От шума на много хора,

от досада и умора

към съня си тръгвам и мълча.

От пера на късни птици,

от безброй висящи жици

не намирам своята врата.

От кога не съм се връщал

в този град и в тази къща?

От кога ключът ръждясва в мен?

От прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна с цвете във ръка.

По първи петли

закъснели следи

преминават през мен

и потъват в очите ми.

Сутрин.

Прах от звезди

и подкови звънят

на протрития праг

и възкръсва денят ми...

Сутрин.

От вика на някой буден,

от смеха на някой влюбен

ще усетя че съм жив и нужен.

Сред пера на ранни птици,

сред безброй висящи жици

ще намеря своята врата.

От кога не съм се връщал

в този град и в тази къща?

От кога ключът ръждясва в мен?

От прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще остана с цвете във ръка.

Браво! Васил Найденов, Стефан Димитров, Михаил Белчев -невероятни!

Да отдадем дължимото и на Михаил Белчев - авторът на текста.