Постинг
27.05.2017 09:40 -
Отражение на слънце във вода
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 4338 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2017 13:13
Прочетен: 4338 Коментари: 6 Гласове:
24
Последна промяна: 27.05.2017 13:13
ОТРАЖЕНИЕ НА СЛЪНЦЕ ВЪВ ВОДА
Струваще ни се, че ще живеем винаги
и разрешихме на циганките да ни врачуват на ръка.
Приехме несериозно техния неразбираем шепот,
но от предсказанията им твърде много се сбъднаха.
Кой изгоря сражавайки се в непризнатата война?
Кой издигна своя каменен храм, но път към храма няма?
Кой улови светлината на дъгата над стъклените кораби?
Кой достигна своите върхове, но се загуби в облаците?
Смъртта не съществува два пъти,
а от една няма да избягаш.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Ние сме единствено свещи на вятъра и на угощението,
ален восък, наслаждаващ се и продължаващ да живее.
Никой не казва колко дни ще ни подари.
Страхът на сутринта да не се събудиш
става всеки път все по-силен.
Смъртта на съществувда два пъти,
а от една няма да избягаш.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
Това бяха отражения на слънце във вода
Но миражът изчезна -
Това просто е отражение на смънце във вода.
АРИЯ Андрей Кустарьов
Превод: valiata
Струваще ни се, че ще живеем винаги
и разрешихме на циганките да ни врачуват на ръка.
Приехме несериозно техния неразбираем шепот,
но от предсказанията им твърде много се сбъднаха.
Кой изгоря сражавайки се в непризнатата война?
Кой издигна своя каменен храм, но път към храма няма?
Кой улови светлината на дъгата над стъклените кораби?
Кой достигна своите върхове, но се загуби в облаците?
Смъртта не съществува два пъти,
а от една няма да избягаш.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Ние сме единствено свещи на вятъра и на угощението,
ален восък, наслаждаващ се и продължаващ да живее.
Никой не казва колко дни ще ни подари.
Страхът на сутринта да не се събудиш
става всеки път все по-силен.
Смъртта на съществувда два пъти,
а от една няма да избягаш.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
Това бяха отражения на слънце във вода
Но миражът изчезна -
Това просто е отражение на смънце във вода.
АРИЯ Андрей Кустарьов
Превод: valiata
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
И какво като ОМИКРОН е тръгнал от ваксин...
Реквием за любовта
И какво като ОМИКРОН е тръгнал от ваксин...
Реквием за любовта
Хубав превод на една невероятна песен! Обичам „Ария”! Гледала съм ги на живо преди няколко години в Каварна – беше много силно изживяване! Мисля, че са на световно ниво – при това съществуват повече от 30 години! Четох, че в момента са отново на турне, но този път с класически оркестър – било грандиозно шоу!
Много ми хареса този превод – толкова близко до текста, а в същото време някакъв твой прочит – и в използваните по-различни смисли на думите, и в подредбата на стиховете. И си прав - първо са "бурите", после "звездите" - чух го в официалното видео:)))
Текстът е на Маргарита Пушкина – автор на текстовете на много руски рок групи. Неин е и проектът „Маргента”, в който участва и Андрей Кустарьов, нещо, което предполагам, го е свързало с „Ария”.
Благодаря ти, скъпи Вал, за възможността да чуя отново тази песен /макар и не точно кавъра на Кустарьов/, както и да прочета на български!
Поздрави! Хубави почивни дни!
цитирайМного ми хареса този превод – толкова близко до текста, а в същото време някакъв твой прочит – и в използваните по-различни смисли на думите, и в подредбата на стиховете. И си прав - първо са "бурите", после "звездите" - чух го в официалното видео:)))
Текстът е на Маргарита Пушкина – автор на текстовете на много руски рок групи. Неин е и проектът „Маргента”, в който участва и Андрей Кустарьов, нещо, което предполагам, го е свързало с „Ария”.
Благодаря ти, скъпи Вал, за възможността да чуя отново тази песен /макар и не точно кавъра на Кустарьов/, както и да прочета на български!
Поздрави! Хубави почивни дни!
Аз също обичам АРИЯ и понякога се осмелявам да се докосна до тяхното творчество като се опитам да преведа неща, които ми харесват. А те са твърде много. Групата е вече на 32 години, съществува от началото на Перестройката в Русия. Смея да заявя, че по-старите им неща повече ми допадат. Текстовете, както забеляза, си ги превеждам по свой си начин и не винаги са най-хубавото, но аз си ги харесвам. На първо място продължавам да държа ТАМ ВИСОКО. Следва АЗ СЪМ ТУК и след това другите. Да се готви ИКАР :) Радвам се, че тези неща ти харесват. Благодаря за поздравите и насърчаването.
С още по-голямо уважение от Вальо!
цитирайС още по-голямо уважение от Вальо!
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
цитирайКолко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
zaw12929 написа:
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
Радвам се, че прочете, хареса ти и коментира.
Поздрави от Вал!
нещо любимо - https://www.youtube/watch?v=PWuuKqIiMO4
Поздрави, Вал !
цитирайПоздрави, Вал !
stela50 написа:
нещо любимо - https://www/watch?v=PWuuKqIiMO4
Поздрави, Вал !
Поздрави, Вал !
Благодаря за подаръка. Той също е нещо любимо.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол