Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2021 18:38 - ИЗПИТАНИЯТА НА ДУШАТА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 1209 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.01.2021 18:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Ето началото, увод към цялата поредица.              ИЗПИТАНИЯТА НА ДУШАТА          За да стигна до появата на спонтанното ми свръхсъзнание  /ясночуване, инспирация/ трябваше да премина през тежки изпитания. Това беше дар, който получих след преживяване  на мъката и страданията  на нас  двамата при разболяването от рак и смъртта на съпруга ми Драго.    Тогава изведнъж получих ясночуване и можех да получавам неговата помощ,  предсказания, съвети за преодоляване на трудности,   предпазване от опасности, и  даже спасяване от смърт на внука ми. И, за да получа  духовно познание за живота на душите на мъртвите, връзката с тях, и тяхната помощ на близки, любими хора, стигнах до духовната наука антропософия. Тогава разбрах за Карма и прераждане, за съдбовни връзки с приятели и близки,  за нишката на съдбата, която ни свързва - неслучайно, съдбовно.  Считам  че в такава последователност разказите ми ще бъдат обединени в единство, в едно цяло. И ще се насочи вниманието на читателите към осъзнаване към тяхната собствена Карма  и кармични връзки с  близки хора. А това е толкова важно за практическия живот, за отношението  към хара, с които човек е съдбовно свързан.                                                       НЕЩАСТИЕТО НЕ ИДВА САМО

 

На седми август 1976 годин сутринта - ден след моята катастрофа - аз дойдох вече напълно в съзнание. Събра се целият лекарски консилиум да обсъди състоянието ми. Казаха ми като на колега, че засега вървя към подобрение, но да не ставам от леглото поне три дни, защото освен сътресение на мозъка имам и контузия на главата, а вероятно и на мозъка.

Драго, придружен от лекари и сестри от здравната ни служба в Благоево пристигнаха да ме видят. Всички бяха много радостни, че съм в съзнание, но за да не ме изморяват скоро си отидоха. Остана само Драго и ми разказа какво се беше случило.

Той ми каза, че вчера следобяд бил на работа, когато научил за катастрофата с линейката, че съм тежко ранена и се намирам в болницата в Усогорск. Имало съобщение по радиоуредбата за катастрофата с линейката и раняването ми. Но, се пуснал слух, че в съобщението заблуждават – истината била, че съм умряла, но още крият това. Имало скоро закачен некролог пред Управлението на предприятието на жена – Кирова, но не Иванка. Бях известна – всички в селището знаеха  фамилното ми  име - на главния лекар в Благоево. И решили, че аз съм умряла.

Драго преживял целия ужас, че може наистина да съм загинала. Качил се в каросерията на първия камьон, който пътувал  за  Усогорск.  През  целият  път го е валял дъжд и беше мокър до кости, когато дойдох в съзнание и го видях. Щастлив, че ме е намерил жива, макар и в кома и тежко ранена, седял до леглото ми часове наред в очакване да дойда в съзнание. Не е помислил за себе си, че е мокър и трепери от студ.

Когато  пристигна на другата сутрин да ме види, забелязах, че е много зачервен и топъл. Накарах да си измери температурата и тя беше  39 градуса С. Помолих колега да го прегледа, той установи, че има остър бронхит, даде му антибиотик и го изпрати да се лекува вкъщи. Казах на Драго да не идва докато е болен, аз съм вече вън от опасност.

Но той не ме послуша и на втория ден отново дойде да ме види. Пак имаше висока температура, кашляше силно и се чувстваше, че не е добре. Помолих рентгенолога да му направи снимка на белите дробове, за да се види дали няма пневмония.

След малко д-р Стрезов ме повика в неговия кабинет. След две денонощия лежане ми бяха разрешили да ставам до тоалетната. Домъкнах се някак до кабинета,  куцайки и подпирайки се с бастун. Видях угриженото лице на колегата и следващите минути са ми като на сън. Бяха може би едни от най-тежките, най-стресовите минути в моя живот.

Д-р Стрезов ми показа снимките на белия дроб на Драго. Започна със заобикалки, за да ме щади – та нали скоро бях излязла от продължителна и тежка кома. Но веднага щом погледнах снимките се усъмнох в същото, което и той – рак на белия дроб. Снимката беше ясна: имаше наистина пневмония, но около плътно,  туморно образование в средния дял на десния бял дроб! Разсейки не се виждаха, но туморът колкото голям орех беше ясно очертан.

Краката ми се подкосиха – и без това единият крак не ме държеше, а също бях много слаба от голямата кръвозагуба и мозъчното сътресение. Щях да припадна, но колегата бързо сложи стол и аз се свлякох на наго.

