Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
12.08.2012 14:06 - Женският батальон на смъртта (1917-18 г.) и Мария Бочкарьова
Автор: deathmetalverses Категория: Политика   
Прочетен: 6200 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 12.08.2012 14:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

imageMария Бочкарьова, лятото на 1918 г., Вашингтон, САЩ - след срещата с президента Уудроу Уилсън
imageЕдин от руските "женски батальони на смъртта" пред Зимния дворец в Петроград, 1917 г.
image
Бочкарьова с нейните бойци на Исакиевския площад в Петроград (после - Ленинград, а дн. отново - Санкт Петербург)

image
Връчването на знамето на Женския батальон на Мария Бочкарьова

image
Женският батальон на Бочкарьова при сформирането му

image
Командващите офицери на женските батальони - в центъра (седнала) е г-жа Скридлова, а крайната вдясно (също седяща) - Мария Бочкарьова

image
image
Присъдата на ЧК

                                                                                      Заключение 9 января 1992 года. УТВЕРЖДАЮ Прокурор Омской области Государственный советник юстиции 3-го класса Ю. А. Якунин В отношении Бочкаревой Марии Леонтьевны. Постановлением Омского ГубЧК от 15 мая 1920 года определён расстрел. В деле нет документов о приведении приговора в исполнение. Обвинение не предъявлялось. Свидетели по этому делу не привлекались. Из заключения по делу установлено, что обвинение М. Л. Бочкаревой основывалось только на её показаниях[…] Бочкарева Мария Леонтьевна полностью реабилитирована в соответствии с Законом РСФСР от 18 октября 1991 г. «О реабилитации жертв политических репрессий».   Документът за реабилитация на Мария Бочкарьова от 1992 г.
Мари́я Лео́нтьевна Бочкарёва (моминска фамилия: Фролко́ва) е родена през м. Юли 1889 г. в село Николское, Новгородска губерния на Руската империя, разстреляна е от болшевиките на 20 май 1920 г. в Красноярск, Сибир. Тя е една от първите жени- офицери, произведена в офицерски чин след Февруарската революция от 1917 г. Бочкарьова създава първата в историята на руската армия женска бойна единица и е кавалер на «Георгиевския кръст». За първата жена-офицер в руската военна история се счита «кавалеристът-девица»  Надежда Дурова, участвала във войните с Наполеон (1806-1814 г.). През м. юли 1889 г. в семейството на селяните Леонтий Семьонович и Олга Елеазаровна Фролкова, жители на селцето Николское, Кириловски уезд (окръг) на Новгородската губерния се ражда трето дете, момиченце, което получава името МАРУСЯ. Скоро семейството се мести в Сибир, където правителството е обещало да раздава безплатни парцели земя и финансова помощ за колонистите-фермери, опитвайки се да се измъкнат от нищетата, но изглежда и на новото място те не успяват да се замогнат. Когато навършва 15 години, се налага да задомят Мария. В архива на Воскресенската църква е съхранен следният текст от 22 януари 1905 г.: «Первым браком Афанасий Сергеевич Бочкарев, 23 лет, православного вероисповедания, проживающий в Томской губернии, Томском уезде Семилукской волости деревни Большое Кусково взял в жены девицу Марию Леонтьевну Фролкову, православного вероисповедания…». Младоженците се установяват в гр. Томск. Но съпружеският живот явно не потръгва добре и Маруся без никакво съжаление се разделя с мъжа си – пиянде, отивайки да живее при месаря Яков Бук. През май 1912 г. месарят е арестуван от властите по обвинение в участие в разбойническа банда и е изпратен да изличава присъдата си в Якутск. Маруся последва пеш Бук в Източен Сибир, където двамата откриват магазинче за месни продукти, което служи за прикритие на истинската престъпна дейност на г-н Бук, който е свързан вече с бандата на т.нар. «хунхузи» - китайската мафия в Царска Русия. Полицията скоро надушва връзката на бандитите със собствениците на лавката, която служи за пране на мафиотски пари и г-н Бук е изселен още по-надалече в Сибир – затънтената колония Амга. Бочкарьова отново следва по стъпките своя годеник, но той се пропива и започва да се занимава с побойща, нападения и пиянски свади със съседите, посяга и на нея. Което не се харесва особено на свободолюбивия и силен, независим характер на дребничката и трътлеста (на външен вид) и не особено красива Мария. Някъде по същото време започва Първата световна война и Мария  решава да замине на фронта, където да се запише в действащата армия, но не като медицинска сестра. Пристига в Томск, където от военнонаборната комисия й се присмиват и отказват да я приемат в 24-ти запасен батальон. Посъветват я да бие телеграма до императора Николай Втори. И тя го прави. Неочаквано пристига положителен отговор и така Мария Бочкарьова попада на Западния (за Русия) фронт. В началото жената с пагони предизвиква насмешки и е подложена на тормоз, като всеки новобранец, но нейната храброст в боевете й донасят всеощо уважение, няколко медала и «Георгиевски кръст». В тези години става известна с псевдонима «Яшка», т.