Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2009 12:59 - Николай Райнов- Самодивско царство
Автор: panazea Категория: Технологии   
Прочетен: 3728 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 31.08.2009 14:45


Самодивско царство

Николай Райнов

В далечна гора живеели едно време дървари- мъж и жена с три деца:едно момче и две момичета. Те прекарвали нощта в проста колиба със сламен покрив, а през деня ходели по гората. Децата още от малки помагали на баща си в тежката работа. Тай сечел дърва, а те товарели на магаренцето и ги прекарвали до колибата, дето ги нареждали....

 

Николай Райнов(1889-1954) именит български белетрист, историк на изкуството и професор е роден в с. Кесарево,Горнооряховска околия, Великотърновска област на 01.01.1889 г. Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911), но поради липса на средства прекъсва.Работи като писар в Провадия. Участва в Първата световна война като военен кореспондентна Дойранския фронт. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919)днес Художествената академия.Предприема пътуване в Египет, Сирия,Палестина,Гърция и Италия. Главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека(1922-1927г), 25-27 г. Е командирован в Париж, за да се запознае с паметниците на класическото изкуство . Пише стихове като ученик в семинарията 1904 в сп.”Летописи”и „Художник” под псевдоним К.Поборников.Владее много европейски езици , между които руски и френски.Н.Райнов познава митовете на античността, легендите и сказанията на Средните векове, пълни с мистицизъм. Главен ректор на сп. "Зеница" и сп. "Орфей". Литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" (1912),следват „Видения из древна България(1918),”Книга за царете”(1918), „Очите на Арабия”1918,”Слънчеви приказка”1918,Книга на загадките1919, Светилник на душата1920,Имало едно време1923, Златното птиче1924,Най-хубавите народни приказки1924, Днес и утре1925, Юнак над юнаците1925, „Между пустинята и живота”1921, Сиромах Лазар1922, Вечни поеми1925,Корабът на безсмъртните1925,Великият цар1929,Една вечер у Перикла1929,Княз и чума1939, Отдавна , много отдавна(легенди)1939, Самодивско царство 1939,Сърдечен огън(дамаскини и притчи )1939,Счупени стъкла1939,Кръвожадни1947,Николай Павлович1955г . Автор и на 32 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома. Пише поезия, белетристика, философски трактати, трудове по въпросите на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" от Ницше (1919). Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик, дописен член на Българския археологически институт.

 

Извори: Братя Данчови- Българска енциклопедия 1936г. Фототипно издание 55 години по-късно.

 

Николай Райнов за себе си :

"Учих философия, а завърших декоративно и графично изкуство, решил бях да стана монах, а се ожених, обичах хората, а те ме намразиха, мои врагове са ония, на които съм направил добро, тридесетгодишен съм, а изглеждам старец, смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша", това казва за себе си Николай Райнов през 1922 г.

http://liternet.bg/publish4/nrainov/index.html

 

СЛАВЕЙ

Николай Райнов

На едно дърво беше кацнал славей и пееше. Той бе обиколил света и знаеше много.

А под дървото лежеше таралеж. Той се беше добре наял и славейовата песен му беше приятна, защото го караше на дрямка.

Славеят пееше за слънцето, за дълбокото небе и сребристите облаци, хвалеше необятния океан, бистрите ручеи и спокойните замечтани езера. Той славеше (нали е славей) благовонните кринове, трендафили, карамфили, босилеци и маточини. Пееше за пълните с живот кедри, борики и дъбове, за райските птици, за пъстроперите фазани и шарените папагали.

Слънцето залезе.

Мръкна се.

Таралежът беше отдавна заспал, а малката птица навръх дървото все още пееше.

Тя възпяваше сега звездите, на които живеят други славеи и също пеят. Малкият земен славей казваше, че звездните славеи ще да пеят по-добре от него, но крилата му са слаби, за да отлети до тях и да се поучи.

Таралежът се събуди, поразходи се до реката, напи се с вода и се върна.

Славеят все още пееше.

Таралежът се заклати и тръгна да си търси храна.

Той се нахрани добре и се прибра отново под дървото.

 

Съмна се.

Славеят продължаваше да пее.

Той възхваляваше слънцето, но с нова песен - по-бодра от снощната.

На таралежа му омръзна да слуша.

Той кресна:

- Млъкни, сива птицо! Стига си споменавала слънце, звезди и звездни славеи! Не виждаш ли колко си дребна? По-малка си от муцуната ми! И що ли имаш ти, та си се разпяла? Да ти оскубна перцата, няма да стигнат за легло дори на единия ми крак!

Тогава славеят прекъсна песента си и каза:

- Надути таралежо, ти си много богат, защото имаш на гърба си хиляди игли. И си голям майстор, понеже умееш да дереш дори змии и да им сушиш кожите по трънака и храстите. Но - макар че носиш на гърба си хиляди игли - ти си нищо пред бедния шивач, който с едничка игла прехранва цяло семейство

 

http://liternet.bg/publish4/nrainov/proza/slavei.htm

 



Тагове:   николай,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: panazea
Категория: Технологии
Прочетен: 6844192
Постинги: 3990
Коментари: 11585
Гласове: 56403
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031