Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2022 12:16 - За древността на българския език
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 5928 Коментари: 12 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    На нас българите са поверени за отговорно съхранение няколко неща. Това е нашата пищна, зелена, красива и разнообразна природа. Това са моралните ценности и религиозни правила, с дълбока древност, които ние по правило не съзнаваме, но всички ние ги обладаваме и спазваме, в повечето случаи без да го разбираме.

    Но не по-малко важен е нашият български език, изкован от старите законодатели в прадревни времена.

    За съжаление дори и учени хора, българи, който са знаел различни науки и са говорели по няколко езика не винаги са осъзнавали дълбочината и древността на българския език, но тези които са се е докосвал до тази истина, са ставали истински ревностни патриоти във всяко отношение. Такива като Георги Раковски, Петър Берон, д-р Иван Селемински, Стефан Захариев, Йордан Хаджиконстантинов, Цани Гинчев и други.

    Това, което наричаме днес български език е пряко наследство на старата балканска реч, от времето на траките и пеласгите и още преди това. Тази реч е толкова стара, че е повлияла на практика на всички европейски езици, а и на много такива извън индо-европейското семейство. Именно това са най-впечатляващите примери, които ще разгледаме.

    Ако отворим които и да е речник на чуждите думи у нас ще видим огромно количество думи, за които пише че са дошли в съвременния български през турски, гръцки, руски, немски, френски, италиански и т.н. Често за думите, които са дошли от турски, се уточнява, че дадена думата първоначално идва от персийски или арабски език и с посредничеството на турския, по време на Османската империя, е приета и по нашите земи. Същевременно за много думи дошли чрез на руския в български се уточнява, че са всъщност френски, немски, италиански думи, т.е. европейски, но са дошли у нас чрез руско влияние и посредничество.

    Много думи в старогръцкия език и в старогръцките речници се познават като такива с български корен още на пръв поглед, но поради това че са записани в древността, се водят старогръцки. Думата „колиба” се среща в старогръцкия като „калиби” (καλύβη). Така излиза, че тази дума е старогръцка, само че думата „кол” липсва в старогръцкия. Колибата е първобитно жилище, което се прави от колове (колци) и пръти, оттам и думата колиба. В днешния български думата е ясна като етимология – кол – колиба, докато в старогръцкия тази яснота липсва.

    Същото може да кажем и за старогръцката дума „арбили” (ἀρβύλη) или „арбюлис” (ἀρβυλης), която се превежда като вид обувки. Думата „арбили” е всъщност думата „цървули”. За цървулите може да кажем, че кажем че произлизат от думата „цръв” – черво. Думата, със значение обувка, се среща и в много славянски езици, но най-старият облик е бил с начално „ч”, както показват примерите. Отново имаме дума, която няма обяснение и етимология на старогръцки, на който думата просто е записана, но етимологията се вижда на български и през останалите славянски езици. Тук академик Стефан Младенов прибавя и арабската дума serbul – обувка, от която уж произлизали славянските такива, но той не се е сетил за старогръцката дума. Накратко имаме още една стара балканска, може да я наречем и българска, дума, която по-късно е получила голямо разпространение.

    Впрочем древен балкански корен може да видим и при другата дума за обувка „крепис”, която означава също и „основа, база, фундамент”. Думата е преминала и в латинския, като тук може да потърси корена и в „крепя” и в „закрепвам”. Сродната латинска дума „крепидо” (crepido)основа, темел, стена, която се използва у нас като научен термин – „крепида” – крепостна стена. Друга дума, която се използва от археолозите е думата „стригила”, която идва също от латинската strigilis и не означава друго, а стъргало, стъргалка, чесало. Но примерите с латински думи са наистина много и по-лесно видими, затова да се върнем към старогръцките.

    При много думи в старогръцкия началната съгласна буква е отпаднала, както в думата „арбили” (арбюли). Така имаме и думата „арпи” (ἃρπη), което значи сърп, също и граблива птица, при която е изпаднало началното „с”. Такива примери имаме много и при заемане на старите балкански думи в турския език, както ще видим по нататък.

    Думата вино на новогръцки е „краси”, а на старогръцки „красис” (κρᾶσις), което освен напитка и смесване, съединение, означава и температура. Всичко това показва, че думата „красис” всъщност произхожда от „красен” или „красний” – червен, т.е. от червения цвят на виното.

    Старогръцката дума обол (ὀβολός) – вид дребна монета , може да свържем с думата „объл” или „овал”, но да приемем че тук приликата е случайна, понеже монетите са по принцип кръгли, не само оболите.