к. бойците на фронта имали навика да си прикачват псевдоними; тя използва името на годеника си Яков Бук. След две наранявания и участие в много сражения Бочкарьова е произведена в чин «старши унтер-офицер» (старши подофицер).. След Февруарската революция от 1917, председателят на Временното правителство Керенски се обръща с молба към Бочкарьова да организира един експериментален «Женски батальон на смъртта», който да служи като патриотичен пример и да вдъхва кураж на мъжете, които масово дезертират от Западния фронт. За участие в този патриотичен проект са привлечени и съпругата на г-н Керенски, и над 2000 ученички от горните гимназиални класове от Петроград. В тази нестандартна воинска част царяла наистина желязна дисциплина: подчинените на Бочкарьова се оплакват на началството, че тя ги «бие по муцуните, като истински вахмистър от стария режим». Дисциплината не понася на много доброволки и за няколко месеца количеството на дамите-войници  се стопява до 300. Те сформират един специален батальон, който трябва да охранява Зимния дворец по време на Октомврийския преврат. В нощта на преврата, обаче женският батальон е изпратен другаде, така че всъщност на болшевиките не се налага да воюват... с жени! Лятото на 1917-та отрядът на Бочкарьова се отличава в битката при Сморгон (в областта Гродно, дн. Република Беларус, където руските войски за първи път през 1915 г. използват химически оръжия срещу настъпващите германски войски;); там представянето на жените бойци прави силно впечатление на военното командване и специално на Антон Деникин. След раняването си, Бочкарьова е изпратена на лечение в столична болница и е повишена в звание – подпоручик. Но много скоро след завръщането й на фронта се налага да разпусне своя батальон, т.к. фронтовата линия фактически се разпада и, съгласно разпоредбите на новата болшевишка власт, женските въоръжени формирования трябва да се демобилизират. През зимата на съата година Бочкарьова е задържана от болшевиките на път за Томск. След като отказва категорично да участва в Гражданската война на страната на стария режим, а също и на страната на болшевиките, последните я обвиняват във връзки с ген. Корнилов, но делото й по някакво чудо не стига до трибунала. Подпомогната от една своя бивша подчинена, Мария успява да избяга от следствения арест, и, преоблечена като медицинска сестра, пресича цялата страна на Изток – до Владивосток, откъдето тръгва на агитационно пътешествие към САЩ и Европа. През април 1918-та пристига в Сан Франциско, и с подкрепата на влиятелната и заможна Флорънс Хариман пристига във Вашингтон, където на 10 юли е приета от президента Уудроу Уилсън в Белия дом. По спомените на очевидци, разказът на Бочкарьова за драматичната й съдба и молбата й за американска помощ срещу зверствата на болшевиките трогват до сълзи президента Уилсън.  Журналистът Айзък Дон Левин по разказа на Мария написва книга за живота й, която вижда бял свят през 1919 г. под заглавието «Яшка» и е преведена на няколко езика. Следва посещение в Лондон, където е приета от крал Джордж Пети и получава от него финансова подкрепа. Пристига в Архангелск през август 1918 г. Мисията й е да създаде отново женски бойни отряди за борба с болшевиките, но намеренията й са осуетени от «белия» консервативен генерал Марушевски, който издава указ на 27 декември, с който се забранява на жените да служат в армията, като «неподходящо занимание» и «позор». Той забранява и на Бочкарьова да носи офицерска униформа.  През 1919-та г. Бочкарьова пристига при адмирал Колчак в Томск и се опитва да създаде женски медицински батальон. Но бягството на адмирала от Омск за нея е предателство и затова решева да се предаде доброволно на местните власти, които я задължават да не напуска града, като й налагат арестантската мярка «подписка». Няколко дни по-късно, по време на една църковна служба, 31-годишната Бочкарьова е арестувана от чекистите. След като те не откриват никакви явни доказателства за «измяната» или сътрудничеството й с белогвардейците, следствието се проточва 4 месеца и е в задънена улица. Според официалната съветска версия, Бочкарьова е разстреляна на 16 май 1920 г. с резолюция на началника на Специалния отдел на ВЧК към Пета армия Иван Павлунски, изпратен в Сибир с извънредни пълномощия и неговия заместник Шимановски. Но в заключението на Решението на Прокуратурата на Руската федерация от 1992 г. за реабилитацията на Мария Бочкарьова се посочва, че няма никакви свидетелства за разстрела й. Руският биограф на Бочкарьова - к.и.н. С. В. Дроков, предлага друга версия, според която американският й приятел Айзък Дон Левин я измъква от затвора в Красноярск и я придружава до град Харбин в Китай, основен център на руската белоемиграция в Далечния Изток, където тя живее на семейни начала със стар познат, вдовец. С променена фамилия тя живее в Харбин до 1927 г., като се грижи за децата на приятеля си, когато много руски емигранти са насилствено депортирани в СССР от китайските власти.
















Гласувай:
2


Вълнообразно


1. deathmetalverses - Във филма има една дразнеща неточност: всички БОЛШЕВИКИ носят пагони,
12.08.2012 14:10
а "белогвардейците" - почти не; не знам, дали това се дължи на факта, че филмчето е нискобюджетно, или някой от продуцентите е скаран с историята...

Прочее, аз съм "старомоден джентълмен" и дамите с военни или полицейски униформи не ме възбуждат чак толкова ............... Виж, стюардесите и докторките са нещо друго!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 9571501
Постинги: 3153
Коментари: 5645
Гласове: 58744
Спечели и ти от своя блог!