Това е историята

На един от нас,

И той роден случайно

На улица Глук,

В една къща извън града,

Спокойни хора , които работят.

Там ,където имаше трева ,сега има

Град.

И тази къща

Сред зеленина вече,

Къде ще бъде?

 

Това момче от улица Глук,

Се забавляваше като играеше с мен,

Но един ден каза,

Отивам в града,

И го казваше ,докато плачеше,

Аз го питам,приятелю,

Не си ли доволен?

Отиваш най-сетне да бъдеш в града.

Там ще намериш неща ,които не си имал никога тук,

Ще можеш да се миеш в къщи без да отиваш

вън на двора!

Скъпи мой приятелю, каза,

Тук съм роден ,

На тази улица

Сега оставям моето сърце.

Но как не разбираш ,

Късмет е за вас ,които оставате

С боси крака да играете по полето,

Докато аз в центъра ще дишам цимент.

Но ще дойде един ден ,когато ще се върна

Отново тук

И ще чуя ,приятелю, влака

Който ще свири така:

Уа Уа ,

Минаха години ,

Но осем са дълги ,

Обаче това момче

Си вървеше по пътя,

Но не забрави своята първа къща .

Сега с пари той можеше да я купи .

Върна се ,но не намери приятелите,който имаше.

Само къщи върху къщи

Катран и цимент.

Там ,където имаше трева ,сега има

Един град.

И тази къща сред зеленина,

Къде ще бъде.

Ей ей

Ла ла

Е не,

Не знам , не знам защо ,

Защо продължават

да строят къщи

и не оставят трева ,

не оставят трева.

Е не,

Ако вървим така напред,

Кой знае какво ще бъде,

Кой знае?

 преводът е от мен

Questa и la storia
di uno di noi,
anche lui nato per caso in via Gluck,
in una casa, fuori cittа,
gente tranquilla, che lavorava.
Lа dove c"era l"erba ora c"и
una cittа,
e quella casa
in mezzo al verde ormai,
dove sarа?

Questo ragazzo della via Gluck,
si divertiva a giocare con me,
ma un giorno disse,
vado in cittа,
e lo diceva mentre piangeva,
io gli domando amico,
non sei contento?
Vai finalmente a stare in cittа.
Lа troverai le cose che non hai avuto qui,
potrai lavarti in casa senza andar
giщ nel cortile!

Mio caro amico, disse,
qui sono nato,
in questa strada
ora lascio il mio cuore.
Ma come fai a non capire,
и una fortuna, per voi che restate
a piedi nudi a giocare nei prati,
mentre lа in centro respiro il cemento.
Ma verrа un giorno che ritornerт
ancora qui
e sentirт l"amico treno
che fischia cosм,
"wa wa"!

Passano gli anni,
ma otto son lunghi,
perт quel ragazzo ne ha fatta di strada,
ma non si scorda la sua prima casa,
ora coi soldi lui puт comperarla
torna e non trova gli amici che aveva,
solo case su case,
catrame e cemento.

Lа dove c"era l"erba ora c"и
una cittа,
e quella casa in mezzo al verde ormai
dove sarа.

Ehi, Ehi,

La la la... la la la la la...

Eh no,
non so, non so perchй,
perchй continuano
a costruire, le case
e non lasciano l"erba
non lasciano l"erba
non lasciano l"erba
non lasciano l"erba

Eh no,
se andiamo avanti cosм, chissа
come si farа,
chissа...

Adriano Celentano - Il Ragazzo della via Gluck

http://www.youtube.com/watch?v=JaHUKBlX3ls

 

Невероятен глас, невероятен актьор, невероятно присъствие..това е великият Адриано Челентано!
Много го харесвам Раnazea!
Поздрави за прекрасния музикален избор!

Ще се постарая да го представя , въпреки че всички добре го познават!

Изключителен артист! Много истинска песен!:))

наистина, картината, която е заварил този младеж. Това и при нас се наблюдава, а каква радост за окото са ширналите се зелени поляни с мека тревичка, с пойни птици и дървета, с извисили се горди върхове...
Ние бяхме точно в такова село, което хората са изоставили 1968г., а невероятно красиво и божествено място... И всичко там се руши и тъне в тишина и руини... Част от снимките с облаците бяха от това място :).

Много весела мелодия,но тъжен текст..
А за изпълнитяля...без коментар :))

коята настъпва и тук .
Кога ще престанат да застрояват?
Защо не оставят трева?
Ще дишаме цимент!
А позицията на Челентано е ясна.
Историята на едно момче , като всички останали по света !

като специален жест за всички, които обичаме Адриано! Тук има и знакови песни...Благодаря ти от сърце!