02.06.2023г.

     В българската история [като символ] Той [Лъвът] навлиза още през Средновековието, като често става украса на дворци и паметници, разказва ни Мирела във видеоклип на сайта "Българска история".
За това свидетелстват намерената статуя на лъв при разкопките на Плиска, медальонът от Трапезица, на който е изобразена лъвица с бозаещо лъвче и щитове на български войни.

Статуята на лъв от Плиска

Не се знае точно дали лъвът се е използвал и като владетелски знак или по–скоро като талисман, заради по–рядката му употреба в сравнение с папагала и двуглавия орел.
Ако погледнем чуждестранните извори, ще открием, че много от тях също правят връзка между България и лъва.
Като пример тук можем да дадем описанието на един арабски пътешественик от XIV–ти век  за щита на търновската царска стража, който представлява три лъва поставени един под друг или пък книгата "Алгемайне ваппенбух" (Allgemeines Wappenbuch – Голямата и обща гербова книга на Йохан Амброзиус Зибмахер, 1561 година – † 23 март 1611 година, немски художник на гербове, гравьор, офортист и издател) от XVI–ти век, където гербът на владетеля на България е изобразен с три лъва.
Но определящият момент за окончателното превръщате на лъвът в български символ е книгата "Стематография" на Христофор Жефарович, която се появява на 12–ти октомври 1741–ва година във Виена. Там той описва гербът на България като златен лъв с корона на главата на черно поле. В обяснителните бележки на книгата е дадена и една много интересна характеристика за българите :
"Народ, повече известен със силата, отколкото с разума си. Участие към грабителство склонен, някога много кралски богатства и корони на Източни царства беше завладял и Тракийската луна покори. Днес е турска робиня".

Герб на България от "Стематография"–та на Христофор Жефарович 

Любопитно е, че Жефарович показва в книгата си гербове на Тракия, Мизия и Македония.
Откъде ги е взел, измислил ли ги е, не можах да установя.
Книгата повлиява не само на нашите възрожденци, но и на строителите на свободната българска държава.
В "История славянобългарска" Паисий Хилендарски твърди, че старите български царски печати са имали за знак лъв, което означавало, че на война българите са силни като лъвовете.
Ако погледнем към нашите революционери, отново ще видим само лъвове.
В знамето на четата на Филип Тотьо, в поръчаният от Левски печат на БРЦК и в знамето на нашите априлски въстаници, както и върху техните калпаци. В знамето на Ботевата чета също

Райна Попгеоргиева : "Уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше!"

Логично, след Освобождението лъвът официално става част от държавният герб. Това до известна степен е неизбежно, тъй като той се налага в съзнанието на народа не само заради революционните борби, но и затова, че многократно е възпяван в най–различни песни и стихотворения :

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

В Търновската конституция гербът е описан като златен коронован лъв на тъмночервено поле с княжеска корона над него. Не е ясно, кой точно от депутатите в Учредителното събрание работи по изготвянето на проекта за герба. Знаем обаче, че Петко Рачов Славейков предлага червения цвят, а Петко Каравелов настоява за зеления.

21. Българский Държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървено поле. Надъ полето Княжеска корона 

В Конституцията са очертани само основните насоки на герба. Той е описан много подробно в първият брой на Държавен вестник от 28–ми юли 1897–ма година, където пише, че лъвът е изобразен с корона на червено поле, монтиран върху хермелинова мантия с княжеска корона над нея. През годините Той присъства в различни варианти и претърпява множество корекции

Вариант на герб на Княжество България предположен и тиражиран от "Всемирная иллюстрация", 1879 / No 558 

Държавен герб на княжество и царство България 1881 – 1927 година 

Държавен герб на царство България 1927 – 1946 година

Лъвът като символ се запазва и след като България става Народна република, въпреки че тогава короната се премахва, тъй като тя е символ на монархията и на нейно място е сложена червена петолъчка.

Герб на Народна република България 1946 – 1948 година 

Герб на Народна република България 1948 година 

Герб на Народна република България 1948 – 1967 година 

Герб на Народна република България 1967 – 1971 година 

Герб на Народна република България 1971 – 1990 година 

Последната промяна в герба е нанесена с обявяването на България за Република, когато короната се завръща (?), привършва лекцията си Мирела.

Актуалният Герб на Република България 

Короната в герба на необуржоазна Република България си е чиста хералдическа глупост.
Виждаме, че най–изчистени, стилни и изискани, най–близки до действителността и по тази причина най–въздействащи върху съзнанието са гербовете на Народна република България.
Във времената на древните траки лъвът е сред традиционната фауна на нашите планини и необятни в онази епоха гори. Херодот (484–425 година преди Христа), описвайки похода на персийския цар Ксеркс през Беломорието към древна Елада, съобщава : "По пътя лъвове нападнали камилите, които носели припаси. Те излизали нощем от леговищата си … По тези места има много лъвове и диви бикове (турове) …". Според "бащата на историята" лъвовете обитавали планините на запад от Нестос (Места). Век по–късно Аристотел (334–322 година  преди Христа) потвърждава това, а Ксенофонт (440–355 година преди Христа) споменава за "… лъвове, рисове, пантери, мечки и други такива зверове …" в планините на Тракия и Македония. Конон (I век преди Христа) разказва, че Олинт, синът на митичния тракийски цар Стримон (епоним на реката Струма), загинал при схватка с лъв! Интерес буди и разказът на Плутарх (46–120 година преди Христа), който съобщава как тракийският цар Котис I "…  дарил лъв на един свой съюзник, който пък му подарил пантера …".
През I–II век, в римската епоха, лъвове от планините на Тракия често са залавяни с капани и изпращан като "жива стока" за гладиаторските арени в Италия. Според изследователите именно тогава "горският цар" изчезва от нашата природа. Както изглежда обаче, макар и в силно ограничени мащаби, лъвът присъства в България и през Средните векове – виждаме го изобразен при Мадара и в пластиките от Стара Загора. В "Шестоднев" Йоан Екзарх пише "за ревящ лъв", а в "Похвала за свети Йоан Богослов" сравнява своя герой с "високо летящ орел", "доброгласен славей" и "пречист лъв"… Последното известие за лъв по българските земи е в житието на свети Прохор Пчински, живял през втората половина на XI–ти век – светецът е имал премеждие със страшния звяр в планината до град Враня (днес в Сърбия).
Тези дни, като се разхождал из градската градина, колегата блогър nedovolen срещнал българския лъв и го снимал

https://bulgarianhistory.org/luv-simvol-bulgaria/
https://de.wikipedia.org/wiki/J._Siebmacher%E2%80%99s_gro%C3%9Fes_und_allgemeines_Wappenbuch
https://de.wikipedia.org/wiki/Johann_Siebmacher
https://trud.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D1%81-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%86%D0%B8-%D0%B8/
https://www.lentata.com/page_10330.html

© Красимир Говедаров, експерт

Заглавие има, текст не дошъл.

Те, едновремешните лъвове по земите ни са еволюирали и са с човешки образ На ръководни постове са и ако не им угаждаш, ще те разкъсат, запазили са си хищническия инстинкт!

Заповядай пак!

Досущ си е така.

Като видях заглавието, ме обхвана предчувствие.
Да, за 30г това остана от Лъва.
Виж прасетата край копанята. Едва лазят от тлъстина и се боричкат за мръвки.
:)))

Като срещнеш прасетата, снимай и тях и ми ги изпрати.