във центъра със кичеста смокиня,

а до смокинята - бял каменен пилон,

а върху него – фигура на малък слон.

А на пилона пише: „Който тук копае,

със злато цял живот ще си играе,“

Но аз не съм тъй глупав като теб,

за да ме води само вярата напред

след този глупав и объркан сън.

И тъй, да прекося безброй земи, морета,

за да потърся, за добро или за зло – късмета.

Вземи от мен жълтиците във таз кесия.

И давам ти аз своята благословия!

Върни се в Крим, върни се бързо там!

И повече не стъпвай в Исфахан!“

Прибрал човекът златото без много да се чуди.

И рекъл си : „Щом този съдия от тука ме прокуди

ще се завърна в мойта родна къща,

при моите жена, деца и тъща.

Затуй не може никой да ме укори.

Все пак, кесията ми пълна е с пари!“

Ала преди да тръгне в път, от близкия пазар

за себе си взел нов и шарен шал.

Но купил също армагани за децата,

за тъщата и също - за жената.

Но трябвало отново да прекоси безброй  морета,

за да се върне от земята, гдето бе издирвал си късмета.

Пак трябваше да прекоси пустини, планини,

разпенени реки и непознати  долини.

Да оцелее сред разбойници и диви зверове,

да срещне странни хора, непознати светове.

Пътувал много дълго, ала най-накрая,

той щеше да узнае, що звездите му чертаят.

Щом стигнал в Крим, във своята градина

чиято красота познавали мнозина,

във центъра със кичеста смокиня,

а до смокинята - бял каменен пилон,

а върху него – фигура на малък слон.

Взел инструментите, пилона подкопал.

Така той цял сандък с жълтици изкопал.

Избърсал си потта със новия си шал,

що бил си купил със жълтиците на съдията

преди назад към Крим да прекоси земята.

Че във момента, в който съдията бе му се надсмял,

човекът изведнъж във себе бе прозрял,

че тази тъй вълшебна, тайнствена градина

е в неговата собствена родина,

че тя е неговата собствена градина.

Защото често и богатства и неземна красота

не виждаме, че са ни точно под носа.

И също, че родината ни мила,

ни дава своята безценна сила.

Но чак когато пет морета прекосим,

успяваме това да оценим.

 

Здравко Арнаудов , 05.06.2021, София




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoarnaudov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 138385
Постинги: 76
Коментари: 90
Гласове: 392
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031