Жалко , че не се е запазил преводът на Григор Пърличев . Сигурно щеше да съдържа информация , която не намираме сега. Но са го обидили Човека и той си изгорил творението.

ПЕРЕЧЕНЬ КОРАБЛЕЙ

http://www.lib.ru/POEEAST/GOMER/gomer01.txt

http://chitanka.info/text/2033/2#textstart

http://en.wikisource.org/wiki/The_Iliad_%28Butler%29/Book_II

http://it.wikisource.org/wiki/Iliade/Libro_II

690 Нея си беше избрал от Лирнес след голяма победа,

    след като беше съборил Лирнес и стените на Тива,

    в боя погубил Минет и Епистроф, със копие славни:

    бяха те рожби на царя Евена, потомък Селепов.

    Тъжен за нея лежеше, но скоро той щеше да стане.

    695 Всички, владеещи дълго Филака и китния Пирас

    с храм на Деметра, град Итон, родина на дребен добитък,

    Антрон приморски и град Птелеон със ливади зелени,

    бяха предвождани вред от юначния Протезилая,

    докато жив бе, но черната пръст го покриваше вече.

    700 А във Филака остана жена му, сломена от скърби,

    и недовършен домът му: дарданец го мигом погуби,

    щом като пръв от ахейците слезе от гладкия кораб.

    Имаха други водачи, но жалеха всички за него.

    Тях ги поведе на битка Подаркес, потомък на Арес,

    705 син на Ификъл Филаков, прочут със стада многобройни,

    брат еднокръвен на същия Протезилай велемощен,

    но на години по-малък. А по-стар и много по-храбър

    беше сам Протезилай. След смъртта му войските не бяха

    от пълководец лишени, но жалеха много за него.

    710 Следваха дружно Подаркес четиресет кораба черни.

    Всички, живущи във Фера на Бебското езеро бистро,

    също във Беба, в Глафира и в чудно красивия Яолк,

    със единадесет кораба водеше Евмел Адметов.

    Евмела беше родила от царя Адмета Алкеста,

    715 между жените богиня, най-хубава щерка на Пелий.

    Всички, които живееха във Тавмакия, в Метона,

    във Мелибея и в град Олизон каменист, недостъпен,

    ловкият с лък Филоктет ги предвождаше с кораби седем.

    Вътре във всеки от тях петдесет от гребците му бяха

    720 опитни много във точно и смело воюване с лъка.

    Но Филоктет във страдания тежки лежеше на остров

    Лемнос божествен, от свойте другари ахейци оставен,

    люто терзан от жестоката рана на хидра коварна.

    В мъки лежеше, но скоро аргийците пак ще си спомнят

    725 за Филоктета юначен край своите кораби бързи.[27]

    Имаха други водачи, но жалеха много за него.

    Медон им стана водач, незаконният син на Ойлея;

    Рина родила го бе от Ойлей, градове разрушаващ.

    Всички, живеещи в Трика и в терасовидна Итома,

    730 във Ойхалия, града на Еврит, именит ойхалиец,

    водеха в бой синовете рождени на бога Асклепий,

    лекари опитни — сам Махаон и герой Подалирий.

    Тридесет кораба вити след тях във редици вървяха.

    Всички, живеещи близо до извора бърз Хиперея,

    735 още в Оремний, в Астерий, край бялото било на Титан,

    водеше цар Еврипил, велелепният син на Евемон.

    Кораби черни четиресет следваха него в редици.

    Всички, живеещи в древна Аргиса и китна Гиртона,

    Орта, Илона и в белия град Олоосон известен,

    740 водеше сам Полипет, най-мъжествен и смел воевода,

    син на герой Пиритоя, роден от Кронида безсмъртен.

    А Полипета роди Хиподамия от Пиритоя

    тъкмо когато наказа обраслите с косми кентаври:

    от Пелион ги прогони и до етикийци преследва.

    745 Сам той не тръгна, а с вожд Леонтея, потомък на Арес,

    син на безстрашния Корон и внук на Кенея прославен.