    Много интересно е обяснението на името Атина Палада, по-точно епитетът който е даден на богинята. Това название всъщност се среща във варианта Паллас (Παλλάς), а също и Паллинис (Παλληνίς). Паллас или Палладион е изработена от дърво статуйка на Палада, според поверието паднала от небето, която се пазела в Троя и се смятала като залог за съществуването на града. Основните характеристики на Атина, дъщеря на Зевс е, че е жена-воин, че е девица и че е синеока. Това последното е правело особено впечатление в свята на топлия юг, където хората масово са били тъмнооки. Палада, въпреки разнообразните обяснения, най-вероятно идва от „плава” – синеока. Тази старобългарска дума „плавъ”, която значи по-скоро „сивосин” или дори „бледожълт”, се е позагубила в съвременния български език, но се е запазила в много от славянските езици. Тя се среща и в немската и латинската група, а всъщност повсеместно в различните индоевропейски езици.

    Който желае да прочете повече подобни примери, да надникне в съчинението „Българска старина” на Георги Раковски, където ще види и много дадени връзки освен със старогръцкия и с персийския (авестийски) език, с турския и т.н. Всичко това означава само едно. Когато балканското население се е предвижвало от своята балканска прародина във всяка една посока, то е разнасяло със себе си древната земеделска култура, носело е със себе си вещите, уменията, занаятите и всичко това се е предавало на околното заварено население, което е започвало да използва със същите думи и названия. Така и когато са дошли тук османските турци, през 12-13 век, те са заварили едни много стари традиции и при местното населени, предимно българско и при византийците и Византийското царство. Когато десетки „турски” думи изведнъж се оказват стари балкански, български думи, човек се смущава първоначално от големият им брой. Такива много думи може да видите отново у Раковски, а аз тук без да повтарям примерите, ще се опитам да дам нови. За съжаление в нашите тълковни речници ще видите стотици думи, които се смятат за турски и наистина част от тях са навлезли по време на османското владичество, но и те често идващи от персийски и арабски. Обаче има и десетки думи, които са там поради нашата скромност, следване на стереотипите и от научно недоглеждане. Върху подобни примери аз лично със се спирал няколко пъти, но като цяло темата е неразработена от специалистите.

    Думата „авджия” се приема за турска, понеже идва от турското av – лов, дивеч. Само че това е самата дума „лов”, както и „авджия” (авджилък) е всъщност „ловджия”, като е изпуснато началното „л”. Друга една красива дума, която е „уста”, в смисъл на майстор, е образувана по същия начин, чрез отпадане на началната съгласна. Турската дума „уста” (usta) е всъщност (м)уста(р) – майстор. Самата българска дума „майстор” идва от глаголите „строя”, а също и „да сторя”, т.е. да направя, да изградя, да извърша. Един от най-важните дюлгерски инструменти се нарича мастар, т.е. нивелир, нещо което служи за прав и стабилен градеж. Друг важен инструмент на майстора е мистрията, която дума произхожда от същия корен.

    Изобщо думата майстор се среща и в латинския и в повечето европейски езици, а както виждаме и в турския. В латинския магистър (magister) има конотация със вещ, знаещ, можещ, докато пък в съвременния английски думата master има конотация, не толкова с „майстор”, колкото с „господар”. В много тракийски и особено древномакедонски надписи се среща думата mestrian, която нашите учени определят като някакво лично име. Обяснението на думата е именно „майстор” – титла разпространена от много хилядолетия на балканите и записана по римско време във възпоменателни и надгробни надписи с латински букви като „местриан”.

    Ако продължим по темата турската дума дюлгер (dьlger), използвана и при нас често в миналото, означава дърводелец. Тя се използва и със значение каменоделец и означава именно това „дялам” или „дялкам”, т.е. „дялкар” станало по турски на „дюгер”. Тук наистина нещата започват да изглеждат смущаващи, понеже и думата уста - майстор и думата дюлгер – човек, който дялка имат връзка с българския, но като имаме предвид, че османския народ е бил номадски, всичко си ида на мястото. Друг смущаващ пример е с думата хеким- доктор, лечител, лекар, която действително идва от „лек” и „лекувам”, т.е. лечител, отново при изпадане на първоначалната гласна. Една интересна подробност е че думата „локум”, идва от същия корен, защото първоначално локумът се е използвал като лечебно средство, в древна Персия…

    Думата „беяз” (beyaz) на турски означава „бял”. Думата „левент” е една от думите за юнак, храбрец и се приема за турска. Само че тук виждаме старобългарската дума „львъ”, или лев/лъв. Наистина смущаващи примери, както и турския глагол „истемек” – искам, желая „иемек” – ям, храня се и много други, но да кажем че това са много стари понятия, с общ корен за различните езикови семейства.

