Беше време , когато светът издигна стени и завеси спрямо България. От радиото и телевизията ни заливаше информация , че сме влезли в Черния списък . Че никой не ни иска .
Аз реших , че никога няма да видя мои близки , живеещи отвъд Завесата. Беше ми много мъчно за разделението.
И тогава започнах да сънувам. Когато заглъхваха шумовете на града . На сън прелитах до моите близки. Говорехме си на различни езици. Срещах и други непознати хора и си говорехме на език , който не познавах . Разбирахме се чудесно , чувствахме се добре заедно и беше толкова весело .
И тогава разбрах , че никакви стени и бариери не могат да разделят хората .
Ние бяхме заедно въпреки всичко. Нищо не можеше да ни раздели!
Сега вече съм спокойна , защото имам начин да долетя до всяка точка на Вселената . И не ми трябва разрешение, нямам нужда от екипировка. И е почти без пари.
А те ако искат да издигнат стени до Небето! Ще бъде напразно!
Приятен ден , приятели! Добре дошли!