Срещата във Валдай: където Западна Азия среща многополярността

ПЕПЕ ЕСКОБАР • 4 МАРТ 2023 Г

   

12 -ата „Конференция за Близкия изток“ в Клуб Валдай в Москва предложи повече от добре дошъл рог от гледни точки относно взаимосвързани проблеми и изпитания, засягащи региона.

Но първо, една важна дума за терминологията – както само един от гостите на Валдай си направи труда да подчертае. Това не е „Близкият изток“ – редукционистка, ориенталистка представа, създадена от старите колониалисти: в The Cradle ние подчертаваме, че регионът трябва да бъде правилно описан като Западна Азия.

Някои от изпитанията и премеждията в региона са набелязани в официалния доклад на Валдай, Близкият изток и бъдещето на полицентричния свят . Но интелектуалното и политическото влияние на присъстващите може да предостави и ценни анекдотични прозрения. Ето някои от основните направления, които участниците подчертаха относно регионалното развитие, настоящо и бъдещо:

Руският заместник външен министър Михаил Богданов постави началото, като подчерта, че политиката на Кремъл насърчава формирането на „приобщаваща регионална система за сигурност“. Точно това американците отказаха да обсъждат с руснаците през декември 2021 г., след което се приложиха за Европа и постсъветското пространство. Резултатът беше прокси война.

Кайхан Барзегар от Ислямския университет Азад в Иран квалифицира двете основни стратегически събития, засягащи Западна Азия: възможно отстъпление на САЩ и послание към регионалните съюзници: „Не можете да разчитате на нашите гаранции за сигурност“.

Всеки вектор – от съперничеството в Южен Кавказ до нормализирането на Израел с Персийския залив – е подчинен на тази логика, отбелязва Барзегар, като доста арабски актьори най-накрая разбират, че сега съществува поле за маневриране, за да избират между западното или незападен блок.

Барзегар не идентифицира връзките между Иран и Русия като стратегически съюз, а по-скоро като геополитически, икономически блок, базиран на технологии и регионални вериги за доставки – „нов алгоритъм в политиката“ – вариращ от оръжейни сделки до ядрено и енергийно сътрудничество, движено от възродената Москва южна и източна ориентация. А що се отнася до отношенията между Иран и Запада, Барзегар все още вярва, че Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA) или ядреното споразумение с Иран не е мъртъв. Поне не още.

"Никой не знае какви са тези правила"

Египтянинът Рамзи Рамзи, до 2019 г. заместник-специален пратеник на ООН за Сирия, смята реактивирането на отношенията между Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ със Сирия като най-важното пренареждане, което се извършва в региона. Да не говорим за перспективите за помирение между Дамаск и Анкара. "Защо се случва това? Заради недоволството на регионалната система за сигурност от настоящето“, обяснява Рамзи.

Но дори и САЩ да се отдалечават, „нито Русия, нито Китай желаят да поемат лидерска роля“, казва той. В същото време Сирия „не може да бъде оставена да стане жертва на външни намеси. Земетресението поне ускори тези сближения.“

Бутаина Шаабан, специален съветник на сирийския президент Башар ал-Асад, е забележителна жена, пламенна и откровена. Присъствието й във Валдай не беше нищо друго освен електричество. Тя подчерта как „от войната на САЩ във Виетнам загубихме това, на което станахме свидетели като свободни медии. Свободната преса умря. В същото време „колониалният запад промени методите си“, възлагайки войни на подизпълнители и разчитайки на местни пети колонисти.

Шаабан предложи най-добрата кратка дефиниция на „международен ред, основан на правила“: „Никой не знае какви са тези правила и какъв е този ред.“

Тя отново подчерта, че в този период след глобализацията, който поставя началото на регионалните блокове, обичайните западни намесници предпочитат да използват недържавни актьори – както в Сирия и Иран – „задължавайки местните да правят това, което САЩ биха искали да правят“.

Решаващ пример е американската военна база Ал-Танф, която заема суверенна сирийска територия на две критични граници. Шаабан нарича създаването на тази база „стратегическо за САЩ, за да предотврати регионалното сътрудничество на кръстопътя на Ирак, Йордания и Сирия“. Вашингтон знае много добре какво прави: безпрепятствената търговия и транспорт на сирийско-иракската граница е основен спасителен пояс за сирийската икономика.

