Сега ще ви разкажа една истинска история , без маска и без грим . Искам да ми кажете своето мнение .

            Моят син завърши 12 клас с отличен , италиански профил . Тук го приеха Италианска филология . В Рим си изкара изпита и го приеха Медицина в Ла Сапиенца , мечта на много италианчета. Спечели си и стипендия , равна на годишната заплата на мен и баща му , взети заедно . Учи 6 месеца и се върна заради своето момиче. Тя нямало да преживее без него . Аз приех решението му спокойно.  Щом Господ е избрал него , за да спаси момичето !  Баща му беше много разочарован. Но ние нямахме думата . Синът ми  тука си продължи филологията . Момичето му завърши и го остави. По-точно си намери друг , по-богат . Вече ни й беше нужен нашия наивник .

И питам аз : Трябва ли човек да жертва бъдещето си заради друг ? До къде трябва да се жертваш и кога трябва да помислиш за себе си ? И дали някой не използва именно твоята наивност?

До тук с разсъжденията . Само питам!