    Тук нямаме възможност дори и накратко да разгледаме връзката на българския със санскрита в Северна Индия и авестийския език в Персия. Нямаме възможност да разгледаме връзката на българския с иврит, който пък е език от съвсем друго семейство семито-хамитското. Трябва обаче поне с малки стъпки и усилия да започнем да изчистваме истината за нашия произход и да изправяме заблужденията, без излишен национализъм. Културата се създава, носи се и се предава и в това няма нищо необичайно. Добре е обаче да осъзнаваме и знаем истинското си място  в света…!

https://andorey.blog.bg/history/2019/08/23/trako-hetskoto-vliianie-vyrhu-turskiia-ezik.1671520








Гласувай:
9



1. marana69 - ...изобшо тази дума''национализъм'', и раса, нация, кръв, род, предлагам, вече, да отпаднат...та това ..
25.11.2022 13:57
та, това, означава 'само' едно : разделяй, и владей..
съжалявам, да го кажа,андрей.
инак, се ВЪРТИМ, в кръг @ докога, така ?)

/Трябва обаче поне с малки стъпки и усилия да започнем да изчистваме истината за нашия произход и да изправяме заблужденията, без излишен национализъм. Културата се създава, носи се и се предава и в това няма нищо необичайно.
Добре е обаче да осъзнаваме и знаем истинското си място в света…!
цитирай
2. dobrodan - Андрей,
25.11.2022 16:44
от месец насам пиша за хетите.
Никой никъде дотогава и помен не е писал за индоевропейски език.....
Колко да е древен новобългарският?
Колиба не идва от "кол". Ас-ак-ольi-оба.
"Дяло" е много нова дума, славянска е. От "dzelo".
Моля те :)?
цитирай
3. andorey - Добродане, не те разбирам какво ми ...
25.11.2022 19:48
Добродане, не те разбирам какво ми казваш този път.
цитирай
4. get - До 5. dobrodan - Get, изрично ... ОТГОВОР: Нищо "изрично" не открих в "примера със славянската" коренова"dzelo" - шЪ прощаваш ?!
26.11.2022 11:04
dobrodan написа:
като Славянска по произход, не четеш внимателно.
В момента пиша за Хетите.
Дали българският език е пряк наследник на хетския или не, предстои да разгледам догодина.
Засега виждам, че гърците са озвучили Т в Д в началото на думата преди гласен звук или звучна сонорна съгласна. Не е абсолютно правило, има изключения. Утре ще поразгледам по-обстойно откъде тръгват думи като дял, делба и производните.

Езикът ни е индоевропейски, това е вън от всякакво съмнение. Не се презорвай да го изкараш толкова древен :):):)!
През деня :) ще ти покажа що за дума е тиеле и от кой език идва (че се разсъних заради теб).


- И защо следва ... да чета отправки към ЕЗИЦИ? ОТСТОЯЩИ НА НЯКОЛКО ХИЛЯДИ КИЛОМЕТРА ОТ МЯСТОТО - където с голяма степен на вероятност, ПЪРВОНАЧАЛНО СЕ Е ПОЯВИЛА "славянската"(според теб) - "dzelo" ... ЪЙ туй, не мога разбера?!

ВТОРО: Давам ти примери с налични смислово и фонологично подобни на БЪЛГАРСКАТА дума ДЕЛО - в балто-славянски езици и от групата на германските говори - От което?

ТРЕТО: Хайде ти като лингвист - ми припомни ?
- Кога(време) според ВАС ЛИНГВИСТИТЕ ... протоевропейският се е разпаднал на две самостоятелни групи говори: "балто-славянски" и "германски" ... И?
- Кога(време) според ВАС ЛИНГВИСТИТЕ - балто-славянския СЕ ЕРАЗПАДНАЛ съответно на балтски и славянски групи говори/езици ?!

- След като на мен ми ... то и сам на себе си - ще отговориш?

- От кои времена и места ... можем предположи, че първоначално е наченала да се 'ПОТРЕБЯВА от някакво население словообразуващата ДЯЛ/ДЕЛ и КАК ТО (според историците) се е наричало ? ... изреждам:"елини", "хети", "тевтони", траки ... или централно азиатски "телиши"?

- Това накратко и като показно за това ... Как следва да върви последователността на разсъжденията при човек тръгнал да се занимава с този твърде 'лъзгав дял от езикознанието, познат ни, като "Етимология" и Компаративистика ?

