Обичам вечерите топли ,
когато вървим под звездите ,
А те пробляскват във очите ,
мамещи и близки .
А вечерите тъй са хубави ,
и ние кат деца изгубени ,
търсим Лунната пътека ,
а тя отива във морето !
Тогаво чувстваме Вселената ,
тъй близка и позната ,
че болка свива ми душата
в желание да полетя .
До тях аз да се доближа ,
По Млечния път да се провирам ,
Звездите мили със ръка ,
Да ги докосна аз примирам !

PS. Една картина  ме импулсира
Категория : Технология на инспирирането