    Кораби черни четиресет с тях на редици вървяха.

    С кораби двайсет и два бе доплувал Куней от град Кифос.

    Следваха го ениенци и смелите в битки переби.

    750 Всички, които си вдигнаха къщи край хладна Додона,

    мирни, грижливи орачи на ниви покрай Титаресий,

    който в Пеней си излива вълните, течащи игриво,

    без да се слива със него във сребристите водовъртежи,

    само отгоре му леко се плъзга, подобен на масло:

    755 иде Пеней от водите на Стикс, най-злокобен за клетви.[28]

    А Тентредонов Протой бе водач на магнетите силни —

    волно живееха те край Пеней в Пелион гъстолистен.

    Знатният пъргав Протой ги предвождаше в лютите битки.

    Кораби черни четиресет следваха него в редици.[29]

    760 Тези са всички водачи и всички царе на данайци.

    Музо, кажи ми, кой беше най-храбър от всички ахейци,

    кой бе с най-буйни коне от дошлите с Атридите храбри?

    Евмел, потомък на Ферес, бе с двойка най-яки кобили,

    стройни и вихрено бързи, подобни на птици крилати,

    765 двете напълно еднакви на ръст, и на цвят, и на възраст.

    Сребърнолъкият бог Аполон във Перея отхрани

    двете кобили, които докарваха бягство във боя.

    Между мъжете най-храбрият беше Аякс Теламонов,

    докато още Ахил се гневеше — Ахил бе по-храбър:

    770 първи му бяха конете, които го носеха в битки.

    Ала сега той седеше при витите кораби в стана,

    страшно разсърден на цар Агамемнон, водач на войските;

    около стръмния бряг на морето бойците бездейни

    хвърляха дискове, копия дълги, стрели за забава.

    775 Край колесниците спрени, конете им кротко ядяха

    целина блатна най-сочна и сладка за тях детелина.

    Частите на колесниците, плътно покрити, лежаха

    скрити в палатките царски; войските с тъга за водача

    скитаха вредом из стана, не влизаха вече във битки.

    780 Тръгна войската и сякаш пожар се развихри в полето.

    Както земята застенва, щом Зевс, разярен гръмовержец,

    грозно бичува със мълния около Тифон местата,

    гдето е, казват, направил леглото на клетия Тифон,

    тъй под нозете ахейски страхотно застена земята,

    785 щом те потеглиха. Минаха скоро полето открито.

    Вихрено бърза Ирида вестител дойде при троянци,

    пратена с вести тревожни от егидодържеца Зевса.

    Там пред двореца Приамов голямо събрание стана:

    заедно всички стояха — и стари, и млади троянци.

    790 Вихрено бърза Ирида наблизо застана и каза,

    уподобена напълно по глас на Полита Приамов,

    който бе пъргавоног съгледвач на троянци; следеше

    все от високата гробна могила на цар Есиета,

    дебнещ кога ще потеглят ахейци от кораби вити.

    795 Образ Политов приела, Ирида продума тогава:

    „Старче ти винаги твърде обичаш безкрайните речи,

    както по време на мир; ала днеска войната бушува.

    Често съм влизал във лютите битки с мъжете враждебни,

    ала такава и толкова много войска не съм виждал:

    800 хиляди, както листата в гората и пясъка морски,

    вече настъпват в полето, борба да завържат пред Троя.

    Хекторе, аз те съветвам усърдно така да постъпиш:

    много съюзници има в големия град на Приама,

    разни езици говорят далечните хора събрани.

    805 Всеки да бъде началник на тези, които предвожда,

    своите хора във строй да нарежда и води във битка.“

    Тъй каза. Хектор можа да познае гласа на Ирида.

    Скоро съвета разпусна; поеха за свойте доспехи,

    цялата порта отвориха, с устрем забърза войската —

    810 колесничари, пешаци; и шум неизказан се вдигна.

