Притча за Великден

 
Веднъж един мъдрец бил поканен при многолюдно семейство за Великден. На масата имало кошница с разноцветни яйца.

– Вижте колко са хубави яйцата! – рекъл той. – Най-различни цветове… И хората са като яйцата.

– А как и защо са станали хубави? – попитала стопанката на къщата, очаквайки да бъде похвалена.

– Чрез страдание. Бог ги е варил в купела с вряла истина, боядисвал ги е с поучения и тъй душите са се пречистили и засветили като тези на трапезата. Но не всички – едни останали недосварени, други са се счупили…

През това време децата започнали да се чукат с яйцата:

– Вижте ги тези малките! Те знаят една истина.

– Каква е тя? – запитал бащата. – Та те са още неузрели за мъдрост!

Мъдрецът разчупил едно яйце и показал жълтъка:

– Ето това е истината! Независимо как изглеждаме отвън – червени, сини, жълти – да запазим сърцевината си чиста. Защото тя е най-скъпата и съкровена връзка с Отца.

– Но нали все пак яйцата ще бъдат изядени? – възразил бащата…

През това време най-малкото дете заплакало, тъй като батковците му счупили яйцето. Мъдрецът взел своето яйце и го подал на малкия.

– Мъдростта е да даваш – отвърнал той. – Да даваш от сърцевината си, без да дириш сметка колко от жълтъка ти е останало. И тъй да обичаш ближния, както Иисус бе казал на учениците си. Така отпечатъкът от доброто ще остане в сърцето на ближния.

Така мъдрецът посял словото Божие на светия празник на Възкресението…

ПОУКА

Дарявай от сърце, без да търсиш сметка. И тъй да обичаш ближния, както Иисус бе казал на учениците си. Така отпечатъкът от доброто ще остане в сърцето на ближния.

Източник : Интернет

Напълно споделям поуката в тази притча. Но ми се струва, че това, да даваш, не е кой знае какво - просто веднъж трябва да го направиш. И когато почувстваш внезапно нахлулата, непредизвикана с нищо радост в сърцето и онази пълнота и удовлетвореност в душата, когато усетиш, че денят ти е станал по-малко мрачен, по-лек, по-подреден и смислен - може би ще разбереш, че да даваш е сто пъти по-хубаво от това, да получаващ, че давайки, ти всъщност получаваш. Това за "даването" си е цяла теория, може би дори философия някаква - не съм се замисляла, пък и не му е мястото човек да задълбава в теория. А ако говорим за практика, ние със съпруга ми сме типичните "сиромахомили":))) Например сеем по 100 гнезда тикви и от цялата реколта изяждаме не повече от 1/10, т.е. около 50-60 броя. И нищо не продаваме - излишъците отиват подарък при всички познати, на които по някое време им се прияде тиква:))) Е, и "отпечатъкът в сърцето на ближния" го има, няма да си кривя душата, но нали затова живеем, да виждаме около себе си добри хора, приятелски настроени, с чисти помисли, с весели сърца.
Извини ме, че по моя си лош навик пак се разпрострях, но тази тема силно ме вълнува. "Да даваш" е личен избор, начин на живот, но това не означава, че не се срещаме всеки ден с други типове на поведение - с егоизма и своещината, със студенината и отчуждението. Грешен избор е, според мене, това, вечно да се свиваш и да къташ само за себе си, ама как да го кажеш и на кого по-напред? И затова са тези притчи... тях повече хора ги четат, по хващат ред...
Благодаря ти за тази възможност!
Бъди здрава и бодра, с леко сърце, с ведрост в душата в чудесните дни на цветния май!
Прегръщам те, Еми!

Винаги ми е особено приятно когато споделяш !Споделям и аз този начин на мислене.Да се дава нещо материлно не винаги е възможно но винаги можем да дадем добро отношение- една усмивка,добра дума,съпричастност,подкрепа.Да обичаме!Лесно се казва но е едно от най сложните неща в живота.Всеки достига сам до своите си разбирания за това какво означава да обича и как да го проявява.И точно защото има толкова много и различни хора става още по трудно!По лесно е да се общува с приятен и добър човек но има и хора , които е трудно да разбереш въпреки, че се знае че всеки има необходимост да бъде обичан и подкрепян.Много сложна е темата защо хората реагираме по различни начини на случващото се в живота ни,на трудните моменти в него.Според мен основната разлика е ,че някои разбират живота ,колкото и болезнени моменти да има в него като нещо което ни изгражда,развива,показва ни какво можем и какви сме.Този начин на мислене води и до благодарност за възможността да живееш и учиш и че животът сам по себе си е богатство и е ценен .От другата страна са хора които се озлобяват,отчайват,депресират от случващото се в живота им.С такива хора се общува трудно и ако се намери подходящият начин да се обясни че първият начин на реагиране и приемане на нещата от живота е градивен и ценен за всеки е много голяма стъпка напред за света и нас хората.Така повече хора ще разберат че макар и да е трудно е хубаво,ценно да отворим сърцата си и да бъдем съпричастни един към друг защото заслужаваме това.За мен това е правилният начин да обичаме и да успяваме да дадем - повече подкрепа, съпричастност но по начин по който човек да успее да се изгради като творец ,човек справящ се в живота си.За мен това ще означава че ще има сериозно основание да е щастлив от това което ще изгради от себе си ,със себе си.
И аз мила Вени направих опит да обясня как мисля по тези сложни житейски въпроси.Дано поне малко съм успяла!Хубави майски дни и добро настроение пожелавам и на теб мила приятелко!Прегръдки!