Мъката ме преряза като с нож. Рояк страшни мисли се блъскаха в главата ми. Драго, този млад, здрав,  атлетичен мъж, който кипеше от енергия и жизненост беше можеби обречен! А беше само на тридесет и седем години! Но пушеше по три кутии цигари на ден. Беше работил две години в урановите мини в Бухово. А в Коми условията също бяха изключително тежки.

Намирахме се в затънтена тайга в Далечния север, на хиляди километри от специализирана болница за добра диагностика и лечение. Аз самата бях в много тежко състояние и засега не можех и да помисля за дълго пътуване. Още не се знаеше какви ще са последствията от сътресението и контузията на мозъка ми, а и кракът ми беше тежко ранен. Засега, слава Богу нямах амнезия – спомнях си всичко преди катастрофата. Но имах проблем да си спомня някои имена, названия на улици или лекарства.

В тези минути си мислех: ”Боже, дано да не е вярно, дано да е нещо доброкчествено”! След като се поовладях и дойдох на себе си казах на д-р Стрезов:

”Ами сега, какво ще правим? Драго не бива да разбере по никакъв начин. Затова моля те не казвай на никого, нека остане тайна между нас двамата”.

Д-р Стрезов се мъчеше по някакъв начин да ме успокои. “Д-р Кирова разбира се обещавам да запазя тайната. Но това не е окончателна диагноза. Имаме само рентгеновата снимка. Може да е доброкачествен тумор. На първо време трябва сериозно да лекуваме пневмонията. Така и ще кажем на Драго – че има пневмония. След това, дано и твоето състояние да се подобри достатъчно, че да можете двамата да заминете в България – и за твоето лечение и за това на Драго”.

Налагаше се да науча нещо много трудно – не само да се владея, така че Драго да не се усъмни, но и да вляза отново в естествения тон на нашите взаимоотношения – винаги с шеги и закачки,  дори и в трудни моменти.

Върнах се в стаята и веднага се срутих на леглото. Драго ме чакаше нетърпеливо, седнал на един стол. Каза ми: ”Е, какво показва рентгеновата снимка, няма ми нищо нали, само  силна  простуда”?

Отговорих му:

 ”С твоето неразумно пътуване натам-насам си си докарал пневмония. За да съм спокойна и аз и да не те мисля, най-добре е и ти да легнеш тук и да се лекуваме заедно”.

Той каза:

 ”Виж какво наистина ще изпълнявам всичките ви лекарски нареждания и ще се лекувам сериозно, но вкъщи, в Благоево. Сестрите ще ми слагат инжекциите с антибиотиците, д-р Темелков ще ме наблюдава. Но не ме карай да лежа в болница. Знаеш, че не можеш да ме вържеш за леглото да лежа. Пък и Рашо не може да седи сам вкъщи”. Нямаше как – съгласих се.

Лежах в болницата шест-седем дена и се изписах срещу подпис, на собствена отговорност, въпреки протестите на колегите и се прибрах вкъщи. Докато бях в болницата поддържах редовна телефонна връзка с лекарите от нашата здравна служба в Благоево и те ме уверяваха, че Драго е много по-добре, температурата е спаднала, кашлицата и хриповете са  намаляли и пневмонията е в обратно развитие.

Прибрах се вкъщи и сега вече нашия дом стана болница. Драго лежеше на едното легло, а аз на другото – с високо вдитнат крак върху възглавници. Провеждахме цялото лечение като в стационар. Детето ни обслужваше. А също и нашите приятели ни помагаха във всичко, бяхме обгърнати с любов и внимание.

Драго се чувстваше много по-добре и беше весел и щастлив, че съм си вече у дома и съм със значително подобрение “в главата”. Само лошото състояние на крака ми го тревожеше. Но нищо не подозираше за състоянието на белия си  дроб.

Аз си знам какви усилия ми струваше да поддържам привидно весело настроение пред всички. Трябваше да нося  дълбоко  в себе си мъката и подозренията си, че Драго има рак на белия дроб. Бях сама с тази изгаряща ме тайна и несигурност в диагнозата. Но лекарската ми интуиция ми подсказваше да не се самозаблуждавам, защото всичко сочеше, че е най-лошото!

Мисля, че по време на комата, въпреки тежкото ми състояние, съм получила духовна подкрепа. Така мога да си обясня откъде намирах толкова духовни сили да понеса не само  моето  тежко  нараняване, но  да давам кураж на болния ми съпруг, носейки дълбоко в себе си тайната за неизлечимото му заболяване, което скоро щеше да го отнесе в гроба!





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895264
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031