Осем спирки! Гушнала глава на рамото му и задрямваща. Октомврийска утрин. Безметежна, слънчева и тиха, обагрена от палитрата на Есента. Слънчеви зайчета пробягват по стъклото на автобуса и се заиграват с косата й. Погалва я по нея без свян. Отминало е времето на бързащите. Останали са тези, които могат да се наслаждават на спокойствието си. Сгушени в топлите си якета, им се усмихваха разбиращо. Несвикнал с обществен транспорт, даже не беше се замислил, как им изглеждат. Годините минаваха, а все повече я обичаше. Не знаеше защо и как. Затворена в себе си и в своя си свят, тя постепенно му показваше частици от себе си и своята си вселена. Загрубялото му сърце се размекваше, а душата му усещаше нейната и се радваше на прекрасностите й. Крехка като теменужка, беше преживяла много. Древна мъдрост, стоицизъм, изконна женственост, майчина борбеност, тайнственост, тиха нежност и дълго отстоявана непрекосновеност имаше у нея. С цялата си мъжка същност усещаше, че тя е събрала в себе си, Ма, Изида, Хестия, Лада, Евридика, Офелия, Сирма, Райна Княгиня, Покахонтас, Пепеляшка, Палечка... Беше го повела в лабиринта на женската си необятност. Доверил й се напълно, радваше се на вълшебствата й. В изминалата нощ се наслаждаваха дълго на ласките си. Обичаше свенливостта й. Прегръщаше я, галеше я, целуваше я, искрено й се радваше, усещаше извиращото й желание и свенливостта й от него. Знаеше, че му позволява да събуди Жената и й беше благодарен. Любеха се нежно, дълго, с наслаждение и всеотдайност. В него избухваха кулминациите й. Непознато усещане до сега. Целуваше нежно клепачите на примижалите й очи и й благодареше. С нея всичко му беше непознато и ново, въпреки годините му, миналите връзки и опитът от тях. Тя беше заличила всичко. Беше съшила парченцата от сърцето му и нежно бродираше ръбчетата. Изкусно полагаше бод след бод в чудна шевица. Даряваше го със себе си. Разказваше му за мечтите си, за страховете си, за живота си, за несгодите, за радостите си, приемаше го в себе си с желание и трепет. С несравним интелект и ум, беше скромна, даже неоценяваща се подобаващо. Усещаше, че тя започва да намира себе си чрез него и душата му ликуваше. Обожаваше да я глези с кафе и закуска в леглото, с вечеря и чаша хубаво вино. Харесваше възторга й, когато внезапно я прегръщаше и целуваше. Беше започнал да разпознава желанията й. Оня ден, когато децата й бяха заминали на училище, я прегърна силно и прошепна: - ,,хайде да се любим!" Усети обзелото я желание и я целува дълго. После се любиха по техния си начин - нежно и страстно. За пръв път в живота си не бързаше за душ. Обичаше аромата й по себе си. Забравиха за обяда, за следобедното кафе, за целия свят. Обичаше я! Сега се опитваше да поема подрусванията на автобуса, за да поспи още няколко спирки. Прегърнал я нежно, прегръщаше мечтите й и страховете й. Осем спирки - цял един живот!
Д. Костадинов
Силно съм скептична :)
П.П.
Постингът е по-подходящ за категория "Той и Тя", макар че като гледам е останал само Той, а Тя е някъде другаде.
Благодаря! Предостатъчно е.