П.П.
Казваш: В руския "славянски" имало много подобни на интригуващата ни българска дел-дял ... Ама? Все са ПРОИЗВОДНИ производни ... С ЛИПСВАЩА ПРОТОКОРЕНОВА И ОТ ТАМ СЛОВООБРАЗУВАЩА ЧАСТИЦА !!!
- Хай се замисли и отговори - Защо?
Прототипа(прото-кореновата) ГО(я) НЯМА ... А производните са НАЛИЦЕ ?!
- От там ЩЕ (ти) ПРЕДЕЛНО ЯСНО "СВЕТНЕ" ... Това, което от години обяснявам?! ... Българския в книжовно-църковна редакция(НОРМА) СЕ ЗАГОВОРВА КЪСНО на тази територия - известна ни сега като Русия.
От хора НА КОИТО МАЙЧИНИЯ ИМ ЕЗИК Е БИЛ ДРУГ !!
- Българския(стар), ТЕ не случайно са го нарекли "църковно-славянски" ... Защото ТОЙ/това е ФУНДАМЕНТА(базата, темела) ЕЗИКОВ от КОЙТО СЕ Е ПОЯВИЛ ... ГОВОРЕНИЯ в момента, в РУСИЯ ЕЗИК ... пояснявам?

Нещо важно което ИЗРИЧНО ПОДЧЕРТАВАМ !!?
- Говоря ПРЕДИМНО за така наречената ВЕЛИКА-Рус
и така наречения "руски език"?!!
- ПРи Киевската Рус ... нещата са по-различни, поради което в момента няма да коментирам.
цитирай
5. dobrodan - Гете, човечеството съществува като цивилизация от минимум
26.11.2022 11:39
10 000 години насам. Имало е достатъчно време народите да си сменят ареалите, езиците, фенотипа и генотипа много на брой пъти.
И какво, през пети век започнал разпад на славянския език на диалекти?
По-скоро се питам кой разсели славяните в Европа? Щом до пети век езикът им е еднакъв?
Заемките от германските езици, посочени в Уикито, практически не са от германски езици :):):). Някой да вземе да коригира статията.
Така че, смятам да разглеждам произхода на всяка любопитна дума в рамките на Евразия. Не съм първият такъв и може да не съм последния.
Относно руския език съм писал, та писал и цитирал предоволно на брой автори.
Имам нужда от малко помощ.
Срещнах коментари за текстове на български език от десети век насам, където проличавало развитието му към съвременния новобългарски.
Хубаво, но не успявам да открия такива текстове.
Ако си виждал такива някъде (не църковни!), би ли дал някой от тях?
За протокоренова на "дело" посочват индийска дума.
Коя според теб дума е в основата?

цитирай
6. sparotok - !
26.11.2022 19:16
Интересно Андрей, поздравления!!!
цитирай
7. kirk - "Добре е обаче да се осъзнаваме…!"
26.11.2022 20:31
"Добре е обаче да осъзнаваме и знаем истинското си място в света…!"
Има старобългарски, но не и древнобългарски език!!! А това по-горе са фантасмагориите на ТКЗС-арите!!!
цитирай
8. dobrodan - Мога да се съглася с казаното от тримата господа, но защо непременно цивилизацията трябва
26.11.2022 20:48
да е уседнала...
Или народи, които не са уседнали, са нецивилизовани?
Не мисля така. Може да си уседнал и по-далеч от огъня да не стигнеш.
Има едно презастъпване в понятията, но добре, ще се съглася, ние просто не познаваме друг тип цивилизация.
Като прочете което посочих, какво разбра?
Аз си направих някои изводи :):):).
цитирай
9. panazea - Поздравления за изследванията ти !
27.11.2022 13:05
Продължавай все напред и нагоре !
Панацея
цитирай
10. kirk - Емайлът от зъбите на погребаните
27.11.2022 19:45
Емайлът от зъбите на погребаните до Варна сочи, че не са местни, а златото е електрон от Мала Азия. Никой никога не ги е определял като цивилизация, говорим за археологична култура, все още неидентифицирана и без официално име, но едва ли ще я нарекат българска!!! Стига сте сънували!
цитирай
11. leonleonovpom2 - Андрей, народ, според тебе, каква ...
28.11.2022 08:08
Андрей, народ ,според тебе , каква дума е? С просто око се вижда,че произлиза от род - на рода е!
А род?
Род е определено с тракийски произход, както и мир!
Ординарецът на Спартак се казва Родомир, Родопи...
Ние правим разлика между народ и нация, но нация е френска дума и не означава нищо друго освен...народ!

Хубав ден!
цитирай
12. andorey - Здравей, Иване, да така е род - на...
28.11.2022 08:27
Здравей, Иване, да така е род - народ, също и природа, глагола раждам и т.н. В българския има големи смислово-езиково гнезда, които показват неговата базистност, също и древност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 2149884
Постинги: 354
Коментари: 2326
Гласове: 5600
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031