Прочетен: 3728 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2009 14:45
Самодивско царство
Николай Райнов
В далечна гора живеели едно време дървари- мъж и жена с три деца:едно момче и две момичета. Те прекарвали нощта в проста колиба със сламен покрив, а през деня ходели по гората. Децата още от малки помагали на баща си в тежката работа. Тай сечел дърва, а те товарели на магаренцето и ги прекарвали до колибата, дето ги нареждали....
Николай Райнов(1889-1954) именит български белетрист, историк на изкуството и професор е роден в с. Кесарево,Горнооряховска околия, Великотърновска област на 01.01.1889 г. Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911), но поради липса на средства прекъсва.Работи като писар в Провадия. Участва в Първата световна война като военен кореспондентна Дойранския фронт. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919)днес Художествената академия.Предприема пътуване в Египет, Сирия,Палестина,Гърция и Италия. Главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека(1922-1927г), 25-27 г. Е командирован в Париж, за да се запознае с паметниците на класическото изкуство . Пише стихове като ученик в семинарията 1904 в сп.”Летописи”и „Художник” под псевдоним К.Поборников.Владее много европейски езици , между които руски и френски.Н.Райнов познава митовете на античността, легендите и сказанията на Средните векове, пълни с мистицизъм. Главен ректор на сп. "Зеница" и сп. "Орфей". Литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" (1912),следват „Видения из древна България(1918),”Книга за царете”(1918), „Очите на Арабия”1918,”Слънчеви приказка”1918,Книга на загадките1919, Светилник на душата1920,Имало едно време1923, Златното птиче1924,Най-хубавите народни приказки1924, Днес и утре1925, Юнак над юнаците1925, „Между пустинята и живота”1921, Сиромах Лазар1922, Вечни поеми1925,Корабът на безсмъртните1925,Великият цар1929,Една вечер у Перикла1929,Княз и чума1939, Отдавна , много отдавна(легенди)1939, Самодивско царство 1939,Сърдечен огън(дамаскини и притчи )1939,Счупени стъкла1939,Кръвожадни1947,Николай Павлович1955г . Автор и на 32 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома. Пише поезия, белетристика, философски трактати, трудове по въпросите на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" от Ницше (1919). Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик, дописен член на Българския археологически институт.
Извори: Братя Данчови- Българска енциклопедия 1936г. Фототипно издание 55 години по-късно.
Николай Райнов за себе си :
"Учих философия, а завърших декоративно и графично изкуство, решил бях да стана монах, а се ожених, обичах хората, а те ме намразиха, мои врагове са ония, на които съм направил добро, тридесетгодишен съм, а изглеждам старец, смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша", това казва за себе си Николай Райнов през 1922 г.
http://liternet.bg/publish4/nrainov/index.html
СЛАВЕЙ
Николай Райнов
На едно дърво беше кацнал славей и пееше. Той бе обиколил света и знаеше много.
А под дървото лежеше таралеж. Той се беше добре наял и славейовата песен му беше приятна, защото го караше на дрямка.
Славеят пееше за слънцето, за дълбокото небе и сребристите облаци, хвалеше необятния океан, бистрите ручеи и спокойните замечтани езера. Той славеше (нали е славей) благовонните кринове, трендафили, карамфили, босилеци и маточини. Пееше за пълните с живот кедри, борики и дъбове, за райските птици, за пъстроперите фазани и шарените папагали.
Слънцето залезе.
Мръкна се.
Таралежът беше отдавна заспал, а малката птица навръх дървото все още пееше.
Тя възпяваше сега звездите, на които живеят други славеи и също пеят. Малкият земен славей казваше, че звездните славеи ще да пеят по-добре от него, но крилата му са слаби, за да отлети до тях и да се поучи.
Таралежът се събуди, поразходи се до реката, напи се с вода и се върна.
Славеят все още пееше.
Таралежът се заклати и тръгна да си търси храна.
Той се нахрани добре и се прибра отново под дървото.
Съмна се.
Славеят продължаваше да пее.
Той възхваляваше слънцето, но с нова песен - по-бодра от снощната.
На таралежа му омръзна да слуша.
Той кресна:
- Млъкни, сива птицо! Стига си споменавала слънце, звезди и звездни славеи! Не виждаш ли колко си дребна? По-малка си от муцуната ми! И що ли имаш ти, та си се разпяла? Да ти оскубна перцата, няма да стигнат за легло дори на единия ми крак!
Тогава славеят прекъсна песента си и каза:
- Надути таралежо, ти си много богат, защото имаш на гърба си хиляди игли. И си голям майстор, понеже умееш да дереш дори змии и да им сушиш кожите по трънака и храстите. Но - макар че носиш на гърба си хиляди игли - ти си нищо пред бедния шивач, който с едничка игла прехранва цяло семейство
http://liternet.bg/publish4/nrainov/proza/slavei.htm
Николай Бареков е имал връзка с Божана Ф...
Николай Йотов от телевизия Европа без ср...
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра