На мен не ми пречи да обичам, уважавам, ценя добрите, хубавите чужди неща... На мнозина им пречи егоцентризмът, ограничеността...

Радвам се , че си тук ! :))))

Здравей!:)

Защото има хора ,които не ценят ,не уважават , не харесват нищо свято ,
които не зная дали обичат дори себе си ...Които не могат да обичат ...
Колко е тъжно , нали ... Без обич няма добрини и щастливи дни ...
Колко хубаво си го казала ..."ние сме Божествените частички от Едно цяло" ...
Благодаря ти ... силата ни е в любовта - тя е живот ...
Прегръдки сърдечни !

Daaa az obicham i sym mnogo obichana..:))a postinga ti e mnogo pozitiven..Chudesna si:)
Jelaya ti krasiv den s mnogo emocii:))

13.08.2009 11:14 - Проба-6 Мечта
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 2063

безкрая,космос,вселена,любов,мисъл, ние сме прашинки,а и всеки от нас е малка вселена!!!Невероятни случки при изключително критични ситуации,само намекват за неподозираните възможности които незнайно как прашинките придобиват и ползват и по скоро сме част от някакъв необятен мозък който непрекъснато се развива в стремежа си за съвършенство,хармония и безсмъртие!

макар че понякога се заблуждаваме, че не сме ;))

Поздрави и хубав ден!

Ех! Не винаги всички отделни частички дават едно цяло...
Хубаво е, ако се случва!
Б.

..

ако не обичаш себе си, няма да можеш да обичаш когото и да било.

Тони мила, веднъж ми писа че: ТИ, сякаш това съм АЗ, и АЗ, това сякаш си ТИ.
ТИ наистина съм АЗ!
ЗНАЙ, ГОСПОД Е В НАС!
ОБИЧАЙ И БЪДИ ОБИЧАНА, ОБИЧАМ ТЕ!

защо не?

Може да харесвам душата ти, или очите ти,
но да не те харесвам теб, като цяло.

Аз обичам себе си, хората които ме предават и лъжат, политиците, банкерите и т. н. (; Това- на шега, разбира се. А сега сериозно: обичта не може да бъде по принцип, тя е конкретна и ясна. Обичаме Вселената с черните дупки, със суперновите, с космическата радиация... докато не се сблъскаме с тях, докато не почувстваме, че ще ни изпепелят. Но Обичта е хубаво нещо. Велико!

Да приемаш и обичаш себе си значи да обичаш Бога, тъй като ние сме частица от него. Отричайки себе си, отричаш и Бога с всичките му частици. :)

Въпросчето е просто, но за това и гениално и отговора кратък ще да е: -"Защото е така". Говорите за обич, а какво е тя? Дали е съизмерима или е само част от любовта? Защото в любовта и секса го има, но той не прави любовта. А доста хора най-обичат шума от многото пари. Та нека малко по-разумно да подходим, за да видим кой какво обича и ако не защо ли е така. Защо природата която са ни завещали нам дедите да я превърнем на бунище а? Нима тук всяка педя с кръв не е пропита, та да я превръщаме в пустиня, защото видите ли пясъка е също хубав - гали босите крака. Или защо когато господ човека е създавал оставил му е злобата и завистта и още куп такива нещица. Или пък иска разлика да правим между обич и обратното омразата? А може пък и простичко обяснение да има - че не може само да се взима, ами трябва и да се даде. И както в светлината освен бяло има черно, и без това неможе - просто няма на къде.

Защото за да обичаш частичката е необходимо по-малко обич, а за Цялото трябва да дадеш всичката си обич. Нещо, което е извън възможностите на повече от хората.
Привет, Панацея!:))

И няма да има политици...
Иначе подкрепям идеята!

monaliza121 - Това за частичката и цялото е само привидно така. Най-напред трябва да се изясни каква сила или сили ще са необходими, за да стигнеш с твоето послание до нея. След това за цялото ще трябва да се разбере какъв потенциал ще е необходим и разполагаш ли с такъв. В противен случай си остава само пожелание или удобно стихоплетство. Когато става дума за съпоставими измерения или величини (примерно човека) тогава може да се ползва определението ВСЕОТДАЙНО, макар че трудно се постига и най-често май е изключение.

Много ги ценя . Радват ме !:))))))