„Ах , каква прекрасна полянка „ рекло си момичето и останало в нея. Сутрин я будели славеите . Катеричките се гонели по близките клони. В езерцето цъфтели водни лилии. Калинки летели, щурчета свирели и всякакви бобулечета щъкали насам-натам. Преброило точките на калинката .Като се загледало в бистрата рекичка , на дъното й открило сапфири , смарагди , тюркоази , диаманти и всякакви скъпоценни камъни , кой от кой по-блестящ.

Калинки – малинки и горски животинки.

Горските ягоди били вече узрели . Срамежливи теменужки повдигали нежните си очички. Намерило си и една четирилистна детелинка .

Харесало си момичето полянката и започнало да я изучава тревичка по тревичка , животинка по животинка. Какво ли нямало тука ! Зайчета играели , сърнички припкали , гълъб гукал ,сини птици, жар птици, даже и фениксче имало. От езерцето изплувала русалка и разказвала поема . На полянката кротко си хрупало тревица бяло конче. Минавало кентавърче . Горските нимфи , в рокли от цветя и венци на главата , играели нежни танци хванати за ръце. И момиченцено научили на грациозни стъпки. Носела се нежна музика ту на кавал , ту на китара .

„Оооооооо“ помислило си момичето,“ Тук не е чак толкова безопасно , колкото ми се стори от пръв поглед “. В гората , скрита в сянката на дърветата ,ехидно се смеела хиена .

Тогава момичето се обърнало към горските обитатели . Първо говорило с глигана :

-Какво правиш , когато те нападат?

-Аз имам страшни бивни , рядко се осмеляват да ме доближат , защото разпарям кореми  - отвърнал зъбатият.

После поговорило с елена лопатар .
- Как се справяш с нападателите ?
- Аз имам големи , разклонени рога . Като си наведа главата и си покажа рогата , всички напускат поляната с подвита опашка .
Така то разпитало всичките животни и растения. Розата бодяла , само на малкият принц не си показвала шиповете , защото той я поливал с вода. Костенурката се търкулвала в краката на досадниците и така ги спъвала . Ежко ги бодял с бодлите. Трънчето се забивало в петата и така нахалникът го боляло при всяка крачка , да си спомня , че не се рита тръна бос. Осичката ги жилела , кончето ритало къчове , орелът се реел високо в небето и когато се спускал , никой не можел да се отърве от яките му нокти. Разбрало момичето , че животните от полянката притежават голяма сила . Строило то животните в каре. Най-отпред глигана и елена , отстрани кончето , таралежчето ,кентавърчето .Кака сврака трябвало да следи дали ще се появи натрапник на поляната и да предупреди. Осичката си наострила жилото , орелът се виел в небето . Малините и капините преплели клоните си , за да направят преграда. Всички били в пълен боен ред .
Но до битка не се стигнало . Като разбрали нахалниците , че животните са готови за отпор и вече не са разединени , а обединени , търтили да бягат и отишли вдън горите Тилилейски и повече нито се чули , нито се видели. А животните си отдъхнали и прихнали да се смеят . От смях на зайчето му се цепнала горната устна . Ако срещнете заек с разцепена горна устна да знаете , че е герой , той е участвал в битката .