КИРИЛ ПЕЙЧИНОВИЧ

(около 1770 - 1845)

---

          Роден е около 1770 г. в с. Теарце, Тетовско. Вероятно отначало учи в манастирското училище в Лешок и в манастира „Св. Йоан" край Дебър. В Света гора приема монашески чин, а в манастира „Пречиста" край Кичево става йеромонах. От 1801 г. е игумен на Марковия манастир „Св. Димитър" край Скопие, където полага много усилия за възраждането, запазването и поддържането на манастира, за обогатяване на библиотеката му. Тук съставя и първата си книга — „Книга сия зовомая Огледало", отпечатана през 1816 г. в Будапеща. След като през 1818 г. посещава отново Хилендарския манастир, Пейчинович става игумен на Лешошкия манастир „Св. Атанас" край Тетово, където развива значителна проповедническа и книжовна дейност, учи деца и подготвя ученици за самостоятелна книжовна и просветна работа. Убеден в значението на печатната книга, той замисля да създаде печатница в Лешошкия манастир, а по-късно помага със средства на Т. Синаитски да обнови солунската печатница, изгоряла през 1839 г. През 1840 г. Т. Синаитски издава втората книга на Пейчинович — „Книга глаголемая Утешение грешним".

 

      С голямата си народополезна дейност К. Пейчинович допринася за просветното и културното издигане на българското население от Долна Мизия. Особена стойност имат и неговите книги (две отпечатани, а една останала в ръкопис — „Житие и правило на княз Лазар"), бележките с летописен, исторически и автобиографичен характер. На гроба на Пейчинович през 1845 г. е поставена плоча със стихотворна епитафия, написана от него. Тези „Стихови на глас трпезечки" са един от ранните стихотворни опити в нашата възрожденска литература:

Теарце му негово рождение                   Овде лежи
Пречиста и Хилендар посрижение         Кирилово
Лешок му е негоо воспитание                тело
Под плочава негоо почивание                У манастир
От негово свое отшествие                      и у Лешок
До Христово второ пришествие             село
Молит вас бракя негои любимия            Да бог за
Хотяшия прочитаи сия                           доброе
Да речете бог да би го простил               дело
Зере у гроб цръвите ги гостил

 

       Заслугите на Пейчинович за българската просвета и култура се определят както от активната му практическа дейност, така и от неговите достъпни по съдържание и език наставления, проповеди и беседи. За него, както и за предходниците му — дамаскинари, първи възрожденци като Софроний Врачански, Йоаким Кърчовски — е ясно, че за да отговори на нуждите на своето време, трябва да напише за читателите и слушателите книги на говорим, на народен български език. С въвеждането на говоримия български език в печатните книги и с книжовната му обработка К. Пейчинович заема важно място в книжовноезиковото ни развитие през първата половина на XIX в.

Още по темата тук.

http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/pejchinovich/pejchinovich.html

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=5R9NkQ3wmZc

Да помним възрожденците!

Днес ми е ден за Възрожденците!

политиката я загърбвам. Гледам по същество! Фактите ми се сториха верни. Ако намеря други източници ,ще ги вкюча! Най-добре е когато хората говорат сами за себе си ! Поздрав!

Ще търся по надеждни източници.