Векът

Млъкнете вие, бедни фалители на века,

Във който назовахте свободен человека.

Млъкнете с вашта правда , свобода и прогрес,

Безумия, с които глушахте ни до днес!

Със нас се не ругайте! От срам се зачервете.

Защо тоз век нищожен велик го вий зовете?

Дали , че в него няма ни робство, ни разврат?

Дали, че ни обсипва със мир и благодат?

Какъв е тоз век страшен? Какви са тез години,

В кои дела такива се вършат пред очи ни?

В кои тиранът волно играй с огън и меч

И цял народ се треби чрез най-ужасен сеч?

Каква е таз Европа ,с човещина прочута

И зрителка спокойна на таз картина люта,

Коя не ще да викне със глас неустрашим:

Махнете се ,диваци! Не щем да ви търпим!

Но не..Това не бива ! В това се тя не меси ,

Че то не иде никак на нейни интереси

И тя желай да пази тоз стар и гнилий трон,

Кой всявга е смущавал возточний небосклон.

За нея рабът твар е по-долна и от скота ,

Когото пазят , милват , че той влече хомота,

Че мрем или живеем – за нея се едно

Като че част не правим от нейното тело!

И нашта борба люта със тоя род на злото-

Петно на нашто време и срам на обществото-

В Европа не повдига ни скръб , ни жал , ни гнев-

Ах, ний сме гладиатори, които й правят кеф!

Кога е написано стихотворението?