    Има висока могила, не много далече от Троя,

    нейде в полето, която се лесно обхожда от всички.

    Смъртните хора я просто наричаха хълм Батиея,

    а боговете безсмъртни — могила на бърза Мирина.

    815 Там се строиха троянци със свойте съюзници верни.

    Вожд на троянците бе шлемовеецът славният Хектор,

    син на Приама; мнозина най-смели се готвеха вече

    заедно с него да влязат със копия остри във боя.

    Вожд на дарданците беше известният син на Анхиза,

    820 царят Еней — от Анхиз го роди Афродита блестяща:

    беше богинята спала със смъртен сред урви на Ида.

    Дружно с Еней ги предвождаха двамата Антенориди:

    вожд Архелох с Акаманта, изкусни във всякакви битки.

    Всички, живеещи мирно в Зелея и близо до Ида,

    825 бяха богати и пиеха черна вода от Езепа,

    тези троянци предвождаше Пандар, синът Ликаонов.

    Сам Аполон далнострелец лък даде на светлия Пандар.

    Всички, живеещи в град Адрестея, в земята Апеса,

    в град Питиея и чак в планината висока Терея,

    830 водеха Адраст и Амфий, облечен във ленена броня,

    двамата сина на Меропс, прочутия цар перкосийски,

    който бе вещ предсказател за всичко и спираше строго

    своите рожби да тръгнат на страшна и пагубна битка.

    Те не го чуха, защото ги тласкаше черната гибел.

    835 Тези, които живееха около Практий, в Перкота,

    в Сест, и в Абид, и далече в божествена древна Арисба,

    водеше Азий Хиртаков, прославен водач на мъжете,

    Азий Хиртаков, докаран от едри коне златожълти

    чак от далечна Арисба и чак от реката Селѐент.

    840 Водеше цар Хипотой племе с копие силно пеласги,

    тези, които живееха сред плодородна Лариса,

    тях ги предвождаха в бой Хипотий със Пилей войнолюбец,

    двамата сина на Лет пеласгийски, потомък Тевтамов.

    А пък Пейрой с Акаманта предвождаха всички тракийци,

    845 мирно живеещи близо покрай Хелеспонт бързотечен.

    Вождът на копиеборци кикони бе смелият Евфем,

    син на Трезена, потомък на Кея, отхранен от Зевса.

    Водеше храбро Пирехъм пеонците с лъкове вити,

    с чест обитаващи град Амидон до широкия Аксий,

    850 който разлива води превъзходни далеч по земята.

    Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят

    мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни.

    Те населяваха Китор, живееха мирно във Сесам,

    имаха хубави къщи навред край реката Партений,

    855 в Егиал, сред Еретина висока и още във Кромна.

    Одий и с него Епистроф доведоха тук ализони

    чак от далечна Алиба, където сребро се добива.

    Мизи начело със Хромий и Еном, вещ птицегадател,

    ала чрез птиците той не отбягна най-черната гибел.

    860 Падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,

    който във нея погуби и други отлични троянци.

    Форкис с Асканий божествен доведоха фриги при Троя

    чак от Аскания: искаха в стръвната битка да влязат.

    А пък меонци предвождани бяха от Местъл и Антиф,

    865 рожбите на Талемен и на езерна нимфа Гигея:

    водеха в боя меонци, родени при Тмол недостъпен.

    Наст бе водач на карийци, известни със говор незвучен,

    имащи къщи в Милет, край Фтирон, планината гориста,

    и край реката Меандър, по стръмното било Микале.

    870 Наст с Амфимах ги предвождаха дружно във всякакви битки,

    Наст с Амфимах, синове именити на вожд Номиона.

    Както момиче нагизден със злато, Наст влизаше в боя.

    Глупчо! Това не отблъсна от него ужасната гибел:

    падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,

    875 който му златото взе и отнесе във своята шатра.

    А Сарпедон със почтения Главк пък доведе ликийци

    чак от далечната Ликия, негде от Ксант бързотечен.[30]