Напомняйки още веднъж на всички, че „всички политически въпроси са свързани с Палестина“, Шаабан предложи и здравословна доза мрачен реализъм: „Източният блок не успя да се справи със западния разказ.“

„Двупластова прокси война“

Кагри Ерхан, ректор на университета Алтинбас в Турция, предложи доста удобна дефиниция на хегемон: този, който контролира лингва франка, валутата, правната среда и търговските пътища.

Ерхан квалифицира сегашното хегемонично състояние на запад като „двупластова прокси война“ срещу, разбира се, Русия и Китай. Руснаците са определени от САЩ като „явен враг“ – голяма заплаха. И когато става въпрос за Западна Азия, прокси войната все още управлява: „Така че САЩ не се оттеглят“, казва Ерхан. Вашингтон винаги ще обмисля използването на района „стратегически срещу нововъзникващите сили“.

Тогава какво да кажем за външнополитическите приоритети на ключови играчи от Западна Азия и Северна Африка?

Алжирският политически журналист Акрам Хариф, редактор на онлайн MenaDefense , настоява, че Русия трябва да се сближи с Алжир, „който все още е във френската сфера на влияние“, и да внимава как американците се опитват да представят Москва като „нова имперска заплаха“. към Африка."

Професор Хасан Унал от университета Малтепе в Турция даде да се разбере съвсем ясно как Анкара най-накрая „се отърва от своите близкоизточни [западноазиатски] заплитания“, когато преди това се „обръщаше срещу всички“.

Силите със среден размер като Турция, Иран и Саудитска Арабия сега стъпват на преден план на политическата сцена в региона. Юнал отбелязва как „Турция и САЩ не са единодушни по нито един въпрос, важен за Анкара“. Което със сигурност обяснява укрепването на турско-руските връзки – и техния взаимен интерес от въвеждането на „многостранни решения“ на проблемите в региона.

От една страна, Русия активно посредничи в сближаването на Турция и Сирия. Юнал потвърди, че външните министри на Сирия и Турция скоро ще се срещнат лично – в Москва – което ще представлява най-високопоставеният пряк ангажимент между двете нации от началото на сирийската война. И това ще проправи пътя за тристранна среща на върха между Асад, руския президент Владимир Путин и неговия турски колега Реджеп Тайип Ердоган.

Имайте предвид, че големите регионални помирения се провеждат – за пореден път – или във, или с участието на Москва, която с право може да се определи като столица на многополюсния свят на 21 век.

Що се отнася до Кипър, Юнал отбелязва, че „Русия не би се интересувала от единна държава, която да бъде територия на ЕС и НАТО“. Така че е време за „творчески идеи: тъй като Турция променя политиката си за Сирия, Русия трябва да промени политиката си за Кипър“.

Д-р Гонг Джионг от израелския кампус на Китайския университет за международен бизнес и икономика измисли закачлив неологизъм: „коалицията на нежеланите“ – описвайки как „почти целият глобален Юг не подкрепя санкциите срещу Русия“ и със сигурност никой от играчите в Западна Азия.

Гонг отбеляза, че колкото и търговията между Китай и Русия да расте бързо – отчасти като пряка последица от западните санкции – американците ще трябва да помислят два пъти за санкциите срещу Китай. В крайна сметка търговията между Русия и Китай възлиза на 200 милиарда долара годишно, докато търговията между САЩ и Китай е колосалните 700 милиарда долара годишно.

Натискът върху „лагера на неутралитета” така или иначе няма да отслабне. Това, от което се нуждае „мълчаливото мнозинство“ в света, както го определя Гонг, е „съюз“. Той описва китайския мирен план от 12 точки за Украйна като „набор от принципи“ – базата на Пекин за сериозни преговори: „Това е първата стъпка“.

Няма да има нова Ялта

Това, което дебатите във Валдай показаха кристално ясно за пореден път, е как Русия е единственият играч, способен да подходи към всеки играч в Западна Азия и да бъде изслушван внимателно и с уважение.

Беше оставено на Ануар Абдул-Хади, директор на политическия отдел на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и официален пратеник на последната в Дамаск, аргументирано да обобщи какво доведе до сегашното глобално геополитическо затруднение: „Нова Ялта или нов световна война? Те (Западът) избраха войната.”

И въпреки това, тъй като продължават да се появяват нови геополитически и геоикономически разломи, сякаш Западна Азия очаква нещо „голямо“ да се случи. Това чувство се усещаше във въздуха във Валдай.

Ако перифразираме Йейтс и го актуализираме към младия, бурен 21- ви век, „кой груб звяр, чийто час най-после дойде, се навежда към люлката [на цивилизацията], за да се роди?

(Препубликуван от The Cradle с разрешение на автор или представител)